Странджански разказ, който нямах намерение да пиша

В първа част на "Странджански разкази" посветих разказ на Резово. Тази година отново посетих граничното село, но тъй като няма какво ново да разкажа, реших да не пиша за него. Обаче министър Каракачанов ме провокира и за да не се повтарям с разказ,  му пиша писмо.
Писмо до един вицепримиер 
Уважаеми, г-н Каракачанов,
От материал на БТА разбирам, че сте ходили в Малко Търново, в непосредствена близост до българо-турската граница и сте заявили следното: "Вниманието и на "Гранична полиция", и на Българската армия нито за секунда не е било отклонено от охраната на границата. Възприемаме тази мисия изключително сериозно".  
Запознали сте се на място с  работата на Специалните сили, които са направили демонстрация пред представители на медиите и на местната власт на действията си по възпиране на нелегални емигранти при навлизане на територията на Република България. Заявили сте, че сте доволен от добрата координация между МВР и Министерството на отбраната, когато става въпрос за изпълнение на такава отговорна задача, каквато е охраната на границата. (http://www.bta.bg)
Браво! Щом МО и "Гранична полиция" казват, че нито за секунда не са отклонили внимание от границата, може и така да е. Аз нямам нито достатъчно информация, нито подготовка да възразя или опровергая твърдяното.
Отсам е границата на ЕС, оттатък - границата на Турция, страната, от която в ЕС нахлуват емигрантите

Само преди месец отново бях в Резово. Направи ми впечатление разликата в организацията на граничната служба на българските и турските граничари. Честно казано в полза на турските! 
За да се стигне в Резово, се минава по тесен еднолентов път. Точно преди влизане в селото, околността е прорязана от старата гранична ограда, строена, вероятно, от някогашната соц държава. Тя е доста по-ниска от съвременното гранично съоръжение, непрекъсната дъвка между политическите сили, но доста по-добре запазена и стабилна. На входа на селото има пост на "Гранична полиция", поради което не си позволих да снимам ограждението. 
Преминава се спокойно, не се прави проверка на личните документи на туристите, Резово разчита на тях. Селцето изглеждаше доста по-добре от 2015 г., по-оживено е, туристите са видимо повече, виждат се нови къщи за гости, предлагат се много туристически атракции. Както добре знае всеки, който е ходил в Резово, там няма голяма плажна ивица, но все пак селото разчита на доходи от туристическия бизнес и явно ги получава.
Новото, което видях в граничната зона, е българският флаг, издигнат на пилон, подобен на турския. Това са приликите, след това започват разликите. В Турция мястото е пусто и явно до граничното съоръжение не се допускат туристи. 
Граница
Гранично съоръжение, което поддържаха войничетата
Евентуално убежище, ако все пак извадят автомати. :)

И ако летуващите в Резово туристи са видимо повече, то прииждащите за снимки на границата са още повече. Ние дойдохме умишлено по-рано, за да се снимаме на спокойствие. През 2015 г. местните предупреждаваха да не се снимат граничните съоръжения в Турция, защото комшиите правят сериозни забележки. Тъй като пристигнахме рано-рано, нямаше кой да ни каже да снимаме или да не снимаме, затова като повечето българи решихме, че това, което не е забранено, е разрешено.  Поиграх си да снимам доста у комшиите, когато изневиделица откъм турския бряг с бясна скорост приближи военен камион. Огледах се бързо има ли къде да залегна, открих една стара лодка и зачаках развитието на събитията. Тъй като бяхме единствените туристи, реших, че този път забележките, или по-скоро кавгите заради фотоапаратите няма да ни се разминат. 
Камионът спря, от него излязоха много млади момчета, почти на възрастта на моите наскоро дипломирани ученици, те ни огледаха внимателно, но като видяха, че само изглеждаме мацки, а всъщност сме лелки, се заеха с военните си дела. :) Отново ми се размина снимането на турската граница и аз доволно се покатерих по стълбите над пилона, за да заснема още от подредената безлюдност на турската гранична територия, докъдето ми обектив стига. :)
В турската част от залива се вижда  чудесна широка плажна ивица. Пуста. Явно никой в Турция и не мисли да развива туризъм в непосредствена близост до границата на ЕС. Колкото до това дали могат да минат емигранти там, по река Резовска. Могат и още как, и аз мога, без всякакви усилия, както се вижда от снимките. Всеки може. 
Цели километри неизползвани плажове у съседите
Еврогледки
Още еврогледки

Към 10 часа българският бряг се напълни с туристи, които се снимаха като мен навсякъде под българския флаг и в живописната околност. Не видях нито полицай, нито военен. 
Разликата между случващото се на българския и турския бряг беше очевидно в полза на Турската ДЪРЖАВА, колкото и да ми е неприятен техния вожд с тоталитарно-авторитарните си маниери на управление, разправа с интелигенцията, потъпкване на свободата на словото и пр. либерални привилегии, които се научих да уважавам, след като ме убедиха, че няма вече да строим развития социализъм.
Така че, г-н Каракачанов, не знам на кого да вярвам на вас, или на очите си. Догодина имам намерение да отида в Малко Търново, надявам се да видя бдящото око на българската държава. 
Все пак ми се струва, че мигранти не минават през Резово, но заслугата за това не е на българската, а на турската държава. Поне така ми изглеждаше на мен. 
С уважение, Ваша сърусенка и наборка, зорка и наблюдателна гражданка, репортер от мястото на събитията, абе, с една дума, интелЕгент, дето не кандисва, Цветелина Георгиева!
Коментар на недоволен от мен читател: Виж й акъла, моля ти се на тая, дали й достъп да се снима на чудно място, тя пак мрънка. :)

От "Странджа - земята на вечното завръщане"

Коментари

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Жътва е...

Самодива къща и деца не гледа!