Вроцлав - история, разказана по улици и тротоари

         Тръгнах за Полша с мечтата да разгледам Краков. Но, връщайки се в България, мога да кажа със сигурност, че Вроцлав ме развълнува повече. Основна причина за моето вълнение са джуджетата на Вроцлав. Това са малки бронзови статуетки, разпръснати из целия град — любопитна атракция за туристите. Статуите са високи обикновено около 20-30 см, поставени на улиците, площадите, мостовете и парковете на града. Вече има стотици (над 600 според най-новите оценки) и броят им продължава да расте, тъй като редица институции, компании и частни лица продължават да поръчват нови. Всеки от тези малки герои има своя собствена „личност“, тема или професия — например готвач, програмист, пожарникар, музикант и много други, често свързани със мястото, където е поставен.

Джуджетата на Вроцлав - толкова много, толкова различни, толкова вдъхновяващи

Тук съм с Papa Dwarf 

Джудже пред банкомат

          Джуджетата не са просто декоративни скулптури, а имат силна връзка с историята на града. В развитието им ключова роля има движението „Оранжева алтернатива“, една мирна антикомунистическа инициатива в началото на 80-те години на ХХ век. Първата бронзова фигура, наречена Papa Dwarf (Папа джудже), е поставена на ул. Świdnicka през 2001 г. като почит към движението. През 2005 г. местният скулптор Tomasz Moczek създава първите няколко статуи, които отбелязват началото на настоящата традиция.

            Разглеждането на джуджетата се е превърнало в своеобразен туристически „лов“ или игра — хората обикалят града, за да ги откриват и снимат. В туристическите информационни центрове се продават карти и приложения, които показват къде се намират фигурките. Разбира се, аз също успях да открия около 20-тина. Въпреки студения и ветровит ден с удоволствие ходех из града на „лов“ за малките бунтовници.

Оранжевата алтернатива – хуморът като форма на съпротива

            Мечтата ми да посетя Полша е свързана със спомените ми за поляците като първите хора в соц лагера надигнали глас срещу съветското господство и срещу господството на комунистическата партия. Аз израснах като личност и гражданин с бунта на моето поколение срещу комунизма и затова уважавам всички антикомунистически движения. Оранжевата алтернатива е необичайно обществено и художествено движение, то възниква през 80-те години на XX век. То се появява заради политическите репресии, цензурата и ограничаването на граждански свободи, но вместо традиционни форми на протест използва хумора в изкуство. По този начин Оранжевата алтернатива се превръща в оригинална и ефективна форма на ненасилствена съпротива.

        Движението възниква във Вроцлав и е свързано с личността на Валдемар Фидрих, известен с псевдонима „Мажор“. Той е студент и художник, който вярва, че най-силният начин да се разобличи тоталитарната система е като се показва нейната абсурдност. В началото на 80-те години властите често заличават антидържавни лозунги по стените, като ги покриват със сива боя. Именно върху тези сиви петна Мажор и неговите съмишленици започват да рисуват малки джуджета – на пръв поглед безобидни, но изпълнени със символика.

Площада пред кметството. Кметството е вдясно, зад знамената. Тук се намират много джуджета

Паметникът на Александър Фредо, един от авторите в полския конспект за матура.
В навечерието на държавните изпити бъдещите абитуриенти танцуват полонез, 
правят това, за да си вземат матурите.

            Джуджетата постепенно се превръщат в основен символ на Оранжевата алтернатива. Те олицетворяват ироничния поглед към режима и показват, че дори в условията на контрол и страх има място за свободно изразяване. Властите се оказват в трудна ситуация – арестуването на хора заради рисунки на джуджета или заради „празник на джуджетата“ изглежда нелепо и подкопава сериозността на държавната репресия.

            През втората половина на 80-те години Оранжевата алтернатива започва да организира т.нар. „хапънинги“ – улични събития с елементи на театър и карнавал. Участниците се  маскират се като джуджета, слагат си оранжеви шапки и раздават дефицитни стоки, или скандират абсурдни лозунги. Тези акции не са открито политически, но ясно показват противоречията и недостатъците на системата. Често полицията се намесва, което само засилва ефекта – арестуването на „джуджета“ се превръща в символ на безсилието на властта.

            Значението на Оранжевата алтернатива не е в това, че тя пряко сваля режима, а че допринася за промяната на обществената атмосфера. Движението помага на хората да преодолеят страха, да се смеят на властта и да осъзнаят, че тя не е непобедима. След 1989 г. движението остава важна част от културната памет на Полша. Във Вроцлав бронзовите джуджета, разпръснати из града, напомнят не само за хумора и креативността на Оранжевата алтернатива, но и за това, че свободата може да бъде защитавана не само с протести и лозунги, а и със смях, въображение и изкуство.

Пътеката с панелите, този е посветен на "Солидарност"

Историческа пътека с панели

            Друга забележителност, която ме впечатли е Историческата пътека от панели, разположена в центъра на града. Тя се намира на дълъг тротоар, на който в исторически ред са подредени метални табели (панели) в тротоарите, които маркират ключови дати и събития от историята на Вроцлав – от неговите средновековни корени до модерни времена. Много беше любопитно да се види как днешният град е преминал през различни периоди на полско, чешко, австрийско и пруско управление, войни, преустройване след Втората световна война и т.н. (Вроцлав е почти напълно разрушен по време на ВСВ.)

Движението „Солидарност“ в Полша

            Най-яркият ми спомен от миналото е за създаването на профсъюз „Солидарност“. Спомням си, че дори в новините по българската телевизия ставаше дума за него. Това е масово обществено и синдикално движение, възникнало в Полша в началото на 80-те години на XX век. То има решаваща роля за края на комунистическия режим в страната и оказва силно влияние върху промените в целия Източен блок. „Солидарност“ се превръща в символ на ненасилствената съпротива, гражданската смелост и стремежа към свобода. С това Полша ме спечели някога и може би затова никога не припознах нашите смешни профсъюзи, в които по задължение членувам и до днес.

            Причините за възникването на движението са свързани с тежката икономическа и социална ситуация в Полша през 70-те години. Страната се намира в дълбока криза – има недостиг на храни, ниски заплати и лоши условия на труд. В същото време Полша е управлявана от комунистическа партия, която не допуска политически плурализъм, независими синдикати и свобода на словото. Недоволството сред работниците постепенно нараства и често избухват стачки, които обикновено са потушавани от властите.

            Преломният момент настъпва през август 1980 г. в корабостроителницата в Гданск. Работниците започват стачка, водени от електротехника Лех Валенса. Те формулират 21 искания, сред които правото на независими синдикати, свободата на словото, правото на стачка и освобождаването на политически затворници. Под натиска на масовото недоволство комунистическата власт е принудена да направи отстъпки и признава съществуването на независимия синдикат „Солидарност“. Това е първият подобен случай в комунистическа държава.

            Първоначално „Солидарност“ е профсъюз, но много бързо се превръща в широко обществено движение. Само за няколко месеца членската му маса достига около 10 милиона души. В него участват не само работници, но и интелектуалци, студенти и представители на различни социални групи. Движението отстоява идеи като човешко достойнство, солидарност, граждански права и ненасилие.

            Особено важна е ролята на Католическата църква, която оказва морална подкрепа на движението. Голямо значение има и фигурата на папа Йоан Павел II – поляк по произход, който вдъхва увереност на обществото и призовава хората да не се страхуват. Църквата се превръща в пространство за срещи и диалог, когато официалните канали са затворени.

            През декември 1981 г. комунистическата власт, водена от генерал Войчех Ярузелски, обявява военно положение. „Солидарност“ е забранена, а лидерите ѝ са арестувани. Въпреки това движението не изчезва. То продължава да съществува нелегално чрез тайни издания, мрежи от активисти и широка обществена подкрепа. Така „Солидарност“ запазва своето влияние и символно значение.

            Краят на 80-те години носи нова промяна. Икономиката на Полша е в тежко състояние, а Съветският съюз вече не е готов да подкрепя силово комунистическите режими. (На власт е Горбачов.) През 1989 г. се провеждат преговори между властта и „Солидарност“, известни като Кръглата маса. Те водят до легализиране на движението и до частично свободни избори през юни 1989 г., които „Солидарност“ печели убедително. В резултат Полша става първата държава от Източния блок с некомунистическо правителство, а по-късно Лех Валенса е избран за президент.

Олга Токарчук е полякинята, носителка на Нобел за литература. 
В Полша четох една нейна книга "Правек и други времена"
Винаги съм обичала полската литература!

Полската и българската кръгла маса – два различни пътя към промяната

            Краят на комунистическите режими в Източна Европа е белязан от различни модели на преход. Един от най-важните инструменти на този процес е т.нар. Кръгла маса – преговори между управляващата комунистическа власт и опозицията. Макар Полша и България да използват сходна форма, съдържанието, балансът на силите и резултатите в двете страни се различават съществено.

            В Полша Кръглата маса се провежда между февруари и април 1989 г. Тя е резултат от дългогодишен обществен натиск, свързан с дейността на движението „Солидарност“. Още от 1980 г. това движение обединява милиони работници, интелектуалци и граждани и се превръща в реална алтернатива на комунистическата власт. Икономическата криза, стачките и загубата на подкрепа от страна на Съветския съюз принуждават управляващата партия да седне на масата за преговори. В този контекст Кръглата маса в Полша е преговор между две относително равностойни страни, всяка от които разполага със значителна легитимност.

            В България ситуацията е различна. Кръглата маса започва през януари 1990 г., след като на 10 ноември 1989 г. Тодор Живков е свален от власт чрез вътрешнопартиен преврат. Тук промяната не е резултат от масово обществено движение, а започва „отгоре“, по инициатива на самата комунистическа партия. Българската опозиция, обединена в Съюза на демократичните сили, тепърва се изгражда и няма широка обществена база, сравнима със „Солидарност“. Това поставя опозицията в по-слаба позиция още в началото на преговорите.

Вроцлав на Одра /това е р. Одер/. Освен град на джуджета, Вроцлав е град на мостове.

Катедралата на един от островите

Във Вроцлав се намира един от най-старите университети в Полша,
това е гледка към Одра от Матемтическата кула

            Разликите личат и в целите на двете кръгли маси. В Полша основните искания включват легализиране на „Солидарност“, провеждане на частично свободни избори и реални политически реформи. Тези цели са ясно формулирани и подкрепени от обществото. В България акцентът пада върху процедурни промени – премахване на водещата роля на БКП, приемане на нови изборни правила и признаване на политическия плурализъм. Макар важни, тези цели са по-предпазливи и не водят до незабавна смяна на властта.

            Резултатите от двата процеса също се различават. В Полша изборите през юни 1989 г. водят до убедителна победа на „Солидарност“ и до първото некомунистическо правителство в Източния блок. В България изборите през юни 1990 г. са спечелени от преименуваната Българска социалистическа партия, което означава продължаване на влиянието на старата номенклатура. Това определя по-бавния и противоречив характер на българския преход.

            Макар Полша и България формално да използват един и същ механизъм – Кръглата маса – съдържанието на този механизъм е коренно различно. В Полша тя е резултат от натиск „отдолу“ и води до бърз политически пробив. В България тя е инструмент за контролирана трансформация „отгоре“, което предопределя по-дългия и труден път на демократичния преход.

                В края на разодката минах покрай сградата на студентския театър, снимах един магазин за сувенири, пред който стоеше един алигатор със завързана муцуна – новият образ на идеята за свобода на словото. За съжаление, днес католическата църква, изиграла важна роля през 80-те, играе негативна роля, поддържайки консерватизма, особено важна е темата за абортите, който продължава да бъде нерешен по съвременен европейски начин. За съжаление, популизмът залива голяма част от населението. Но… Полша вече е икономически и политически част от същинската европейска история – мотор на икономическия напредък, а и на военния интегритет.

Това е един бивш кмет на Вроцлав, статуята му е на сградата на общината.

А това джудженце е печатар