Историите на Цветелина от вчера и днес

Лято е, време е за море и чудни преживявания. Кога, ако не през топлото лято може да се гмурнем в морските води и да почувстваме прохладната им омая. Ако сме романтични, можем да се разхождаме по морския бряг на лунна светлина.  Луната и водата са свързани. Водата се управлява от луната, з атова нейните символи са нощта, мракът, подземното царство. В съчетание с тях, магията й се увеличава неимоверно. Водата е вечността и безкраят, тя е първотворението, първоосновата на света, от която постепенно се е създавала сушата. Затова ние хората обичаме водата, познаваме я подсъзнателно от някакъв друг живот.  Или вероятно за мен е така, защото съм израсла на брега на великата бяла река Дунав и обичам голямата вода. Не помня първия си досег с морето, била съм твърде малка, затова за мен то просто си съществува там някъде, не много далеч, на около 300 км от Русе.                 Морето на Шабленската тузла...

В бр. 206 от 31 август 1985 г. на в. „Дунавска правда” открих най-изненадващия за мен текст, отново на археолога Димитър Иванов – главен уредник в Окръжния исторически музей. Текстът е в рубриката „Богатствата на музея”, със заглавие „Уникална находка” и подзаглавие „Стенопис на тракийска гробница край Борово”. В Русенския музей се съхраняват много стенописни фрагменти от Ивановските скални църкви, консервирани и монтирани на отделни пана. Измежду тях се намира още един съвсем различен по стил, по-ранен с около 17 столетия. Той е украсявал гробницата на починал тракиец. През 1977 г. в една от надгробните могили край Борово бе открита гробна яма на 5 м под могилния насип. Тя е била вкопана в льоса и разделена на две отделения – гробна камера и преддверие и много напомня на зиданите тракийски гробници. Стените на гробната камера са намазани с фин глинен разтвор и след това оцветени изцяло с бяла боя. Западната по-къса страна е била разчленена на две части....

Макар да обещах да не пиша повече за разбитите пътища към важни туристически обекти, няма как да започна своя разказ за посещението си в Гложенския манастир, без да спомена и дума за опасното пътешествие към миналото величие и настоящото туристическо ежедневие.       Всички знаем две неща: в далечното минало манастирите се строили на труднодостъпни места, за да се съхранят в превратните моменти на историята; зрелият социализъм се отказа от атеизма си и провидя в средновековните обители места за най-лесното развитие на туризма, затова доброволно съгради до тях шосета, по които да минават дори 50-местни автобуси. Новата ни демокрация и до днес използва раздрънканите социалистическите достижения, като мижейки твърди, че тях въобще ги няма. А съвсем настоящата ни мегаломанска управленска конюнктура превърна магистралите в единица мярка за успех, приоритет, кауза, но забрави, че важни местенце в страната съществуват извън начертаното им трасе. За селските ...

                Срещнах новите си истории в ранно планинско утро в една ливада. По-скоро те ме срещнаха като възрастен човек, задянал куп сено. В Рибарица съм съвсем за мъничко, за кратка почивка.   Докато другите отдъхват в големите хотели и къщи за гости, аз се събудих с идеята, че всъщност не съм просто турист, аз съм разказвач на истории от вчера. Сетих се, че всичките си истории от вчера съм срещала на най-невероятни места. Те просто са пресичали пътя ми и са ми заповядвали да ги разкажа. И аз съм се подчинявала, защото те са моят естествен наркотик, който ме опиянява, кара ме да летя, прави ме силна и безумно смела, решителна, щастлива и съзидателна. И след това излишно за настоящия сюжет въведение, но необходимо вероятно за бъдещите „Истории от вчера“, се връщам към невероятната емоция на едно лятно утро в Рибарица. Разхождайки се по единствената улица на курортното село, видях паметна табела, коя...

И нещо от мен, в Деня на хумора и шегата! Бай Ганьо чете "Бай Ганьо" - Илия Бешков През последните 30 години живях така, че нито за миг не го забравих! Изобщо той е незабравим, защото ако в нещо успя Алековият герой - това е в преобличането. Назад във времето остана отхвърления агарянски ямурлук, свали той дори белгийската мантия, макар че тъгата по нея остана у една част от сънародниците му. Обличаше последователно шинел и червена рубашка, после пусна брада, сложи очила и се затъркаля по площадите. После и таз мода като мина, съвсем се поевропейчи, взе да си купува лъскави коли, телефони, хейтъри и тролове. Освен да се преоблича Бай Ганьо не научи нищо друго. Ако надникнете в душата му и днес ще видите все същото: копнежа по келепира, нашите да са на власт: за да се докопаме до Солунската митница или до европарите, все тая! Напълни държавата с дочолувци, гочоолувци, бодковци, аслановци и гуньоадвокати, размножи ги, разплоди ги почти като Създателя! Бди зорк...

Едрият пъстър боб, мекият диалект, чарът на ниските хребети не са единствените привлектелни неща там       Село Смилян Ако ме попитате кое място в България смятам за най-близко до Рая, веднага ще ви кажа, че това е районът на Родопите около град Смолян, още по-точно село Смилян и съседните на него села. Не че в другите планини няма интересни и вълнуващи места, не че обичам на „Странджа баир гората”, но честото ходене в Родопите ме кара да ги чувствам близки и родни, скъпи и вълнуващи. Преди да видя село Смилян, знаех само, че там е царството на най-едрия боб. И о, чудо, докато в равнината бобът беше вече узрял, хората го скубеха и простираха по шосето, за да го очукат и приберат, в Смилян прочутият едър боб все още цъфтеше с прекрасни розови и алени цветове, зелен и висок до небесата.       Смилянския боб За да стигнете до Смилян, трябва да излезете от Смолян и да поемете по пътя през село Чокманово. То се намира на около ...