Глава седма. Краят на една епоха

Знаех, че 2015 г. е изборна година, а това означава, че животът ще натежи от злоба и агресия. Честно казано, в началото не обръщах внимание. Филмът се повтаряше вече 20 години, антигерои в него бяха едни и същи лица. Бях потънала в мисията си да прегледам на терен всичко необходимо за заснемането на филмите, както и да подготвя текстовете за всяко едно.
Разказвам за работата  на Община Борово в сферата на туризма на заседание на Областната комисия
Не че колегите от читалищата не си знаеха работата, напротив – всяко читалище си имаше задача за кой филм да се подготви и се справяше отлично. Текстовете обаче бяха моята част от екипната работа. Чувствах се длъжна да знам всичко за всеки филм, продължавах да поддържам връзка с екипите, за да съм сигурна, че ще се работи точно по зададения график. Разбира се, творческите колективи, които заснеха филмчетата, промениха подготвените от мен текстове, но това че те бяха са готови напълно в началото на 2015 г., подпомогна много снимачния процес.
Свършената работа даде основание на Мариана Минева – директор на дирекция „Специализирана администрация“ и председател на НЧ „Искра 1898“ да помоли своя приятелка да създаде сайт на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“. Сами изградихме структурата на сайта, като имахме идея в него да сложим за всеобща употреба всички налични текстове за фолклора и етнографията на нашите населени места. За съжаление, реализацията на тази добра идея няма да се случи.
Тук е важно да кажа следното: след изборите голяма част от работещите в екипа бяха прогонени от новата власт, на останалите в Борово беше забранено да се виждат и чуват с бившите си колеги. Наглостта на новите управници стигна до там да се интересуват с какво право продължавам да публикувам на фейсбук страницата на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“, която създадохме с Нели и която поддържах две години. От мен поискаха да мълча, да забравя, че някога съм работила за фестивала, за културата, за образованието, за сферата от социалните услуги. Създаденото от нас, вече беше ТЯХНО. По кой човешки закон, по кое морално право, нямаше значение. Те протегнаха омърсените си с клевети и лъжи ръце към обществените блага, създадени с нашия труд и ме плеснаха през ръцете и устата. Аз съм силен човек, волята ми рядко се ломи, дързостта ми надминава доста от човешките представи, но повярвайте ми, в края на 2015 година аз рухнах погнусена от прииждащата действителност. Мотивацията за своеволията, мисля е ясна на всички българи, тя е една и съща в цяла България, но в Борово е гарнирана с липса на образование, възпитание и култура.
Простете ми отклонението!
Представяне на заснетите филми и по проекта и с телевизия "Дестинация България" в Батин
Благодарна съм, че все пак завършихме снимането на филмите и съвсем в края на мандата получихме дисковете с готовия продукт. Заснимането на филмчетата от проекта е основна заслуга на служителите на местните читалища, реализирана с подкрепата на много доброволци. Като координатор на този екип, мога да кажа, благодаря, че работихме прекрасно и че останаха хубавите спомени. В изработването на текстовете за филмчетата за историческото наследство заслуга имат много местни хора, които работиха съвсем доброволно - Тотю Манев, Петко Николов и батинския екип Янка Илиева, Петър Цанев и Манол Георгиев.
Най-хубавите ми спомени, най-радостните ми дни останаха в Батин и по Руския път. С батинския екип обиколихме всяко историческо кътче в околностите. Живеех в миналото, пред очите си виждах понтонен мост, конници, обоз, сняг, студ и усилен труд и борба, за да се случи Освобождението.
Помня, че в месеците около подготовката за заснемането на филмите почти не получавах заплата, защото платения ми отпуск бързо бе изчерпан и бе необходимо да искам неплатен. Мога да кажа, че парите на правят човека щастлив. В тези дни на бързане и в хроничен недостиг на време чувствах, че живея истински и пълноценно. Знаех, че правим нещо за пръв и единствен път. Личното удовлетворение от това да правиш нещо, в което вярваш – това е ключът към щастието. Срещах се и разговарях с много хора, те ми разказваха любопитни неща от миналото на нашите села, които нямаше къде да прочета. Вече вярвах, че това е моята основна творческа задача – да запиша разказите на тези хора, за да се помни миналото. Разбира се, във филмчетата влязоха много малко подробности от проучените. Доста повече бяха заснети от ДП „Фолклорът“, но все още имаше неща, които трябваше да запиша и публикувам. Първоначално текстовете от проучванията бяха публикувани по страниците на в. „Форум“ и в местните вестници „Боровчанинъ“ и „Фестивален вестник“.
