Глава четвърта. Делници и празници в културата

Както казах и преди връзката ми с читалищата, като най-важният културен институт в малките населени ме прави свидетел или участник в много събития.

           

Настоящата глава започвам с един важен юбилей – пълнолетието на танцова формация „Ритмика“ – 4 май 2012 г. Имам особена слабост към „Ритмика“, чувствам се като нейна леля, свидетел на рождението и целия и живот. Тя е творческото дело на моята приятелка Ирина Иванова, или както всички в Борово я знаят – Ирка. Тя е „Ирка“ дори за 3-годишните от детската градина и много късно и след настояване на родители и учители тя стана „леля Ирка“, това е доказателство, че е човек, връстник на всички възрасти. Заслуга за това откривам в нейния руски дух и характер, различен от българския, друг, необичаен за българския живот.

           

"Пълнолетие здравей!"

С Ирка се запознах в края на 1993 г., когато се канеше да се върне на работа след майчинство. По модата тогава тя ръководеше група за аеробика. Шест незабравими години между 1994 и 2000 г работихме ежедневно заедно. Съвместно с Петя Сотирова създадохме Центъра за работа с деца с много любов.

            Казвам, че годините в Центъра за работа с деца са незабравими, но истината е че помня само хубавите чувства от онова време. Много подробности съм забравила, а и почти няма запазен архив. Помня, че репетирахме усилено, с много любов и радост – в студ и в жега, в нарушение на учебните занятия и до късно вечер. Разбира се, място за репетиции винаги са били читалищните салони. Групата за аеробика тогава, всъщност група за модерен балет, и моята група – първо група за художествено слово, после детски театър, които функционираха горе – долу самостоятелно, изведнъж от само себе си се обединиха и започнаха да правят музикално – сценични спектакли. Тъй като нямаше репертоар, се налагаше да пишем текстове, в това много често се включваше Петя Сотирова – директор на Центъра. Създавахме роли според възможностите на децата и непрекъснато, дори на сцената променяхме сцени, влизания, излизания, редуване на текст със песни и много танци. Изобретателността на Ирина беше невероятна, тя умееше да създава цял нов свят от музиката. В бедните и гладни години на 90-те, все се намираха възможности да обикаляме градове и села, че дори и други държави и да представяме подготвеното от нас. Имам чувството, че в онези години, живеехме в автобус. С нетърпение и аз като децата чаках да свършат учебните занятия и да хукна през глава към репетиции и концерти. За съжаление от тези шест години е останало много малко – почти нямаме запазени текстове, изключения правят някои сценарии, съхранени в читалището. Запазени са и много малко снимки, правени от Димитър Йочев и Цветана Димитрова, за съжаление и двамата вече покойници.

За Великден на театър в Обретеник

Загубихме Центъра за работа с деца предизвестено. Затварянето му беше част от политическите предизборни закани през 1999 г., макар че основната причина за прекратяване на дейността на 01.07.2000 г. е недостиг на средства в държавните дейности в образованието. Сините „демократи“, независимо как са се наричали през тези почти 30 години, не се занимаваха с това да търсят пари за културата. Най-благосклонен да дава пари в културата от „сините“ беше д-р Иван Попов.

Затварянето на Центъра за работа с деца е първата и непрежалима за мен загуба в културата, която можеше да бъде избегната, ако имаше политическа воля и професионализъм. Тогава не знаех, че през следващите 15 години ми предстоят още много загуби само от това, че политическите лица, особено „сините“ от всички абревиатури, в Борово са далече от културата, че предпочитат да я употребяват, защото са неподготвени да я потребяват. За съжаление, и голяма част от местното общество им пригласяше. Затова и в настоящата история ще има много загуби и раздели, макар че събитията в книгата имат официален край - 6 септември 2015 г., последният състезателен ден на Осмото издание на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“.

           

Тази снимка направих на Нели за нейно интервю за "Форум"

И преди съм го казвала, благодарна съм от сърце на читалището, че през 2000 г., когато беше закрит Центъра за работа с деца, те приютиха „Ритмика“, макар че нямаха пари. Бяха оскъдни години, трудни и тежки. Декори изработвахме от стари дрехи и пердета, от картон и гланцови блокчета, от боклуци и импровизация. И на Ирина, и на читалищните деятели, и на родителите. И все пак оцеляхме. Докато чувствахме подкрепата на кмета Радослав Рачев, всичко беше наред, след като той напусна кметския пост в края на 1999 г., започна бавната смърт на Центъра за работа за деца. След закриването му нямах сили повече да работя сценични програми и бавно се отдръпнах. Последната изява на моята детска театрална група – беше на 15 септември 2000 г. – откриването на учебната 2000 – 2001 година, поводът – идването на министър – председателя Иван Костов.

            Едва през 2011 г. Атанаска Иванова ме покани или по-скоро „нави“ да режисирам „Женско царство“ и се върнах еднократно към сценичното изкуство, но сама виждах, че единадесетте години прекъсване са си много време. Всъщност режисурата на пиесата беше колективно дело, актьорите ми помагаха и със самостоятелното изграждане на образите и с някой решения.

            „Ритмика“ оцеля благодарение на своята създателка и ръководителка Ирина Иванова и благодарение да простряното над нея крилото на Народно читалище „Искра 1898“. Затова на 4 май 2012 г. „Ритмика“ отбеляза своя 18-ти рожден ден в Народно читалище „Искра 1898“.

Обичайно през годините читалището организираше юбилеите си през месец май. Това до 2015 г. си беше традиция – май месец, месецът на българската култура, да бъде пренаситен със събития.

            От архива:

            Танцова формация „Ритмика“ стана на 18 г.“ – Атанаска Иванова, в. „Нива“, бр. 19; 10-16 май 2012 г.

            Годишнината беше отбелязана с голям концерт, в който участваха 50 деца и младежи от 5 до 20-годишна възраст. Той се ръководи от новоизбрания председател на читалищното настоятелство на НЧ „Искра 1898“ – Мариана Минева. Тя обясни, че настоятелството награждава танцьорите с еднодневна екскурзия до дестинация по избор в България, а ръководителят на състава – Ирина Иванова – с билет за балета „Лебедово езеро“ на Петербургския театър за опера и балет, който ще гостува в Русе на 10 юни. По случай юбилея формацията получи много поздравления от бивши възпитаници, пръснати по целия свят.

           

Проблемът с костюмите на „Ритмика“ беше много сериозен през годините, но в последните намери едно ефективно решение. Велислава Николова, дъщерята на Ирина, написа писмо до Шоуто на Слави Трифонов, като разказа за съществуването на „Ритмика“ и помоли, ако имат стари костюми от балета, да им ги дарят. Шоуменът се отзова не само за юбилея, но и периодично след това изпращаше красиви и елегантни професионално изработени костюми от своя балет на боровските танцьори.

           

Вълшебната гледка на Калето, която ме покори завинаги

Отново ще кажа, че културата би било необходимо да се финансира, не само самоцелно, но и защото тя е път към създаване и утвърждаване на туристическия отрасъл. Георги Георгиев, който веднага след встъпването си в длъжност показа, че ще мисли и работи по нов начин, реши, че туризмът трябва да има и свои обозначение места и атракциони. Общинската администрация подготви проект по програма „Развитие на селските райони 2007 – 2013“, мярка 313, насърчаване на туристическите дейности“, който се наричаше „Изграждане на туристическата инфраструктура – съоръжения и места за отдих в Община Борово, област Русе“. Проектът имаше за цел: „да развива дейности, създаващи доходи извън земеделския сектор на населението на селските райони“. Предвиждаше се създаването на туристическа пътека с обща дължина 2400 м, която ще се изкачва до билото на хълм, където се откриват прекрасни гледки към река Дунав, остров Батин и село Батин и ще слиза до брега на реката. Част от пътеката ще бъде достъпна за хора с увреждания. Пътеката със сигурност е достъпна за хора с увреждания, доказателство за това са мои снимки с потребители на ЦСРИ „Детелина“. Два пъти съм водила групи до атракционите и действително те могат да бъдат места за отдих и почивка и на хора с увреждания на долните крайници.

            Екипът на Георги Георгиев имаше намерение да разработи като туристическа дестинация Руския път, да създаде маршрут за етнографски туризъм в населените места на общината, да създаде места за приключенски туризъм, но за съжаление тези проекти останаха неразработени, от което загуби общината. Хубавото е, че работейки по другия проект по мярка 313 „Експониране на местното историческо, природно и културно наследство“ открих хора в селата Батин, Горно Абланово и Брестовица, които ме преведоха по Руския път от Батин до Брестовица и заснехме рекламно филмче за него. Сега вече аз мога да преведа желаещи туристи по пътя на руските освободители от мястото на понтонния мост на брега на Дунава до местоположението на Щаба на Русчушкия отряд.

           

           От архива:

Младежки шепънинг с участници от шест страни -  в НЧ "Искра 1898" - юли 2012 г.

Още едно важно събитие се случи през 2012 г. През октомври в родината си се върна Игнат Канев, бизнесмен от световна величина, родом от село Горно Абланово.    

            „Конгресен център „Игнат Канев“ вдигат в Русенския университет“ – Ася Пенчева, в. „Утро“, бр. 236, 11 октомври 2012 г.

            …       

            По-късно през деня, без дори да отдели време за обяд, Игнат Канев замина за Борово, за да се срещне и разговаря със земляците си. Там бе посрещнат с хляб и сол по стара традиция. Когато Канев видя, че е отчупил по-голямо парче, той го раздели с брат си Симеон, прекръсти се пред хляба и се помоли на Господ за здраве и берекет на земята тук. Кметът на Борово Георги Георгиев му подари за спомен колаж със снимки на всички места, където Канев е дал своята помощ, и комплект на български и английски език на историята, културните ценности и развитието на общината.

           

Държа да подчертая, че още на тази среща бе разисквана идеята, Канев да направи още един щедър дарителски жест за съгражданите си – изграждане на сграда на читалище. Идеята е на аблановчани – Йорданка Ватева и Денчо Денев, знам със сигурност, защото я обсъждахме предварително. Искаха моето мнение, какво можех да кажа аз, освен: „Страхотно сте го измислили!“ За строежа на читалището и за това чии са заслугите за това от българска страна мисля да разказвам и по-нататък. Защото се оказа, че е много лесно да се омаловажава свършеното, да се говорят лъжи и да се тиражират клевети. Знам едно – в цялата подготовка за изграждането на читалището в Горно Абланово двама мъже работиха и се подкрепяха Денчо Денев – председател на НЧ „Канев – Пробуда 1928“ и Георги Георгиев – кмет на Община Борово. От къде знам ли? От това, че бях свидетел на дългите и предълги разговори, които двамата водеха вечер, обикновено след 19,00 часа. Разговорите на Георги Георгиев с Канев се случваха още по-късно вечер заради часовата разлика.

           

"Пясък в обувката" в Обретеник

Щастлива съм да кажа, че пиша книга за нашата работа в културата, и почти всички от „добрите“, освен мои колеги, до днес са мои приятели. Много приятно е да разказваш за приятелите си, за техните добри дела, за тяхната работа и успехи. А още по-приятно е усещането да си част от един голям градивен творчески екип. Радостта от споделяне на сътвореното е сред най-великите човешки чувства.

            Друго важно събитие се случи на 11 октомври в малкия салон на Народно читалище „Христо Ботев 1928“ Мануела Симеонова, поетеса и приятелка, представи третата си стихосбирка„Пясък в обувката“. Мануела е деликатен и чувствителен човек, мъдър поет, с разтърсващи душата творби. През изминалите години много често работехме заедно и се надявам, че нашият общ път през годините ще продължи.

           

"Отвличане от сарая" на Боровска сцена

На 19 октомври същата година в Борово за пръв път гостува оперен спектакъл, камерен, но все пак оперен – с оркестър и диригент, със солисти и мултимедия за субтитри. Идеята беше на Мариана Минева, която веднага след като пое овакантения от мен пост „Шеф култура“ се справи блестящо с организацията на празничния петосептемврийски маратон и предложи и първата си инициатива – камерно представление на Моцартовата опера „Отвличане от сарая“. Оперен спектакъл не беше гостувал 40 години на Боровска сцена, големият салон се напълни с празнично облечени хора, които предварително си бяха закупили билети.

            От 2012 г. нямам събран особено голям архив от мои материали. Почти през цялата година във в. „Форум“  излизаха пътеписите ми, повечето писани през 2010 и 2011 г. Свободното от работа и участие в културния живот на общината време споделях с моята приятелка Нели Цветкова. Ако не говорехме за социални услуги и не обсъждахме новостите в системата, тя ме затрупваше с разкази, романи и идеи за бъдещи такива. С часове обсъждахме факти или концепции от проучванията, които беше направила за романите, защото те се развиваха в различни исторически епохи. Четяхме, пишехме, говорехме си до сред нощ в чата. Тези разговори правят от 2012 г. най-вълнуващата и запомняща се в личен план година. Тъй като следващата глава ще започна с творчеството на Нели, защото то е част от културата на община Борово, си позволявам това лирическо отклонение.

           

Представяне на книгата на Йордан Иванов в Горно Абланово

В нашите разговори до 2012 г. предимно присъстваше социалната работа, и на работа, и след работа ние говорехме за социална работа, социални услуги, социална политика. Не си спомням кога тя ми каза, че пише проза и че като по-млада е писала поезия. Разбира се, споделяли сме си мнения за книги и филми като всички други приятели, но нямам точен спомен, кога за пръв път тя ми поиска мнение за нейна литературна творба. Помня времето на 2012 г.

По инициатива на сержантите и офицерите от запаса и резерва и със
 съдействието на Община Борово се възстанови общоградското честване на Архангелова задушница.

Оттогава до ден днешен е така, ако аз напиша нещо, Нели е първият ми читател, ако тя напише нещо първенството се поделя между семейството и мен. Критикували сме се, насърчавали сме се, възпирала ме е, защото аз имам навик да се захващам с повече идеи, отколкото мога да реализирам едновременно, но никога не сме спирали да обсъждаме творческите си планове и идеи. Въпреки превратностите, раздялата, трудностите и огорченията, писането си остана наша споделена страст, любов, която лекува. Днес мога да кажа, че любовта към словото е двигателят на нашето приятелство и неизчерпаем източник на разговори. Литературното ни приятелство промени дори литературните ни вкусове, покрай Нели аз чета фентъзи, тя се интересува от фолклор, рецепти за обредни хлябове, местни ястия и традиции. Учим се и се развиваме и се надяваме, че това ще е връзка докато ни има, защото не само съпружеството е „до като смъртта ни раздели“.