Изпитанието Седемте рилски езера

Сигурна съм, че за много българи изкачването до Седемте рилски езера е мечтана дестинация. Побързайте да я осъществите докато сте още млади, особено ако искате да видите всичките седем!

            Това лято, съвсем неочаквано за мен самата предложих ходене в Рила. Кракът ми не беше стъпвал във великата планина от 2007 г., когато летувахме за кратко в хижа над Бобошево. Рила и Пирин не са моите маршрути, повече от ясно е за всички. Те са високи, диви, стръмни, непобиращи се във фотоапарата ми планини. Затова им имам респект и все отлагам пътешестването из тях.

            Но тази година дестинацията сама ми се натрапи, както се казва: човек и добре да живее, един ден се изкачва до Седемте рилски езера, за да остане очарован от суровата им красота. Завинаги!

Красива гледка - Долното езеро

Най-много три езера побрах в един кадър, за седемте трябва дрон. :) Долното, Рибното и Трилистника

Така може да излезете да се разходите в парка, за Рила са ви необходими туристически обувки. :)

            Започвам с назиданията! За да се качите до езерата, се подгответе добре: дълги панталони, удобни спортни обувки с дълбоки грайфери, маратонките са вятър работа, яке, по-дебеличко, слънцезащитен крем, задължително, иначе дълго време ще се чувствате като египетска мумия, дъждобран, вода, сандвичи, задължително фотоапарат, ако телефонът ви не прави добри снимки. Нямате никакво друго оправдание да спирате по стръмната пътека, освен хубавите снимки, много и все незабравими.

            Отседнахме в Сапарева баня заради минералната вода, гейзерът и чудните гледки към Рила. Чуден град, с много добри хора. След като напуснах Борово преди три години, мислех много лоши неща за българина. Както казва народът: заради наш Иван, свети Иван. НО! Изминалите три години ми донесоха много изпитания, обаче ме срещнаха с много добри и свестни хора. Навсякъде в България има много добри и свестни хора, затова я обикалям, за да се срещам с тях. Има добри българи! – пее сърцето ми радостно и отново живея с надежда. – Благодаря ви, добри хора от Сапарева баня, че ви срещнах, и че върнахте вярата ми в човека!

Гледки от лифта

            Настанихме се в страхотната вила „Мурите“, горещо я препоръчвам на всички! Стопаните, младо семейство Кирил и Спаска, са инициативни, предприемчиви и добри хора. Живи и здрави да са и късметлии! От Сапарева баня отидохме до Паничище с кола. Рано сутринта в 9 часа паркингът беше пълен. (Рано сутринта в 9 часа е според нашето градско русенско време. За планината: късно сутринта в 9 часа, особено ако искате да стигнете до всички езера.) Беше делничен ден, нямаше голяма опашка за лифта. Шофьорите му J го караха бавно, плавно, возенето беше меко, удобно, но сковаващо от студ, ако сте тръгнали с къси дънки и тънко яке като мен. Горе се приземих със сковани от студ пръсти, защото не си губих времето, снимах, и с озъбваща нужда от тоалетна. Някой умен човек е построил хижа точно там, откъдето започва изкачването за езерата. Пред тоалетните се виеха опашки като в 80-те година на 20. век, когато за Нова година всички искаха да си купят банани.

Хижата "Седемте рилски езера", от която започват двете пътеки.

            От хижата към езерата има две пътеки. Първата, която избират почти всички, започва пред хижата, от нея могат да се видят първите три езера отвисоко. Втората започва зад хижата, по нея стигаш почти до всяко езеро, може да пипнеш водата му и да си направиш хитово селфи. И двете пътеки са ужасно стръмни и каменисти, затова удобните обувки са най-важната част от екипировката ви.

            Подобно на повечето ентусиасти и ние поехме по първата пътека. Каква пътека, направо урвата дива! Сега проумях как са се чувствали опълченците на Орлово гнездо и какво означава „урвата дива“. Лично аз, лишена от половината си щитовидна жлеза, пълзях дълго, унизително и трудно по камънака, фотоапаратът и телефонът ми си стояха в раницата, защото и двете ми ръце подпомагаха изкачването. Тъй като не знаех докъде ще допълзя, спирах, снимах и веднага изпращах снимките във фейсбук. Да се види, че съм била на езерата, щото може и да не ги стигна съвсем. Явно упоритостта и жаждата за невероятни кадри бяха по-силни от задъхващото ми се тяло и яростно биещо ми сърце: Къде пак ме влачиш? – караше ми се то. Този път аз не му възразявах, само го слушах изплашено, радвах се, че още бие.