Довършвахме започнатото през 2014 г. не само в заснемането на филмите, макар че това беше основната ни работа до края на юни 2015 г. Както казах издаването на „Борови иглици“ 2 се случи в самия край на 2014 г., но поради интереса към съкровището и подготовката за коледните празници, колегите от читалището нямаха време да организират представянето й. То се случи през февруари 2015 г., няколко дни преди Трифон Зарезан.
            Вярвам, че „Борови иглици“ 1 и 2 имат своето място в местната история. Радвам се, че книгите се четат и до днес. Това е доказателство, че сме били на прав път, когато сме ги избирали и сме изготвили предложението за издаването им.
           През февруари 2015 вестник „Форум“ отново прояви интерес към това какво пише Нели Цветкова. А тя подготвяше за печат първия си роман, писан с работно заглавие „Спасение“, част от трилогия със заглавие „Изворът“. „Спасение“ се роди и заживя като „Синьото мънисто“. Честно казано не разбирах защо „Спасение“ е неподходящо заглавие, за мен романът се казваше така и първоначално аз отказвах да приема новото заглавие.
Джулка с колекцията "Синьо мънисто"
В началото на 2016 г. се уверих, че романът всъщност си е „Синьото мънисто“. Случката беше на пръв поглед делнично простичка. Една сутрин нашият приятел и издател Явор Цанев ми изпрати корицата на моята първа книга „Истории от вчера“, зарадвах се, препратих я на лични съобщения на приятелките си и с това вероятно щеше да приключи емоцията от първоначалната ми среща с нея. После, както правя всяка сутрин отворих „Вижте спомените се“ във фейсбук и видях, че на същата дата, преди една година Нели беше публикувала готовата корица на „Синьото мънисто“. Всичко в моята сутрин се случи, така, както Нели го описва в книгата – призля ми, пред очите ми затанцуваха картини от изминалата 2015 г. За пръв път след почти пет месеца заплаках – за миналото, за свършеното и несвършеното, за щастливите дни, за раздялата с близките, за самотното настоящето и за това, че в бъдеще всеки щеше да бъде сам и никога повече нямаше да сме „ние“, или поне за това, че аз вече няма да съм част от „ние“.
„Синьото мънисто“ ме беше пренесло назад във времето, за да ми даде ясен поглед към настоящето. Тогава разбрах, че трябва да завърша „Речено – сторено“, книгата за нас, за това което е било, за това, което рекохме и сторихме.

          
Снимка на Нели от представянето на "Мънистото" в Русе
  В края на февруари 2015 г. „Синьото мънисто“ стана литературен факт. За мен това е най-добрата книга на моята приятелка. Ако тя не живееше в Борово, ако не беше принудена да работи за Община Борово и имаше възможност да стигне до големите издателства, аз вярвам, че популярността на нейните романи за финия свят, щеше да бъде безкрайна.
            Представянията на „Синьото мънисто“ се получиха страхотни, този път благодарение и на нейната дъщеря Джулиана, която измисли колекцията от бижута „Синьото мънисто“. „Бижута“ е силно казано, по-скоро това беше материален прочит на основния деятел в романа – мънистото на прозрението и проглеждането. Бяха закупени материали, които бързо се превърнаха в оригинални семпли бижута, които направиха незабравимо представянето на „Синьото мънисто“.
             „Ясновидката“ си имаше мен, „Сълза за мама“ – бонбонките в хартийка, с които бабите черпят социалните работници, и които станаха символ на социалната работа, „Синьото мънисто“ си имаше колекцията от бижута, а идващото „Нощно дежурство“ получи най-вълнуващия подарък – рисувана лично от Мариана Минева корица, която Нели получи на представянето на „Мънистото“ в Борово. Ако се чудите защо корицата на „Дежурството“ не е синя, отговорът е съвсем прост, защото Нели не я е избирала, J Мариана я нарисува. И така Нели вече се сдоби с различна корица за своята най-зряла и най-амбициозна книга.
