Историите на Цветелина от вчера и днес

  ГОЛЯМОТО АПОЛОНОВО СВЕТИЛИЩЕ В местността Мишкова нива, на 4 км югозападно от Малко Търново се намира Голямото Аполоново светилище на тракийското племе Асти. То е било величествено, изработрно от мраморни блокове и се е използвало доста дълго време – според специалистите от V в.пр.Хр. до III в.сл.Хр., когато след приемането на християнството от местните племена, езическите светилища са били изоставени. А че е посветено на Аполон, освен очевидните факти ни осведомява и един надпис, върху четиристранен жертвеник, който гласи: “На добър час! На изслушващия бог Аполон Авлариок аз, Стратон, син на Стратона, началник на елините, които работят в железните рудници, издигнах тоя жертвеник в осемнайсетата година от провъзгласяването на Антонина за август, като сторих обет за спасението и успешния труд на себе си, на близките си и на работниците”. Според стари местни хора, този жертвеник е донесен от местността Мишкова нива в църквата „Успение Богородично“ (сега е в местния музей). Аполон ...

Не си роди Млада бога, но си роди сур елена: рогите му позлатени, краката му посребрени.. В коледарските песни златорогият елен се появява не само в цикъла за раждането на Млада (Бяла) бога, но и в песните, които коледарите изпяват във всеки дом, където има малко момче или ерген. Те пресъздават ловна сцена, в която главни действуващи персонажи са Злато-рог елен и Добър юнак с Добра коня: Не ми било бяла зора, най ми било рабър юнак, рабър юнак с враня коня, да си гони сур елена, сур елена златорога . Юнакът тръгва обикновено да лови „дребна лова”, но намира „едра лова — сур елена”. Това е отново златорогият елен, белязан с характерните космически знаци: „на чело му ясно слънце, на гърди му месечина, на плешките му ситни звезди” . Подчертава се и неговата календарна обвързаност. Той слиза на земята само на 25 декември — „кат година по Коледа” . Преследването на златорогия елен от юнака конник по своята външна форма наподобява състезание. „Току бягай, да те гоня!” — казва юнакъ...

  Никулден е един от най-големите зимни празници в чест на св. Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски. Според фолклорнохристиянските представи при подялбата на света на св. Никола се паднали моретата, реките, езерата; той е господар на целия подводен свят - рибите и водните демони. Шаранът се смята за слуга на светеца, затова на Николуден се приготвя рибник (опечена в тесто риба) - жертва на светеца, от която задължително се раздава. На обредната трапеза се слага хляб - боговица, никулденски кравай, варена царевица, жито или булгур, постни сарми, чушки. Най-възрастната жена прекадява, стопанинът вдига високо хляба и го разчупва, символизирайки високото израстване на посевите. Значението, което народното схващане отдава на задължителната консумация на риба, се разкрива в редица широко известни изрази, например: "На Никулден човек трябва да си почопли зъбите с рибя кост, макар и от боклука да я вземе." Костта от главата на рибата с форма на кръст се запазва и използва в ле...

          Дворецът и Ботаническата градани в Балчик са чаровни местенца за туристите през всички сезони. Особено е излъчването на това любовно гнезденце  привечер. А и аз извадих  късмет, вечерта дойде със сърдиторозови облаци, които наметнаха с призрачен плащ двореца. По днешните скъпарски стандарти, той по-скоро прилича на една изискана вила, но стопанката му била кралица, затова лятната резиденция и до днес се титулува дворец .           В интернет има доста информация за този най-чаровен след чаровните от 100 национални туристически обекти.  Ботаническата градине е създадена   през 1955 г. Днес се простира на площ от 194 дка, като голяма част от територията ѝ е със статут на защитена местност по   Закона на защитените територии . В границите на защитената местност специалисти и любители могат да наблюдават естествените екосистеми и да оценят богатото биоразнообразие на региона . Това съобщава ...

И тази година, въпреки големият брой заразени от Ковид, във възрожденска Елена се проведе Празникът на еленския бут. (Снимките са от миналата години.) Еленският бут всъщност е свински, сушен по специална технология местен специалитет. Еленски е, защото е от възрожденския град, родил много будители и една муза. В центъра на града все още може да се види родната къща на момичето с две хубави очи - любимата на Яворов. Но домът отдавна е превърнат във фирмен магазин, в който се продава местната вкусотия. Хапвала съм еленски бут - напълно си заслужава и цената, и рекламата. Освен това рецептата е старинна, макар че аз съм горещ почитател и на балкантуристките "старинни" специалитети. И хич не се възмущавам, че те са само соц древност. Празникът на еленския бут по нищо не се отличава от хиляди подобни местни празници. Чаршията се препълва с производители и занаятчии и с още повече купувачи и зяпачи. Общината се старае да подготви за тях допълнителни забавления, читалището - също. ...

