Историите на Цветелина от вчера и днес

На росен Миналата година по Гергьовден росена в мастността Бигорът беше цъфнал. Днес ходих да го проверя – напъпил но ще цъфне след 2-3 дни. Другата седмица, ка то цъфне, ще отда пак да го снимам. Само на 4 км от Малко Търново, това цвете с омайна миризма и красиви розови цветове провокира любопитството ни. Защото в миналото хора, болни от неизлечими болести, по Гергьовден или по Спасовден, са ходели „На росен“ за да се лекуват. Как е ставало това, описва Георги попАянов в книгата си „Странджа“. Освен това, в много региони на България бездетни жени са ходели "На росен" за да се сдобият с рожба. От стената на Георги Бъклев от Малко Търново ..."На Гергьовден стопаните в село Българи си трият лицата с орехови листа против мързел, а против уплаха гълтат три малки орехчета. Вярва се, че каквото е врем ето на този ден, такова ще е през цялата година, а ако вали дъжд, няма да се родят жълъди. В селата Факия и Момина църква хората се теглят на кантар за здраве, а момите...

Земята, лишена от децата си, беше издигнала своя глас до Небесните врати. Светите книги на Енох „Мечът лежеше окървавен във все още стиснатата ѝ около дръжката му ръка. Ръката се издигна и в знак на победа се удари по стегнатите в златна ризница гърди. Алените капки по зловещо озъбеното острие подскочиха. Уриил свали меча. Другата ѝ ръка разтвори стиснатите в юмрук пръсти и огненият пламък угасна. Димът от тлеещите тук-там огньове смъдеше на очите ѝ и тя ги присви. Полето пред нея беше осеяно с трупове.   Божественият гняв, който я водеше в битката, отстъпи място на мъка по падналите. Неестествено извити тела, лица,   гротескно застинали в маски на ужас я обграждаха, докъдето ѝ стигаше погледът. Дори в смъртта си много от падналите не бяха успели да възвърнат изцяло човешката си форма. Бичът Божи, чумата, покоси хората като късен сняг - първите цъфнали дръвчета. Тишината беше оглушителна. Обикновено до ушите достигаха стонове на ранени или умиращи, а сега ...

Т ози ден се празнува в чест на змиите и гущерите и на него се изпълняват обреди, целящи пропъждането им и предпазването от тях. В народните представи змиите изл изат от дупките си на Свети Четиридесет мъченици или на Благовещение, а на йеремия излиза техният цар. На този ден се извършват няколко обреда: пъдене на змиите; газене чирепните; палене на огньове. Пъденето на змиите не се прави на самия ден, а вечерта преди него и е подобно на това, което се прави срещу Благовещение (Благовец). Момиче или жена взима машата и ръжена и като вдига шум (дрънка) с тях, обикаля цялата къща и двора. В същото време изрича заклинания или заричания: "Бягай, бягай гъдурийо! Ето ти я Еремия, Ке ти мотат черевата Со железно мотоило" или "Бягайте, змии и гушчерици! Я я арамията зад вратата, Ке ви а сече главата, Ке ви а фърли у барата." В Западна България палят огньове, прескачат ги и като вдигат много шум изричат същите думи. Друг обичай, който се изпълнява на този празник е газене...

Що се отнася до класиците на българската литература, обикновено си представяме достолепни господа и дами, които са д уховно извисени над делничното и битовото. Рядко ни минава мисълта, че и на тях нищо човешко не им е чуждо. Включително и ниските страсти. Историята на литературния конфликт между Народния поет Иван Вазов и кръга „Мисъл“ показва, че дори на полето на изкуството се разгарят битки, които със своята продължителност и ожесточеност не отстъпват на реалните военни действия. Началото на тази история е поставено през 1892 година, когато започва издаването на списание „Мисъл“. Негов главен редактор е д-р Кръстьо Кръстев, а сред сътрудниците му през годините личат имената на Петко Славейков, Петко Тодоров и Пейо Яворов, които ще формират едноименния литературен кръг. Изданието се анонсира като „Списание за наука, литература и критика“ и чрез него в България навлизат индивидуализма и естетизма. Още в своя първи брой в рубриката „Из съвременната българска повест“ д-р К...

Днес в поредицата "ЕТНОЛОГИЯ И ЕПИДЕМИИ" ви представяме един обещан текст за сродяването с болестите и народните ваксини. ЗА БАБА ШАРКА, КАКА ЕФЛОСИЦА И НАРОДНА ТА ВАКСИНАЦИЯ Българинът винаги е ценял родството, чувствал се е силен с роднините си, почитал ги е и е посрещал с тях празници и трудни дни. Българската традиционна култура признава биологичното (кръвното) родство и символичното родство: кумство, побратимяване, осиновяване на дете, както и сродството по сватовство (чрез сключване на брак). Наред с това човек може просто да нарече някого роднина, дори и да е напълно непознат, с цел да го предразположи към себе си. Сведенията за това „звателно родство“ срещаме най-вече във фолклора и в ежедневната говорна практика, например малките деца са учени да наричат познати и непознати възрастни „леличка“ и „чичко“. Създаването на звателно родство е и една от старите стратегии за справяне с болестите. Българите ги наричали галено „болесчици“ или „благи-медени“, за да...

Днес е Велики Четвъртък, важен ден от Страстната седмица, и е време да боядисаме яйцата и да приготвим „младия квас“ за козунаците. Но преди това сме ви подготв или кратко четиво, с което да припомним обредните стъпки към светлия празник Великден. Повече информация можете да намерите на нашия уебсайт:  https://bit.ly/2Kc1hS2 , както и на сайта  Сторник   https://bit.ly/2KcovaW . Снимката е от експозицията на музея Приятно четене! Страстната седмица е времето от последните дни от земния живот на Христос. Свързва се с неговите повели и предсмъртни изпитания. Християнските пости в този период са строги. За всеки един ден от седмицата е отредено званието „велик“. В народната култура първите дни от Страстната седмица се ползват за почистване на домовете и стопанствата, къпане на децата „за здраве“. В Родопите децата ходят да берат горски здравец за близките си на Велика сряда. По-рядко на същия ден се боядисват яйца. Ако това се стори, то те се слагат в сито въ...