Странджански ли са "Странджанските разкази"?


Прекаляването с екстремните преживявания в Странджа ми донесе топлинна треска, настинка и световъртеж, затова се наложи един ден да остана в леглото и да почивам. Когато съм болна, винаги пътувам към оздравяването, пишейки. И този път лятното неразположение компенсирах с ентусиазма от пръкването на новите „Странджански разкази“ още докато съм в Странджа.
Липсват хотели като в Бутамята, не е ли по-красиво, по-величествено!?

            След като неусетно денят мина в чаткане по клавишите на лаптопа, се връщам назад към написаното и се готвя да го прочета с удоволствие. Толкова лесно излезе този път текста. На един дъх. Без колебания, без обичайното хвъркане към небитието на първите чернови. Започвам да чета самодоволно редовете, като се каня да се критикувам само за пропуснатите запетаи. Изведнъж осъзнавам, че имам доста повече поводи за критика от пунктуацията.
-          Нищо странджанско не откривам в новите разкази? – казва учителското ми аз на писателското.
-          Е, странджански са, защото са написани, тук, в Странджа, разказват за Ахтопол, Синеморец, Велека и плажовете около тях – уверено отговаря писателското, недоволно от вечния шизофренен диалог, който е принудено да води.
-          Нищо подобно! – упорства учителят у мен. – Тези разкази могат да бъдат наречени морски, крайморски, летни, несериозни, съвременни, отпускарски и всякакви други, но почти нищо общо нямат със Странджа.
-          Да, но те са толкова истински, забавни, разказани на един дъх – упорства по-добрата част от моето аз.
-          Е, ами тогава така ги наречи „Разкази, разказани на един дъх“ – съветва ме редакторът и учителят у мен.
-          Да, бе, много си умна, дори учениците ще разберат, че в заглавието има повторение… - подхваща писателското аз, но после спира, защото му е ясно, че няма да излезе на глава със събратята си, уморено се предава на размисли и напъни за ново, различно, странджанско вдъхновение.

Колко дребни са хората и колко величествена е природата
Как да не възкликнеш като Вазов: "Поклон, скали..."
Странджа слиза да се къпе в Силистар

            Дойдох в Странджа, за да почивам, но всъщност ужасно мразя да се излежавам на плажа. Първите два дни обикновено ги проспивам, ако оцелея без сериозни изгаряния, в следващите предприемам акции по снабдяване със снимки за бъдещите ми пътеписи. В последните дни и снимането ми е омръзнало, затова пък вдъхновението е в изобилие...
            От всичките си издадени и неиздадени книги най-обичам тази. Обожавам да пиша за Странджа, за нейните чудни гори, реки, скали, плажове, хора, светилища, тайнствени места и пр. Дните в Странджа винаги са преброените, със сигурност са недостатъчни да видя всички места, за които мечтая. Древните тракийски светилища не се мъдрят удобно до плажа, а са разположени на непристъпни и високи места. Докато ги обикаля, ще мине още една година. Но не се отказвам, не спирам да мечтая един ден да ги довърша тези мои разкази.
            Вдигам пръсти от клавиатурата. За какво наистина искам да пиша? За романтични и красиви митологични герои като еврените, змейовете, казано на български. Според легендите те живеят в Странджа, в долмени, които древните наричали змейови дупки или змейови къщи. Дори има село с името Евренозово, наблизо до него все още може да се види такава къща, в местността Бакарлъка – Меден дол. Но тя е високо в планината, на чудно място, от което се отваря широк панорамен изглед. Комплексът е уникално съчетание от каменен долмен с дромос и сводеста каменна гробница от 4. век, четох някъде за това. На подобни места са изпълнявани ритуали, свързани с орфическата религиозна система, на която имам намерение да посветя отделен разказ.
Долмени

-          Е, хубаво де! - казва писателското ми аз – обаче тези места, още не съм ги видяла. Като ги видя, тогава ще пиша. Освен това написаното не е разказ, а преразказ.
            Учителската ми същност замлъква сразена. Писателското аз е оставено на мира да се забавлява, пишейки. Ако четете настоящите разкази в блога ми, вероятно то е победило мрънкащото и поучаващо учителско-редакторско. J
Най-ласкавата вода открих тук, между скалите,
когато идва да се погали в краката ми след като е била разбита на пяна.
Самотата на природата в Странджа е илюзия, но поне улавям късчета от нея.