Урвата дива

Всяка красива гледка трябва да бъде зафиксирана, след като преминах камънака.

По равното към красивите гледки

            Допълзявайки до върха – една сравнително равна и удобно поляна, по която се върви до Бъбрека, аз се почувствах неистово жива и почти непобедима. Късно се сетих да ставам колежка на Индиана Джоунс. Зад мен вървеше семейство, което водеше сляпата си майка. Пред мен бащата от испанско семейство носеше в самара малката си дъщеричка, вероятно на около година и половина. Безброй хлапета подскачаха около родителите си. Повечето хора, които се изкачваха бяха млади, здрави, вървяха с бързи и уверени стъпки. Аз спирах често, сядах на камънака, заемах наблюдаващо-писателската поза, а тайничко поемах разредения въздух с широко отворени нос и уста. Гледах, цъках и се молех на Бог да сляза жива и здрава и да опиша преживяното.

            След като човешкото ми тяло реши, че ще ми позволи да обиколя и видя езерата, завървях спокойно по равното, снимах, лиших се от екстремни селфита над бездната. Бях дала обет да съм кротка, семпла, с почит и пиетет към природата.

Водата на Бъбрека, ето затова възнегодувах срещу младежите, дето бяха нагазили тази вода.
По-скоро срещу техните подбудители.

            Пипнах водата на Бъбрека да не ми е дерт. Снех няколко кадъра към отправящите се към Сълзата и Окото и кротко се притаих в един слог, за да хапна сандвич и да пийна водица. Кончета, поляната, на която играят паневритмията, има какво да се види около Бъбрека. Докато не идеш в Рила, не може да разбереш Вазов. Седях, дъвчех и рецитирах на ум Вазовите стихове. Даскалска ми работа!

Какво, Швейцария ли?!

Бъбрека, а над него поляната за паневритмията

Поляната за паневритмия. Виждат се очертанията за кръговете

Смелчаците, поели към Окото и Сълзата

Няма преки пътеки

Единственият транспорт, допустим в планината.

            Обичайно съм доста невярващ човек, но този път си казах, че слизайки по втората пътека, ще се сдобия с едно по-малко уморително преживяване. Нищо подобно. Красиво, великолепно, но ужасно стръмно. Пълзенето надолу беше толкова унизително, както и това нагоре. Гледките си заслужаваха всяко учестено биене на сърцето ми. Голяма красота, невероятни гледки, прекрасни снимки! Идете и вижте! Добри хора, които ще ви подадат ръка, когато ви е трудно, има. Има добри българи! Много! Особено младите. Нито една лоша дума за младите да не чувам! Я се сетете как ги принудихме да живеят.

На връщане панорамните снимки бяха възможни.

            Достигнала хижата се почувствах още по-жива. После лифта, колата от паркинга и спиране в първото заведение за вкусно хранене а там - вълчи апетит. След това бързо в леглото, особено, ако сте като мен с половин щитовидна жлеза, от която сте се лишили, за да работите за неблагодарни хора.

            Дойдох в Сапарева баня, за да видя Рила и езерата, но се срещнах с най-голямото изпитание в живота си. Няма да разказвам за него, не искам да си спомням. Рила стана място на преосмисляне на важното в живота, а то е – пази себе си и близките си, защото сте си потребни. Никога повече не работи за лоши и неблагодарни хора, защото цената на този труд са уврежданията, а те са завинаги! Цени добрите хора! Показвай им сега веднага, че ги цениш и уважаваш!

            С гореща благодарност към Васко, Слави, Саша, Кирчо и Спаска! Чудни хора от Сапарева баня! Гореща благодарност към екипа на болница „Св. Иван Рилски“ в Дупница!

            Горещ поклон пред Рилския светец, който все още пази своя народ във великата си планина!

От "Новите истории от вчера"