Чудните котленски килими

октомври 19, 2025

Знаем Котел като един от градовете на новобългарското светско училище, но той е един от двата големи килимарски центъра в България. Вторият е в Чипровци. Експозицията „Старокотленски килими“ е уредена в Галатанско училище, построено през 1869 г. – последната за града училищна сграда от епохата на Възраждането и единствената обществена постройка, оцеляла от опустошителния пожар през 1894 г.

Музеят на котленския килим - прекрасна сбирка

Дори сградите са украсени с мотиви от килимите

Сградата на музея

Килимарството в Котел се оказа самобитна традиция, развита благодарение на успешното овцевъдство. Във времето на Възраждането, когато в градчето се подвизават едни от най-известните даскали, уредили първите елино-български светски училище, овцете в Котел достигат до 500 000 глави. Те пасат не само в Котленския край, но и по тучните полета на Добруджа и Тракия. Вълната се използва за производство на аба за местното население, но и на турската армия. А котленската девойка не може да се омъжи без богат чеиз, в който важно място заемат красивите черги и килими. Задължително в него трябва да има четири килимени черги /разноцветни раета, редувани с геометрични фигури, два козяка /голям и малък/ и един голям пъстър килим. Въпреки богатия чеиз невестата получава от свекъра си подарък – хурка и вретено, а всяка свободна минута, която не посвещава на дома и децата, посвещава на пране, чепкане, влачене на вълна, предене и тъкане. Килимът е нейната „мала градинка“ с „всякакви цветя дъхави“, но и с шестолъчната звезда, знак, че младата невеста един ден става хаджийка, защото отива на поклонение на Божигроб.

В експозицията в старото котленско училище може да се видят килими на по 150 – 200 години, показани са най-популярните модели от котленската килимотъкаческа школа – „Динени кори”, „Огърлици”, „Фучила”, „Къдряви звезди”. Преждите за изработването им първоначално са оцветявани с природни багрила, извлечени чрез изваряване на всякакви растения. По-късно навлизат химическите бои, но естествените багрила имат по-дългогодишна яркост и великолепие. Килимите/чергите са тъкани на примитивния вертикален стан, като тъканта е с две лица. В колекцията има и един чипровски килим, който бледнее до яркото великолепие на котленските. Той е по-семпъл и фигурите разчитат на триъгълника, докато котленските – на четириъгълника. Друга разлика между двете килимарски школи е техниката на сноването. За нея първоначално се използва вълнена основа, а по-късно памучна. Добрият котленски килим трябва да стои прав след като се навие на руло.

На втория етаж са изложени тъканите икони и картини на самобитните котленски майсторки Стоянка Милева и Петранка Чехларова, които бележат оригинална връхна точка в съвременното развитие на килимотъкаческото изкуство. Те пресъздават най-добрите средновековни български икони и исторически платна на бележити български и чужди художници. Тази колекция е единствена в страната по своя характер и е една от най-привлекателните за ценителите на това изкуство.