  В традиционната българска култура огънят заема важно място. Народните вярвания му приписват магическата сила да очиства, да предпазва, да лекува. Той може също така да прогонва зли духове и болестотворни демони, да отпъжда вредни животни и насекоми, да пази землищата от градушка. С огъня са свързани редица поверия и това обуславя широкото му присъствие в традиционната обредна практика на жизнения, календарния и земеделския цикъл от празници. От особено значение е т.нар. „жив огън”. Нов огън се пали задължително и в случай на епидемична болест, през който се прекарват всички хора и добитък е се подменя стария огън в огнищата. При обредът за запалване на нов огън в къщата се нарича жив огън, млад огън, божи огън, а когато трябва да се пропъди епидемия от селото този огън е „див“ огън. Обикновено огънят се подменя с нов веднъж годишно – на третия Горешик (17 юли – Св.Марина), тъй като се вярва, че тогава огънят сам пада от небето. В народното вярване огънят в селското огнище не бива...

            Ако има личност, около която се въртят най-фантастичните конспиративни теории в най-новата ни история, това е първият от новите министър-председатели на България Андрей Луканов. Според тях той обявява мораториума по външния дълг на страната, който надминава 10 млрд долара, за да закрепости България към Съветския съюз. Той е човекът, раздаващ куфарчетата с милионите, проектантът и изпълнителят на българския червен капитализъм. Твърде любопитно е, че общественото съзнание пропуска факта, че той е поръчителят на „зловещия“ план „Ран-Ът“.             Безспорните факти за всички, които познават най-новата история на България са, че през своето управление БКП довежда държавата три пъти до състояние на неплатежосбособност (1960, 1977 и 1987 г.). Не само ние, обикновените хора, не знаехме това, то е било неизвестно на една голяма част от комунистическия елит на страната...

            На пръв поглед, животът в малкия град след „историческия“ 10 ноември си продължаваше по старому. Хората отиваха и се връщаха от работа, някои смутени, други обнадеждени. Хубавото на новите промени беше, че премахнаха партийните организации по месторабота. Ние – младите, бяхме много доволни, защото се сдобихме неочаквано със свободно време, далече от „Тезисите на партията“. Посветихме ги на купони, на четене на вестници, на гледане на телевизия. Събитията се случваха в големите градове, най-интересните – в София.             Опитвам се да различа кой е моят първи спомен от усещането, че общественият живот тръгва в ново русло. „Демокрацията“ дойде с „танковата“ реплика на Петър Младенов. Следяхме и събитията от т. нар. „кръгла маса“, на която управляващи и опозиция очертаваха рамките на „мирния преход“. Кръглата маса в зала 6 на НДК всъщност беше квадрат, около ко...

1990. По пътя на сините илюзии             Синьото начало, сините надежди, сините идеи, сините илюзии, синьото време започна възторжено, с хиляди СИНИ знамена развени, с лозунги: „Времето е наше! 45 години стигат!“ В суматохата на прииждащата на талази 1990-а година и аз се оказах абонирана за в. „Демокрация“, не за друго, а защото партийният секретар на училището, в което работех, не ми разрешаваше да ходя на работа с дънки. Не било възпитателно за учениците. Затова след като чух, че сменили Бай Тошо, си казах: дано сменят и тези дърти комуняги, дето всяка вечер ни карат да слушаме глупости на комсомолски събрания, политически учебни години. Учителските съвети продължаваха до късни нощи, на които буквално ни набиваха със сърпа и чука в главите „Тезисите на партията“.             Изпихме тържествено, на банкет последния събран членски внос на местната учителска комсо...

1989. Разпадането на соца             Оказа се, че само ние – обикновените хора, сме изненадани от разпадането на соца. Много дълго вярвах, че то наистина се е случило на 10 ноември 1989 г. Оказа се, че за настъпването на кардиналната промяна се е знаело предварително, още в спокойните за мен студентски години. Разбира се, знаещият е мистифицираната тогава, а сега ненапълно демаскирана и зловещо дискредитирана ДС (Държавна сигурност). Научих това от книгата на английския журналист Миша Глени „МакМафия“ (Глени, М., „МакМафия“, София, 2008 г.), която четох преди години. ДС въртяла необезпокоявана търговия с оръжие, наркотици и висши технологии – разказва Глени. (СИВ разпределил на България висшите технологии, наркотиците и контрабандата – последните две заради географското положение.) Дори още по-рано – разказва авторът − в далечните и мирни 60 години на ХХ век не друга, а ДС създала компания „Кинтекс“, чрез която е монополиз...