Толедо - град на изкуства и литература, на тайни и загадки

             „Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.“ Това вероятно е най-популярният цитат от най-популярния испански роман „Дон Кихот“. Чели са го всички, дори тези, които не са чели романа.

Катедралата „Санта Мария де Толедо“

Гледки от Толедо

        Толедо е старата столица на Испания и с този град се свързва Златен век, период на изключителен културен и художествен разцвет Той се простира: приблизително от края на XV до края на XVII век (около 1492–1681). Името не обозначава конкретен век, а „златна епоха“ на литературата, изкуството и мисълта. 1492 г. е символично начало: завършва Реконкистата и започва пътуването на Колумб. Испания се превръща в световна империя, а културният разцвет върви редом с политическата хемемония. В Толедо живеят и работят  Лопе де Вега, Тирсо де Молина, Калдерон. Както се досещате „Дон Кихот“ също е продукт на този Златен век, а Сервантес е живял близо до Толедо в Ескивиас. И днес Толедо пази следите от този блестящ период, а фигурките на Дон Кихот и Санчо Панса са буквално навсякъде – в магазините за сувенири, по улиците, в заведенията и в книжарниците.

Дон Кихот и Санчо Панса

            Толедо е център на областта Ла Манча, където се развива сюжета в романа. Градът и провинцията се в централната част на страната, недалеч от Мадрид, и е разположен живописно върху хълм, почти изцяло обграден от река Тахо. Заради дългата си и многопластова история Толедо често е наричан „градът на трите култури“ – християнска, мюсюлманска и еврейска, които в продължение на векове са съществували заедно и са оставили силен отпечатък върху архитектурата и културата му. Старият град е като музей на открито – тесни калдъръмени улички, каменни къщи, крепостни стени и порти от различни епохи. Той е включен в списъка на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. Разхождайки се там, можеш да видиш: средновековни църкви и манастири, стари синагоги (като Ел Трансито и Санта Мария ла Бланка), следи от ислямската архитектура, крепостта Алкасар, която се издига над града.

В катедралата има десет органа, този е най-големият

Олтарът

            Катедралата „Санта Мария де Толедо“ е една от най-великите готически катедрали в Европа и безспорно най-важният символ на града. Строежът ѝ започва през XIII век върху мястото на по-ранна джамия, което само по себе си показва преплитането на културите в Толедо. Изключително богато украсен интериор с високи сводове, витражи и златни детайли. Главният олтар е истински шедьовър – огромна резбована структура, покрита със злато. В катедралата се съхраняват ценни произведения на изкуството, включително картини от Ел Греко, който е живял и творил в Толедо. Съкровищницата пази прочутия златен монстранц, използван по време на религиозни процесии. Катедралата не е само религиозен център, а и важен исторически и художествен паметник, който показва богатството и влиянието на Толедо през Средновековието.

          

Ел Греко

          Ел Греко (истинско име Доменикос Теотокопулос) е роден на остров Крит, но именно Толедо става негов дом и мястото, където създава най-известните си произведения. Той пристига в Испания през XVI век и остава в Толедо до края на живота си. Толедо силно повлиява на стила му - атмосферата е мистична и драматична, пейзажът и светлината са необичайни. Стилът на Ел Греко е лесно разпознаваеми: удължени фигури, силни контрасти на светлина и цвят, лица с дълбоко духовно изражение. По негово време стилът му е смятан за „странен“, но днес Ел Греко е считан за един от най-оригиналните художници в историята на изкуството и дори за предшественик на модерното изкуство.

            В катедралата на Толедо могат да се видят негови картини. Дори и днес градът често се свързва с Ел Греко, много гледки напомнят на неговите драматични пейзажи. Толедо се усеща като място, в което миналото и изкуството са все още живи.

            Заради дългата си история Толедо е обвит в разкази за чудеса, проклятия и необясними събития. Много от тези легенди се предават от векове и са свързани с реални места в стария град. Една от най-известните истории разказва за нощ, в която благородници били примамени на тържество в Толедо и предадени. Според легендата след това в някои улички още се чуват стъпки и шепот. Тези разкази засилват усещането, че градът „помни“ миналото си. Според поверие голямата камбана на катедралата не отчита просто времето, а предупреждава за важни събития. В миналото хората вярвали, че звукът ѝ може да донесе както защита, така и лошо предзнаменование — в зависимост от часа и начина, по който звучи.

            Смята се, че в Толедо е имало скрити подземни проходи, използвани от учени, алхимици и духовници. Градът е бил известен като център на знанието, където се превеждали древни ръкописи от арабски, еврейски и латински език. Това поражда легенди за тайни книги и изгубено знание, скрити някъде под стария град. Много хора вярват, че странната светлина и драматичното небе, които Ел Греко рисува, не са художествена измислица, а отражение на реалното усещане за Толедо. Дори днес градът при залез изглежда почти нереален — сякаш времето се забавя.

Рафаел

Микеланджело