Странджа, гората, дървената мафия


Обетована земя? Обещана земя. Кой пък ми я е обещавал. Аз дойдох, видях я и започнах да вървя към нея подобно на евреите на Мойсей, които търсили своето вечно убежище.
            Странджа съвсем не е Ханаан, тя си е територия в България  и тук като на много други места в държавата проблемите са повече от сериозни. Горите на Странджа, през чиято непроходимост трудно се оправяли дори жреците на древните траките, въоръжени с мистично знание, днес са обект на варварско изсичане. От страницата на „Биволъ“ научавам, че докато аз обикалям плажовете, списващите нелицеприятния за управниците сайт също са били в Странджанско, но в района на Малко Търново. За по-малко от час са се разминали с над 20 тира и камиона с изсечен дъб и бук. Някои от трупите изглеждали на над 200 г. Отправната точка на камионите била пристанище „Бургас“.
Странджанските хълмове, запечатани с моя старичък фотоапарат
Вековни дървета в Парория

           
Някога една част от горите в Странджа били свещени, сечели се само, за да се осигури дървесината за прорицателския нестинарски огън. Без да съм веща в делата на горските служители, съм сигурна, че тези над 200-годишни трупи са изсечени в свещените някога гори. Разбира се, горите днес не се маркират със знаците на сакралното, но е любопитно да се разбере дали сечта на толкова стари дървета е законна, както и дали износът на дървесината, неясно за къде, е от полза за местното население и за цялата държава.
            Не ходете в Странджа, за да не страдате! – призовават от „Биволъ“.  Написаното в фейсбук страницата се свързва със статия, която разказва за подобно изсичане на хиляди декари гори от шамфастък в Афганистан, което продължило близо 35 години.  Първо муджахидините, после талибаните финансирали с износа на дървесината в Пакистан нелицеприятните си занимания. Последствията от това са катастрофални – ерозия, наводнения, свлачища, отнасяне на най-горния плодороден слой на почвата. Сечта и у нас, и в Афганистан се извършва от бедните хора за дребни пари, големите, печалбата - ги прибира алчният елит. Бедните хора са изпратени да секат или са покровителствани от правоимащи. Последиците и в България ще са подобни на тези в Афганистан, а с обезлесените хълмове едва ли ще се случи нещо различно.
            Идете в Странджа! Не слушайте какво ви казва „Биволъ“, идете, за да видите меките извивки на ниските хълмове, покрити с дъбови и букови гори. Красотата на тази планина е различна: загадъчна, мека, тайнствена, труднопроходима. Тя не е строгата величавост на Рила или хайдушката омая на Страна планина. Идете в Странджа, за да усетите духа й през тайнствените й гори, за да я видите все още ненапълно поругана от злочестия народ и безкритичната държава, които ползва територията й.
Врачанският Балкан

            Веднага някои критици биха възкликнали, че дървесината си е суровина, която е национално богатство, и няма нищо лошо да се сече и изнася в полза на хората. В полза на хората! Толкова е корумпирано нашето общество, че срещата с 20 камиона, натоварени с букови и дъбови трупове (умишлено използвам паронима), не ни внушава оптимизъм, а намирисва на далавера. Още повече, че в което и странджанско село да идете, на която пейка да седнете бабите и дядовците ще ви се оплачат първо за това, че горите се секат безразборно, незаконно и се изнасят за Турция и Гърция още по-незаконно. Никой не се изненадва, че в България има дървена мафия. Но и никой не прави нищо, за да я спре. Бабите си приказват, интелигенцията пише във фейсбук, а труповете на странджанските вековни дървета облагодетелстват жадната за облага сволоч.
Рила

            „У нас властите продължават да твърдят, че наводненията, свлачищата и ерозията на почвите нямат нищо общо със сечта. Официално властта твърди, че горите са в добра кондиция и се секат само санитарно. Сравнителни сателитни снимки от преди десет години на Странджа и горите около селата, населени с роми показват доста различна действителност. Вижда се как цели хълмове и територии са обезлесени за няколко години. Според статистиката, тези територии продължават да се водят гори, но с просто око се вижда, че в рамките на няколко години са изчезнали 80-90% от големите дървета.“ – пишат от „Биволъ“.
            На кого да вярваме? Защо избираме да вярваме на „Биволъ“? Защо не вярваме на своята държава?
            Страдалнице Странджа, какво остана от теб? Прокудиха хората, избиха козите и овцете, изсякоха свещените гори, презастроиха всеки красив залив. Какво остана от теб, страдалнице?! Не ми се иска да вярвам на сайтовете с фалшиви новини, които твърдят, че Странджа се подготвя да бъде земя, заселена с емигранти. Нито един управляващ не може да си позволи да реализира подобна безумна идея.
            Не са странджански моите „Странджански разкази“, те са общобългарски, защото подобни проблеми има навсякъде у нас.
Рила

            Може би последната и финална точка на първата половина на новите странджански разкази сложи разговорът ми с едно семейство от Бургас. Срещнах със с него, в къща за гости в Сапарева баня. Разговорът между непознати хора обичайно започва с любезности. Похвалих града им, казах им, че отдавна е надминал Русе по всички стопански показатели. Хората бяха по-възрастни от мен, помнеха времето преди заветния 10 ноември и хич не приеха моята похвала. Според тях Бургас съвсем не е визитна картичка на Бойкова България, както си мислим ние, които не живеем в морския град. Дори в „Нефтохим“ днес работят много по-малко хора, отколкото в миналото – разказват ми те. Бургаското пиво отдавна се прави в Хасково, от града са изнесени или са ликвидирани много производства, които са давали работа на хиляди трудещи се. Аз пък се чудех защо конкурсът за песен се лиши от добавката „трудови хора“. А то, защото те изчезнали и от Бургас. Преди беше „Бургас, морето и неговите трудови хора“, сега е само „Бургас и морето“. Ей да му се не знае, а аз все си мисля, че заради либералната идеология, която нещо долюбва трудовите хора в техния соц вариант, предани на партията-държава. :) И Бургас е обеднял откъм жители, хубави са велоалеите, парковете и детските площадки. Но... Явно така ще запомни Бойкова България с безсмислените хвалебствия за митични строежи на магистрали, с още по-митично леене на асфалт, с детски площадки на всяко дете и с велоалеи за всеки колоездач.
            Мъжът отвръща на любезните ми думи с представянето си като инженер, завършил в Русенския университет, докато още се е казвал ВИММЕС. Познавам този тип български инженери, те живееха с достойнство, строяха, каквото трябваше да се строи в родината си, не се преквалифицираха като болногледачи на възрастни германци или гърци, не станаха фризьори и шофьори на таксита. Наистина строиха България.
            Няма как разрухата от последните 30 години да бъде гледана с добро око от хора като нас, т. нар. „стари поколения“, но не защото сме „стари“, а защото сме достатъчно интелигентни, за да знаем, че някои производства бяха закрити и за да не конкурират други, европейски, от правилната страна на Берлинската стена. Това му беше лошото на соца – образоваше хората, върви след това, че ги прави стадо, чакащо социални помощи и програми за заетост. Но затова в романа.
Спирам разказа си тук, в недрата на Странджа! Надявам се новите ми разкази да са ви допаднали!


От "Странджа - земята на вечното завръщане"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф