Лорд Алън Уотсън "Заветът на Чърчил"

 Мисля си, че личността на Уинстън Чърчил изплува в паметта ми от забравата на миналото, тъй като настоящият президент на САЩ Доналд Тръмп показва на интелигентните европейци, че обещанието му да спре война на Русия срещу Украйна е празно обещание. Повечето интелигенти европейци са учили история, знаят че 80-годишния мир на стария континент се дължи на интелигентността и смелостта на бившия премиер на Великобритания Уинстън Чърчил. През 1946 г. той произнася две речи в два университета – единият във Фултън, родният град на тогавашния президент на САЩ – Труман, втората в друг университет в Цюрих. Реших да посветя настоящата 2026-а година на следвоенната история на Европа и САЩ. Казах си, че ако приемем, че 80-годишният мир след ВСВ започва от речта във Фултън, произнесена на 5 март 1946 г., то краят му е 3 януари 2026 г., когато САЩ отвлякоха президента на Венецуела. И не ме разбирайте погрешно, аз не се застъпва за Мадуро, застъпвам се за евро-атлантическите отношения, който преди почти 40 години отместиха Желязната завеса на изток и Обединена Европа си върна загубените столица, стъпкани от Сталиновия ботуш. И си казах, защо днес няма един Чърчил, който да начертае параметрите на бъдещия мир. Както никой вече не се съмнява, че ВСВ е отговорност на властта на Хитлер от 1933 г. насетне, така никой не бива да се съмнява, че съществуването на Русия на границата с обединена Европа е най-голямата заплаха за нея, изискваща железни завеси, стени от дронове, обединени армии и евро-атлантическо единство.

В „Заветът на Чърчил“ лорд Алън Уотсън проследява сложните отношения между американския президент Рузвелт и Чърчил. Рузвелт не харесва Британската империя, а след конференцията в Техеран сякаш забравя, че Великобритания единствена воюва с Хитлер между 1940 и 1941 г. Може би Чърчил не отива на погребението на Рузвелт, тъй като американците не се намесват през 1944-а, когато СССР смазва Варшавското въстание, което довежда до смъртта на хиляди смели поляци. (По същия начин Тръмп не се намеси в Иран и остави режимът на аетоласите да избие хиляди млади иранци през януари 2026 г.)

Чърчил загубва изборите през 1945 г. През 1946 г. се провежда Нюрнбергския процес и всички неописуеми престъпления на германците излизат наяве. Във Франция тече процес срещу колаборационистите. Тогава идва поканата на новия американски президент Труман, Чърчил да посети САЩ и да изнесе реч в университета в родния му град. В тази реч Чърчил говори за спускането на Желязната завеса, която отделя половината Европа под тоталитарния юмрук на Сталиновата жажда за власт. Тук съм извадила най-важните наблюдения на Чърчил.

Чърчил във Фултън

                Ключовият момент от речта на Чърчил, произнесена на 5 март 1946 г.

            От Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо море желязна завеса се е спуснала над континента. Зад тази линия лежат всички столици на древните държави от Централна и Източна Европа. Варшава, Берлин, Прага, Виена, Будапеща, Белград, Букурещ и София, всички тези известни градове и населенията около тях лежат в това, което трябва да нарека Съветската сфера и всички са предмет под една или друга форма, не само на съветско влияние, но и на много висока и в много случаи увеличаваща се степен на контрол от Москва. (…) Комунистическите партии, които бяха много малки във всички тези източни държави на Европа, са издигнати до превъзходство и власт, далеч отвъд числеността им, и навсякъде се стремят да получат тоталитарен контрол. Полицейски правителства са взели надмощие в почти всеки случай и досега, освен в Чехословакия, няма истинска демокрация. И Турция, и Персия, са дълбоко обезпокоени и смутени от исканията, които са отправени към тях и от натиска, упражняван от правителството в Москва. Руснаците правят опит в Берлин да изградят една квази-комунистическа партия в тяхната зона на окупирана Германия чрез оказване на специални чрез услуги на група леви немски лидери. В края на боевете миналия юни американските и британските армии се оттеглиха на запад в съответствие с по-ранно споразумение до дълбочина в някои точки от 150 мили на фронт от почти 400 мили, за да позволим на руските ни съюзници да окупират това огромно териториално пространство, което Западните демокрации бяха завладели.

Ако сега Съветското правителство се опита, чрез отделно действие, да създаде про-комунистическа Германия в техните области, това ще предизвика нови сериозни трудности в британските и американските зони и ще даде на победените германци да се обявят на търг между Съветите и Западните демокрации. Каквито и заключения да могат да бъдат направени от тези факти, а те са факти, това определено не е Освободената Европа, за която се бихме да изградим. Нито е Европа, която съдържа съществените условия за траен мир.

Сигурността на света изисква ново единство в Европа, от което никоя нация не бива трайно да бъде отхвърлена. Тъкмо от кавгите на силните родителски раси в Европа произлязоха световните войни, които наблюдавахме или които са се случили в минали времена. Двукратно в нашия живот сме видели Съединените щати, противно на желанията и традициите им, противно на аргументи, чиято сила не е възможно да не се проумее, да бъдат въвлечени от неудържими сили в тези войни навреме за осигуряване на победата на добрата кауза, но само след като са станали страховити кръвопролития и опустошение. Двукратно Съединените щати е трябвало да изпратят няколко милиона от своите млади мъже, за да намерят войната, но сега войната може да намери която и да е нация, където и да живее между здрача и зората. Със сигурност трябва да работим със съзнателна целенасоченост за велико омиротворяване на Европа, в структурата на Обединените нации и в съответствие с тяхната харта. Това, чувствам, е отворена причина за политика от много голяма важност.

Пред желязната завеса, която се простира насред Европа са други причини са безпокойство. В Италия комунистическата партия сериозно е затруднено от това, че трябва да подкрепи претенциите на обучения от комунистите маршал Тито към някогашна италианска територия в началото на Адриатическо море. Въпреки това бъдещето на Италия виси на косъм. При все това, не можем да си представим регенерирана Европа без силна Франция. През целия си обществен живот съм работил за силна Франция и никога не загубих вяра в нейната съдба, дори и в най-мрачните часове. Не ще изгубя вяра сега. Все пак, в голям брой страни, далеч от руските граници и по целия свят, комунистически пети колони са установени и работят в пълно единство и абсолютно подчинение на наставленията, които получават от комунистическия център. Освен в Британската общност и в Съединените щати, където комунизмът е в най-ранен етап на развитие, комунистическите партии и пети колони представляват сериозно предизвикателство и опасност за християнската цивилизация. Това са мрачни факти за всекиго, който да ги изброява на утрото на победа, спечелена с толкова много прекрасно другарство по оръжие и в каузата на свободата и демокрацията, но бихме били твърде неразумни да не се изправим срещу им прямо докато остава време.

Изгледите са също обезпокоителни в Далечния изток и особено в Манджурия. Споразумението, сключено в Ялта, в което аз бях страна, беше крайно благоприятно за Съветска Русия, но то бе направено по време, когато никой не можеше да каже, че германската война няма да продължи и през цялото лято и есента на 1945 г. и когато се очакваше японската война да продължи още 18 месеца след края на германската война. В тази страна сте толкова добре информирани за Далечния изток и толкова предани приятели на Китай, че не е нужно да се впускам в подробности за ситуацията там.

Чувствах се задължен да изобразя сянката, която, както на запад, така и на изток, пада върху света. Аз бях висш министър по времето на Версайския договор и близък приятел на г-н Лойд-Джордж, който оглавяваше британската делегация във Версай. Аз самият не бях в съгласие с много от нещата, които бяха сторени, но имам много силно впечатление в ума си от онази ситуация и с болка я контрастирам с тази, която преобладава сега. В онези дни имаше високи надежди и безгранична увереност, че войните бяха свършили и че Обществото на народите ще стане всемогъщо. Аз не виждам или чувствам онази съща увереност или дори същите надежди в измъчения свят в настоящето време.

От друга страна отхвърлям идеята, че нова война е неизбежна, още повече че е предстояща. Тъй като съм сигурен, че съдбите ни все още са в ръцете ни и че държим силата да спасим бъдещето, чувствам дълга да говоря сега, когато имам случай и възможност да го направя. Не вярвам, че Съветска Русия желае война. Това, което желае е плодовете на войната и неопределеното разширение на нейната власт и доктрини. Но това, което трябва да обмислим тук днес, докато остава време, е трайното предотвратяване на войната и установяването на условия на свобода и демокрация колкото се може по-бързо във всички страни. (…)

От това, което съм видял от нашите руски приятели и съюзници по време на войната, аз съм убеден че няма нищо, на което те повече да се възхищават от силата и към нищо нямат по-малко уважение отколкото към слабостта, особено военната слабост. Поради тази причина старата доктрина на баланс на силите и ненадеждна. Не можем да си позволим, ако можем да направим нещо, да работим в тесни граници, предлагайки изкушения за премерване на силите. Ако Западните демокрации застанат заедно в стриктно запазване на принципите на Хартата на Обединените нации, тяхното влияние за утвърждаване на тези принципи ще бъде огромно и никой не е вероятно да ги закача. Ако обаче те се разделят и се разколебаят в своя дълг и ако на тези всеважни години се позволи да отлетят, тогава наистина може всички ни да залее катастрофа.

Последният път го видях да идва и силно виках към моите собствени сънародници и към света, но никой не обърна внимание. До 1933 или дори до 1935 г. Германия можеше да бъде спасена от ужасната съдба, която я е застигнала и всички ние можеше да бъдем пощадени от нещастията, които Хитлер отпусна над света. Никога в историята на е имало война, толкова лесна за предотвратяване чрез навременно действие от тази, която току-що опустоши такива големи части от земното кълбо. Тя можеше да бъде предотвратена, по мое вярване, без гръмването на един патрон и Германия можеше да е силна, просперираща и почитана днес, но никой не слушаше и един по един всички бяхме засмукани в ужасния водовъртеж. Със сигурност не трябва да позволим това отново да се случи. Това може да се постигне само ако се постигне сега, през 1946 г, добро разбирателство по всички точки със Русия под общата власт на Организацията на обединените нации и чрез поддържането на това добро разбирателство в много мирни години от световния инструмент, подкрепян от цялата сила на англоговорящия свят и неговите връзки. Това е решението, което с уважение ви предлагам в това обръщение, на което съм дал заглавието „Сухожилията на мира“.