            Странджански са си моите втори разкази, защото са писани в Странджа, разказват за странното ми увлечение по тази тайнствена, далечна, малко позната, но много красива българска земя. Тя обаче не е някакъв земен рай, идеална земя, в която животът е оцелял отпреди Потопа. Тя е неразделна част от България, носи всичките нейни проблеми, вълнува се с нейните тревоги. Преди два месеца се бяхме вторачили в странджанските села, защото там държавата избиваше овцете и козите на малкото българи, които имаха смелост да развиват животновъдство по евробюрократичните правила. Обществото така и не разбра кой казва истината, но по някакъв прадревен инстинкт застана на страната на хората, срещу държавата. Прокле некомпетентността на българските чиновници и насити лятото с хейт, искане на оставки, протести, много сълзи и горчилка.
            Броени дни преди да поема към моята обетована земя, научих, че се готви поредната далавера със земи от Натура 2000, и то не къде да е другаде, а около плаж Силистар. Трудно се стига до него, не ще и дума. Пътят е насипан с трошляк, утъпкан от безброй коли, храстите и дърветата са побелели от праха, вдиган от широкограйферните  гуми на модерни возила. Вход за плажа все още има, пет лева на кола, макар кметът на община Царево да каза нещо друго по bTV. Но кой пък точно вярва на кмет от ГЕРБ, кой въобще вярва на ГЕРБ? Само заинтересованите и притиснатите, но за това в романа ми…
            Няма как да повярвам и аз на царевския кмет, първо защото знам, че решението на ОбС - Царево е такова, какво го публикуваха от Фрог нюз. Извадено е от сайта на общината, тъй като всички решения на всички общински съвети в България са публични. Всеки, който си направи труда да потърси, може бързо да открие в коя община какво решение са взели местните управници. После, и в Странджа вече презастрояването показва трайна тенденция и желание да догони по безобразност Слънчев бряг. Това не се е случило без съдействието на местните управници. Трето, с очите си видях в държавната територия, каквато е всяка земя от Натура 2000 и всяка крайморска ивица, да се мъдри недопустимият надпис „Частен имот“.
            Е, повечето българи не са работили в община, не познават законите в държавата, но едва ли аз съм единственият бивш или настоящ държавен служител, който посещава красивото местенце. И… Нищо. Лято е, хората са на плажа, четат за случващото се със Силистар на телефоните си, цъкат, псуват, тюхкат се, обсъждат наглостта на алчния елит и толкова. Затова в нашата държава всяко чудо е за три дни. След това идва друго чудо.
Децата все така щастливо избират топлите води на река Силистар, която уморено отива да се влее в морето.

            Настоящето се оказва по-важно от миналото, защото може да го загроби завинаги. Пиша тези думи, спокойна, вдъхновението ми ме води напред към финала на петия разказ, всичките ми същности кротуват, аз продължавам да пия лекарства и да чаткам по клавишите на компютъра, за да се преборя с болестта, защото с престъпленията на времето, в което живея, едва ли ще мога. А и от три години вече не се занимавам с това да оправям света.
            Утре ще отида на плажа в Силистар, ще поседя с поглед взрян в морето, ще въздъхна доволно, че съм все още тук, в моята обетована земя, ще направя снимки на поредните скали, защото така правят големите писатели. После ще седна на компютъра, за ви разкажа всичко това. И това ще са моите най-истински странджански разкази, късчета реалност в безспирния бяг на идващи и отминаващи за три дни чудеса.
            ПП. Всички снимки в разказа са от Силистар.

 От "Странджа - земята на вечното завръщане"
          
Истината по казуса "Силистар"

Коментари

  1. Добре ще е да дойдете и понапишете нещо и за другата Странджа, планинската. На морето е малко по-лесно и интересно

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е, прав сте. Планирала съм го за месец май тази година. Така ще довърша сборника.

      Изтриване
  2. Ще се радвам да Ви посрещна в с. Стоилово. Траяна се казвам и съм последната "свъртянка" т.е. не местна тук.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф