Юрген Рот "Новите български демони"

             Преди години прочетох една книга на Юрген Рот. Тя се казва „Новите български демони“. - публицистична, но и документална книга, в която германският разследващ журналист Юрген Рот изследва престъпността, корупцията и връзките между политическите елити и организираната престъпност в България. Книгата е преведена на български и издадена у нас през 2008–2009 г. 

            Рот описва как в България структурите на организираната престъпност и корупцията се „преплитат“ с политическата и икономическата власт. Той обяснява процесите, при които криминални групи, „обръчи от фирми“ и бизнес интереси оказват влияние върху държавните институции.  Авторът анализира ролята на известни фигури - политици и бизнесмени, които според него олицетворяват механизми на корупция и злоупотреби. 
            Рот обяснява влиянието на комунистическото минало върху настоящето, разсъждавайки защо след падането на тоталитаризма именно корупцията и организираната престъпност стават  доминиращи.  Книгата е журналистическо разследване, базирано както на официални, така и на тайни източници. Авторът се опитва да даде „независима“ гледна точка върху социално-политическите механизми, които според него подкопават обществото. 

            Юрген Рот е разследващ журналист, известен с критичните си книги за организираната престъпност и икономическите мрежи в Централна и Източна Европа. „Новите български демони“ му донесе внимание, но и критика в България, включително правни действия заради определени твърдения в текста. Юрген Рот използва понятието „демони“ като метафора за скрити, но системни сили, които според него управляват българския преход: мрежи от бивши служби, икономически групировки, политическа протекция, липса на реална съдебна отговорност. Книгата не е подредена като класическа история, а като журналистическо разследване, съставено от: отделни казуси, портрети на властови модели, връзки между минало и настояще.

            Рот твърди, че след 1989 г. структури и кадри от ДС не изчезват, а се трансформират. Те навлизат в бизнеса, банковия сектор и политиката; създават „сиви зони“, в които законът формално съществува, но не се прилага. Според него това е ключът към разбирането защо преходът в България е различен от този в други източноевропейски държави.

          В книгата се разглеждат силовите групировки от 90-те години, рекетът, контрабандата, трафикът, превръщането на престъпния капитал в „легален“ бизнес. Рот описва процеса на „изпиране на биографии“ – хора с криминално минало постепенно се представят като  бизнесмени. Мисля си, че никой вече не се съмнява в казаното от Рот, тъй като след неговата излязоха десетки книги по темата. Кое е най-важното в книгата? Една от най-силните тези в нея е, че корупцията не е отклонение, а система; разследванията срещу влиятелни фигури рядко стигат до присъди; институциите често действат избирателно. Рот описва България като държава с „демократични институции по форма, но олигархични по съдържание“. Германският журналист поставя силен акцент върху присъединяването на България към ЕС; тревогите в Брюксел относно върховенството на закона у нас и контрастът между официалния европейски образ и вътрешната реалност. Той внушава, че ЕС е подценил дълбочината на проблема в България, механизмите за контрол са били по-скоро политически компромис.

            В „Новите български демони“ има специална глава за Бойко Борисов. Книгата е достъпна в Читанка.бг и всеки може да си я прочете. Хубаво е човек да чете книги, фейсбук отдавна се превърна от свободно в пространство за пропаганда.

            Защо днес ви занимавам с тази стара книга. Защото „Новите български демони“ е опит на външен наблюдател да обясни защо в България преходът създава не просто проблеми, а устойчив модел на власт без отговорност.

            В огромния книжен пазар в България книгата няма второ издание. Защо? Темите, за които пише Рот са „неудобни за местния контекст. Нещо повече те засягат реални икономически интереси. Това прави издателите предпазливи. Иначе в огромния книжен пазар свободното слово няма все още полагащото му се  централно място. Затова често чета в Читанка.бг. Там все още може да се намерят някои неудобни книги.  

           В днешна България вече не е нужно някой да „забранява“ книга. Механизмите са други. По-често издателите се притесняват от съдебни дела, дори когато книгата е документална, страхуват се от загуба на реклама, партньори или дистрибуция. Все пак има достатъчно сайтове за книги втора употреба. В тях книгите на Рот могат да бъдат открити.