Историите на Цветелина от вчера и днес

Не идвам за пръв път в Синеморец, още помня как се загубихме сред строежи и липсваща инфраструктура през 2015 г. и въобще не стигнахме до Бутамята. Този път съдбата беше по-благосклонна към нас, защото открихме път между кичозните хотели и бумтящите гласове на водещите следобедния купон. Боже, Синеморец започва да прилича на Слънчев бряг! Огледах се за Валери Симеонов и като не го открих, разочаровано хлътнах след другите в празния ресторант, засенчен с лозница. Оказа се, че в 16 и 30 часа е късно за обяд и рано за вечеря. Повечето заведения по социалистически дремливо отговаряха с „няма“ на поръчки като тройка кюфтенца и пържени картофки. Предлагаха само остатъците от рибената чорба, неизядени в редовното обедно време. Знаех си, че синьото начало си е пребоядисаното червено статукво, но да не говорим за политика на гладен стомах.            Чудна природа, присвоена от алчността на хората В хладното ресторантче ни очакваше 18-годишно девойче, кое...

Странджа е планина с хилядолетна история. Древните й гори крият величествени тайни, които една след друга науката лишава от тайнственост. Тъкмо докато щастливо разказвах на приятелите си, че трябва да отидем във вътрешността на Странджа, за да я опозная истински и да ги завърша най-после тези разкази, в новините ми във фейсбук се яви кратко съобщение, че тракийската гробница в местността „Мишкова нива“ окончателно е определена като римска. Много не ги тача римляните, защото те са първите евро глобалисти и консуматори, обичам си дивите траки, които са измислили Дионис, Залмоксис, игрите върху огън, тричането на кучетата, змейовете, долмените и светилищата по високите места, достигането на които е идеален фитнес за застаряващи търсачки на силни усещания като мен. Дори на учениците в училище разказвам, че европейската цивилизация е тръгнала от траките, нищо, че византийците от хилядолетия говорят друго. Младите знаят, че си падам малко по фолклора, легендите и пътешествията, изслушват м...

Но! Четвъртото ми пристигане в Странджа отново се случи с цел потапяне в топлите води на чудното странджанско море. Този път успях да уредя отсядане в Ахтопол. Чудно малко градче, много живописно! Все още не е съсипано от безпрецедентното, хаотично и без вкус презастрояване като съседното Синеморец. Спомням си, че навремето СДС много тачеха това синьо селце, вероятно защото цветово отговаряше на преобразователните им надежди. Днес българската демокрация изглежда точно като Синеморец – прекрасна природа, невеж, нахален, брутално жаден за печалба елит и консуматорски настроен народ, който като че ли е лишен от вкуса и културата на предците си. Е, и една минимална част хлевоуста интелигенция, която не кандисва на нищо… На презастрояването в Синеморец ще посветя отделен разказ. Критично-присмехулен, в мой си пиперлив стил. Ахтопол             Сега си се възхищавам на Ахтопол. Той е поредният древен град по българското Черном...

От лятото на 2015 г., когато за последно краката ми стъпваха по свещената земя, измина много време. Започнах, завърших и публикувах на доста места първата част на моите „Странджански разкази“. В блога ми те се радват на достатъчен интерес, което ме амбицира да продължа да разказвам за планината, съхранила и до днес наследството на няколко цивилизации. Полегатите й хълмове и древни гори крият тракийски и римски некрополи, светилища и мегалити. Тя е дом на змейове, египетски богини, нестинари, бели кукери, вампири и още много същества, които имат връзка с хтоничното и/или със сакралното. Изгрев над Ахтопол             Дълго се чудех откъде да започна своя втори разказ за мистична Странджа. После отговорът сам ме намери. Оттам, откъдето започнах и първия - от слънцето, от земята и от тракийските светилища. Странджа е свещената планина на Бога Слънце, който и до днес не е прогонен от християнския триединен Бог Отец, Бог Син и ...

На моята приятелка Нели, която днес навършва 50 години!             Приятелко, започнах да разказвам „своята“ история за сборника, J после някакси тя сама ти се посвети!             Когато зададохме темата за тазгодишния конкурс „Мостове“: „Разкажи ми своята история!“, вярвах, че тя позволява всеки да напише каквото си иска. По-малкият брой разкази обаче, смятам, се дължи основно на това, че всъщност по темата се пише трудно. Както знаят драгите ни читатели и участниците в конкурса, задължение на журито е също да пише по темата, за да съпреживее труда на авторите, и да си вземе поука за темата на следващия конкурс. J             Трудно се пише по тази тема! – установявам сред четвъртата чернова, която отива в небитието чрез delete и се радвам, че срещите ни с авторите са повече онлайн. J    ...

Лятото освен време за отпуск, е време за фолклорни фестивали. Всеки от вас вероятно си има по един любим и го посещава ежегодно, други са като мен, искат да обиколят почти всички, или поне онези, на които няма да срещат депутатки в самодивско облекло (риза, реплика на традиционната дълга бродирана женска риза, сандалки със задължителния педикюр, тъкан колан с пафти, също реплика, черни очила, запалена цигара). Така изглежда съвременната депутатка самодива или поне една от тях, с инициали Д. А., така се беше маскирала миналата година (2018) на Капански събор в местността Пчелина край Разград. Моето злъчно перо я превърна в нарицателно, за да се забавлявам с циркаджилъка й и да я соча с пръст, за да чуят и тези, които не са я видели. Следя с внимание какво се случва на сцената, защото на сцената се случваха нови светове, защото само фолклорът може да е машина на времето, която ни помага да видим миналото, но това се случва само когато на сцената имаш съюзници в мисията: да съхраним бъ...