Отново в Приморска Странджа


Но! Четвъртото ми пристигане в Странджа отново се случи с цел потапяне в топлите води на чудното странджанско море. Този път успях да уредя отсядане в Ахтопол. Чудно малко градче, много живописно! Все още не е съсипано от безпрецедентното, хаотично и без вкус презастрояване като съседното Синеморец. Спомням си, че навремето СДС много тачеха това синьо селце, вероятно защото цветово отговаряше на преобразователните им надежди. Днес българската демокрация изглежда точно като Синеморец – прекрасна природа, невеж, нахален, брутално жаден за печалба елит и консуматорски настроен народ, който като че ли е лишен от вкуса и културата на предците си. Е, и една минимална част хлевоуста интелигенция, която не кандисва на нищо… На презастрояването в Синеморец ще посветя отделен разказ. Критично-присмехулен, в мой си пиперлив стил.
Ахтопол

            Сега си се възхищавам на Ахтопол. Той е поредният древен град по българското Черноморие, който е оцелял до наши дни в тих и уютен странджански залив. Тук, в Ахтопол за първи път това лято посрещнах изгрева, обикновено го проспивам, затова все залези снимам. Изгревът и залезът в Странджа са различни, не са като по Дунава. Слънчевият бог тук си е у дома, затова изплува сутрин от морето огромен, яркочервен и наднича в прозореца ти. Какъв Индиана Джоунс си, ти си просто поредната поспалива туристка! – закачат се ярките му лъчи.
            Вярно е, евробюрократичната цивилизация, с която заменихме уютния някога СИВ, се опитва да направи и от мен средностатистически потребител на природа, култура и туризъм. Обаче аз се съпротивлявам с всички сили. Ето тази година за по-голямо разнообразие отседнахме в къща, която се намира в непосредствена близост с латинския квартал на Ахтопол. И да ви кажа, изкарахме страхотно! Къде другаде може да отидеш по пижама до автомата за кафе. Тук всички правят така – местни и туристи, и ние като тях. Когато си в Италия, прави като италианците! J
            Но само тук и никъде другаде през последните 30 години демокрация открих незаключени врати. С помощта на джипиеса бързо и безпроблемно спряхме пред местоназначението, „под смокинята“ и установихме, че тя не само ни посреща с гостоприемно отворена порта, а с висящи на вратите на стаите ключове. Тъй като ние все пак отскоро сме русенци, нещо като наскоро посветени аристократи, седнахме прилично, за да почакаме домоуправителката. Доста време тя не се появи, затова ние се настанихме в приготвените стаи и тръгнахме да я търсим из квартала. Срещайки една камара туземно население, J установихме, че латинският квартал е наблизо, че всички се познават, че са любезни и че всеки знае всичко за съседите си. Видяхме на яве ромската интеграция, тя е възможна, ако има какво да се работи, както беше някога в соца.
            В Ахтопол ромският квартал не се отличава от българския и тук хората предоставят туристически услуги, и тук смокините са огромни и зашумяват дворовете по-добре от лозниците, а палмите, банановите дървета, наровете си растат на воля.  Дворът на съседите, който граничеше с този на временния ни морски подслон, ми напомняше за този на Вила Вилекула. Или поне отговаряше на моята представа за него. Изведнъж се почувствах като в детството, когато всеки в родното село на майка ми знаеше къде стоят ключовете на съседите, ако изобщо те си заключваха къщите.

            Открихме нашата домоуправителка, получихме право официално да се възползваме от хладните стаи, но то беше колкото да се преоблечем и да потърсим пътя до най-близкия плаж. Ахтопол ни посрещна с обява за празнични дни в градчето. Виж ти, в град на морето ще има празник на българското месо, и то организиран от свинекомплекса в Голямо Враново. Бих се обзаложила, че сме единствените русенци в градчето, но… Разбира се, рязането, цвърченето и кусането на мръвките ще бъде полято изобилно с вино. Вече! Септември чака зад вратата. Е, ние ще се придържаме към бирата за още около месец - два. Ще има фолклорни изпълнения от село Дивля, където и да е то, както и нестинарски игри. Веднага казвам, че ще са изпълнения на огнеходци, в първа част на тези разкази вече обясних разликата. Но ще е любопитно да се види, да се снима. Накрая – песни за маса. Ти да видиш!
Око в очи с фара

            С надежди за обилен материал за настоящите разкази уверено заслизахме по правата улица, която във всеки черноморски градец е изпъстрена с магазинчета и сергии, а те пък са вярното указание, че плажът е наблизо. Стигнахме до морето, но плажът този път отказа да е на най-удобното за туристите място. Обаче се оказахме очи в око с фара на градчето, прославен в много художествени и любителски кадри. Той се намира в залив, украсен с лодкостоянка, кръчмички, накацали по скалите, рампа или мостик, не знам как точно се нарича съоръжението, което се ползва като пристан на лодките, за отмора на туристите, но и за безброй селфита, с много топло слънце, и светлина, светлина...
            Презастрояването и тук започва да пълзи по всяка възможна живописна скала. Защо за Бога? Колкото смокинови дървета, толкова табели за свободни стаи ни кимаха от огради и балкони. Окото на моя фотоапарат отказва да снима новите хотелчета, всеки ги е виждал във всяко кътче по българското Черноморие, във всяко красиво родопско село и пр.
            Шмугваме се в рибарската махала. Сега е модерен квартал, сигурна съм, че в миналото е бил рибарска махала. Погледите ни докосват морето, но то е далеч в недостъпното долу, под поредната скала. Къде за Бога е плажът? – звуча вече с тона на консуматорката туристка, която си плаща, и държи да получи нещо срещу парите си.
Старите къщи и чара на миналото

            Плажът открихме едва в средата на морската седмица. В приятния и изпълнен с надежди ден първи намерихме т. нар. гръцко училище, превърнато в музей. Под него най-после видяхме стълби, които водят надолу към малко плажче в скалите, заобиколено от море, облепено с гладки, многобройни обли камъни.
Гръцкото училище
Къде е плажът? :)
Морето с прозрачната вода и облите камъни

            Кой ти гледа камъни или пясък има под примамливата с температура на планински чай вода. Най-после морето, което не съм виждала от миналата година! Газя уверено в морските води, не сещам болка, радвам се от сърце. Най-после случайността ме запрати на самотен плаж, без спасители, шезлонги, еко тоалетни, барчета и пр.
            С бърз поглед в прозрачните морски води откривам местенце, покрито с пясък. Малкото джакузи с пясъчно дъно привлича всичките дебелани, които искат да се намърдат в прозрачните чаени води, но то не е в състояние да ни  побере дори да седим една до друга.
            Добре си ме заварила, любима Странджа! Знам си, че всяка среща с теб си заслужва всякакво усилие!

От "Странджа - земята на вечното завръщане"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Жътва е...

Самодива къща и деца не гледа!