Отзвукът на речта във Фултън е огромен, въпреки че повечето коментари са отрицателни,  Чърчил не съжалява, той знае, че е казал най-важното на света – Сталин не е добрия Чичо Джо, както го наричат американците, Речта на Чърчил наняса вреда на ореола на Рузвелт, а на Труман му е необходимо време, за да разбере, че казаното от Чърчил е необходимото, за да започне следвоенното възстановяване на Европа, да се създаде НАТО, Световната банка, Планът „Маршал“, Международният валутен фонд.

Чърчил - знакът на победата

Във втората реч на Уинстън Чърчил в Цюрих от 1946 г. той се застъпва идеята за „Съединени европейски щати“, за насърчаване на мира и просперитета след Втората световна война, предлагайки федерален съюз за преодоляване на исторически конфликти. Не си представя Великобритания като основен член, а я вижда като „акушерка“ за проекта. Речта призовава за обединено европейско семейство, контрастиращо с разделението, което той описва в по-ранната си реч за „Желязната завеса“, и има за цел да възстанови надеждата и стабилността на разкъсвания от война континент. Шарл дьо Гол се отнася със силен скептицизъм към идеята на Уинстън Чърчил за създаване на „Съединени европейски щати“. Дьо Гол вярва в „Европа на отечествата“ (Europe des Patries). Той отхвърля всякаква свръхнационална структура, която би отнела властта от отделните държави, и смята концепцията за федерална Европа (по модела на САЩ) за нереалистична. Дьо Гол подозира, че Чърчил предлага обединена Европа, в която Великобритания ще бъде по-скоро „наблюдател“ или лидер отвън, без напълно да се интегрира, запазвайки специалните си отношения със САЩ. Опасява се, че подобен съюз ще се превърне в инструмент на американската външна политика, докато неговата цел е Франция да бъде лидер на една независима и силна Европа. В крайна сметка дьо Гол предпочита практическия съюз между Франция и Германия (като Елисейския договор), вместо мащабни федеративни проекти.

Великобритания - 8 май 1945 г.

Някои изводи за книгата:

В „Заветът на Чърчил“ лорд Алън Уотсън извежда няколко свързани извода за същността на лидерството, свободата и международната политика, като използва Уинстън Чърчил не просто като историческа фигура, а като носител на уроци с трайна валидност. Основната теза е, че истинското лидерство е преди всичко морална отговорност, а не упражняване на власт. Чърчил е показан като държавник, готов да взема трудни и непопулярни решения, когато обстоятелствата го изискват, дори с цената на лична политическа загуба. Според Уотсън именно тази способност да се мисли дългосрочно и отвъд моментния обществен натиск отличава държавника от обикновения политик.

Централно място заема разбирането, че свободата и демокрацията не са даденост, а крехки ценности, които трябва постоянно и активно да бъдат защитавани. Чърчил предупреждава, че отстъпките към агресивни и тоталитарни режими не водят до траен мир, а само отлагат и задълбочават бъдещите конфликти. Пасивността и желанието за „спокойствие на всяка цена“ се разглеждат като морално и политическо късогледство, което историята вече е осъдила.

Уотсън подчертава и реалистичния характер на Чърчиловото мислене. Макар дълбоко привързан към демократичните ценности, Чърчил не е идеалист в международните отношения. Той осъзнава, че световната политика изисква компромиси, временни съюзи и прагматични решения, дори когато те са морално неудобни. Според книгата силата на неговия подход е именно в умението да съчетава принципите с реалността, без да се отказва напълно от нито едното.

Важен елемент от „завета“ е и визията за Европа. Чърчил вижда обединена и силна Европа като необходима гаранция срещу бъдещи войни и диктатури, докато разделеният континент остава уязвим за външни заплахи и вътрешни крайности. Великобритания, според него, трябва да играе ролята на мост и стабилизиращ фактор, а не да се изолира от европейските процеси.

Уотсън настоява, че най-голямата стойност на Чърчиловото наследство е в уроците, които историята предлага на съвременните лидери. Пренебрегването на тези уроци води до повторение на стари грешки, докато осмислянето им може да помогне за по-отговорна и далновидна политика.

Като човек живял отсам Желязната завеса, повече от западняците разбирам колко важно е било да спасят поне Западна Европа. През 1946 г. Чърчил успява да застави света да го чуе. Няколко години след 1989 г. имах възможност да поживея във времето, когато Източна Европа се отърва поне частично от властта на СССР, защото черната сянка на Путинова Русия е надвиснала като заплаха и до днес. Никой никога не може да ме убеди, че животът отсам Желязната завеса е по-добър. Днес, в ужасните времена на рухване на стария следвоенен ред, изграден от двете речи на Чърчил, аз се чувствам европеец и искам да живея в силна обединена Европа.