Градът

Привечер в края на лятото. Вятърът отново завоюва своя град. Той търкаля по улицата отпадъците от цивилизацията: хартии и кесии от всякаква бърза храна, метални кутии и пластмасови бутилки от всякакви бързи напитки, памперси и презервативи, хартиени кърпи, мокри и сухи, изтрили много от мръсотията. 

Градът е прашен, мръсен и почти празен заради вятъра и почивните дни.
Но е нашият град. Градът, в който сме избрали да прожектираме реалитата на нашия живот.
Градът гледа как всеки от нас играе своите роли. Той знае, че е декор за  филм, но няма нищо против, защото е стар и мъдър град. Много пъти е бил декор. Възхитителен декор, декор на Историята и историйките.
Историите на човешкото рециклиране. Семейство, родители, деца, внуци -  възпроизводство на човечеството.
Любовни истории - любовта, скрита в квартири и хотели, истинска е, само когато е извън семейството.
Знанието и учението, талантът и творчеството.
Удовлетворението и самодоволството.
Годишнините и юбилеите, самооценките, себепреценките.
Цветя, ръкопляскания, почетни звания, титли.
Щастливият край на нашият филм.
Градът знае всички тези истории, радва се, че е техен декор, в който едновременно се случват сюжетите на толкова филми.
Сюжети, играни столетия.
Тривиални.
Безинтересни.
Повтарящи се.
Градът е натежал от скука.
Скуката от вечно повтарящите се реалита...
Отегчение.
Примирение.
Мъдрост.
Градът е потънал в скръбта на нашето екзистенциално самодоволство и вечно гражданско недоволство.

Само небето е красиво. Вятърът рисува по реката вълнички и кара знамената на корабите да плющят. Да се види, че сме нация, че не ни липсва идентичност.
Привечер  в края на лятото. Очакваме залеза за поредните снимки във фейсбук.
Защото само те ни дават идентичност.
Затова ли всички напоследък снимаме залези.
Аз заснех това лято един изгрев.
Случайно.





От "Историите на моите китайски гуменки"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф