Асос - идеалната държава на Аристотел

         Едва ли ще изненадам някого, ако кажа, че поех по този маршрут в азиатска Турци заради Троя. Надявам се да не съм от последното поколение читатели, вдъхновено от великите епоси на Омир. Но Пътят, моят втори учител, ме отведе на Асос, древният град, който Аристотел провидял като място на своята идеална държава. Тук той се оженил, тук живял три години, оттук бил прогонен от персите и избягал в далечна Древна Македония при Филип Македонски. Станал учител на сина му Александър и възпитал първия глобалист на древния свят.



🙂     Или поне аз го виждам като първия, тъй като не съм много добре запозната с древната история. Докато гледах безбрежното Бяло море, си мислех за миналото. Лесбос тънеше в синкава мъгла и се виждаха само очертанията му. Наистина е най-големият остров в Егейско море. Някога той бил място на хармония за Сафо и нейните приятелки, днес на него се намира най-големият лагер за емигранти. Оттам до турския бряг е много близо. И в Турция като в България полицията лови емигранти, които пътуват към свободата по най-нечовешки начин. Бедните хора! Бягат от несвършващите войни в Близкия Изток, както някога и Аристотел избягал.
Храмът на Афродита

Храмът на Афродита

        След това се сетих за Хубавата Елена и за Парис. Ами всъщност тя не била първа младост, след като последвала размирния син на Приам, живяла в Троя поне десет години, „Илиада“ разказва за последната година от войната. Преди това живяла с първия си съпруг Менелай също определен брой години. Колко да е била млада, минимум 40+. Та, казвам ви, ако застанете пред храм на Афродита и вие за миг ще се види като Хубавата Елена и ще се уловите, че чакате Парис да ви даде златната ябълка. После се сети за Офенбах и заслизах бавно по стръмния склон.
Вече съм наясно защо Аристотел е един от великите философи, при тази гледка какво ти остава, освен да седнеш пред храма на Афродита с поглед към прекрасното море и да измислиш идеалната държава. 🙂 Да бе, знам, че Платон я е измислил, пък Аристотел ревизирал неговата концепция със своя. Обаче тази на Платон била теоретична. 🙂 А тази... рай!

Егейско море




И аз на това великолепно място
Остров Лесбос в далечината


Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Билките и техните магии за любов и раздяла

Изображение
- Ой момиче чернооко, не стой срещу мене, че продавам врано конче само зарат тебе! - Ако съм ти пръвно либе, сама ще ти дойда, ще ти шетам из дворове, като гълъбица, ще ти легна във леглото, като кротко агне, ще ти шавам у ръцете като мрена риба. (Димитър Осинин "Народни любовни песни") БНР - любовни песни За любовта на старите българи Нашите баби били големи познавачки на магическите свойства на цветя и растения. Почти всеки календарно-обреден или семеен празник, обред или ритуал е съпътстван с магическото присъствие на цветя и растения. Калпаците на коледарите се кичат с чемшир или бръшлян. Здравецът присъства в почти всички празнични ритуали. Трендафилът и здравецът са цветя, които задължително присъстват на   годеж, сватба, раждане. Когато ще се прави надпяване на пръстен, мълчаната вода се оставя да пренощува под трендафил. Трендафилът е този мистичен страж, който вероятно не е избран само заради червения му цвят. Много често в народните песни се среща опред...
Прочетете още

Самодива къща и деца не гледа!

Изображение
Те се завръщали в света на хората по Благовец, след Великден изчезвали незнайно къде В селата край Елена съществуването на митични същества, които местните наричат самодиви, до днес се приема за истина. Легендите разказват, че самодивите избирали дадена поляна и танцували на нея. Най-често това се случвало по пълнолуние. Приличали на привидения. Неясни образи на момичета, които извивали тела в дълги роби в светещо бяло. Затова прочетох в статия на 24chasa.bg. Росенът - самодивско цвете Животните усещали  присъствието им. Късно вечер, при прибиране на добитъка, кучетата пазачи се държали странно. На няколко пъти пощурявали и започвали да вият до късна доба, лаели без причина в нищото, въпреки че наоколо нямало признаци за наличието на човек. Други пък скимтели пак без причина и се криели. Според местните хора, самодивите си избрали една поляна, тя ставала тяхна и по пълнолуние винаги танцували на нея. Ако жив човек ги видел, ослепявал. В района имало много нен...
Прочетете още

Българските места в Букурещ

Изображение
Ако има човек, който знае всичко за българските места в Букурещ това е Лука Велчов. През 2007 г. той издава една книга, в чиито следи се надявам да попадна - „Букурещ – места и личности на българската емиграция през Възраждането”. Макар да не съм чела още книгата, тази година имах щастието да обиколя Букурещ, слушайки неговия разказ.          На 2 юни приех поканата на русенското читалище „Христо Ботев” за участие в ежегодния  семинар по Ботевите места. Поканата ми отправи дългогодишната читалищна деятелка и великолепен историк и етнограф г-жа Вяра Косева. Няколко години подред имах възможност да се срещам с нея по много приятен повод –  нашият  фолклорен фестивал, на който сме жури. От фолклор към езикознание, оттам към етимология и история, разговорите ни бяха безкрайни. Поканата  за семинара ме очарова, особено след като чух  маршрута – Гюргево /паметната плоча на пристанището откъдето тръгват Ботев и част от че...
Прочетете още