     
Корицата на "Нощно дежурство"
Разкъсвана между вярата и неверието, продължавах да работя по моята част от творческите дейности за предстоящите празници. Едновременно със снимането на филмчетата, се подготвяше Празника на рибата – 2015. Вече бях помолила организаторите в Батин, да ми окажат честта да напиша сценария за концерта. Може би това е един от най-добрите, които някога съм писала, затова го публикувам в „Речено – сторено“. Сега си мисля, че ако не работех за филмите, книгите, празниците, фестивалът, вестниците нямаше да преживея 2015-а година. Така оцелях, като си създадох паралелна реалност, в която да съществувам. Благодарна съм на колегите от читалищата, че бяхме заедно, че работихме усилено до финалната за моето присъствие в Борово - 6 септември 2015 г., закриването на Осмото издание на „От Дунав до Балкана“.
За събитията след това мога да кажа като Вазов: разказът за случилото се след това, не заслужава внимание, или не е предмет на моята книга за радостта от труда и творчеството, каквато е „Речено – сторено“.
            За Празника на рибата – Батин, 2015, какво да кажа, всичко е казано във филмите на Илияна Найденова, те са най-добрия спомен на най-доброто от нашата работа.
            От архива:
            Следващият текст написах за сайта на Община Борово.
На 6 юни за трети пореден път се проведе Празник на рибата – Батин 2015 г. Мероприятието се провежда през месец юни, когато се чества Деня на река Дунав. Домакини са кметството в село Батин, Народно читалище „Селски будител” и местния пенсионерски клуб. Към тях за втора година се присъединиха доброволци от град Борово, от екипа, който ежегодно организира Фолклорният фестивал „От Дунав до Балкана”.
Празникът беше открит от кмета на село Батин – Бахри Ефраимов, приветствие поднесе кмета на Община Борово – Георги Георгиев. „Рибеният курбан“ беше заснет от екипа на предаването „Фолклорът” от телевизия „Дестинация България”. Авторката на предаването Илияна Найденова и кмета Георги Георгиев бяха дарени от домакините с празнични кравай, за да се сбъднат всички пожелания за берекет и здраве, изречени към жителите на село Батин и община Борово. Екипът на предаването посещава село Батин за втори път, през декември засне местния обичай „Бразая”.
На събитието присъства румънска делегация, водена от бившия кмет на село Петрушани Емил Пику. Село Петрушани се намира на брега на Дунава срещу Батин. По време на Руско – турската война руските инженерни части свързват Петрушани и Батин с понтонен мост, по който основно се доставят храни, по-рядко преминават хора или към Русия се отправят тленните останки на загиналите офицери от руското дворянство. Лятно време, когато водата се оттегли, още може да се видят основите му. Приятелските връзки между Община Борово и Община Петрушани датират от средата на 90-те години, а г-н Пику си остана завинаги приятел на хората от Община Борово.
Красивото село Батин има невероятния късмет да се намира на брега на величествена река – белият бистър Дунав, за който са изпети толкова песни. Рибата е природно богатство, което украсява празничната трапеза на хората от този край, а в българската митология освен храна, тя е и символ. За втора поредна година батинчани споделиха своите тайни рецепти за рибени ястия и най-вече тайната на своята прочута рибена чорба. Батинската рибена чорба се вари от шест вида дунавска риба. Тази я измайсториха Илияна Миланова, Ценка Манолова, Русанка Тодорова. В приготвянето на рибената чорба се включи директорът на Общинското предприятие „Обществено хранене и социални услуги” – Нели Цветкова и много доброволци.
Дамите от пенсионерския клуб бяха приготвили и други традиционни и съвременни рибни ястия. Гостите ги опитаха, а майсторките споделиха рецептите си с екипа на предаването „Фолклорът”. Фолклорът - традиция, светоусещане, приказка и вяра, мистика и ритуалност, мост между поколенията, машина на времето; фолклорът – минало, настояще и бъдеще, е онова велико чудо, което сбира хора за радост, за раздумка, за надпяване и надиграване. От тези разбирания за съхраняване и разпространяване на фолклорното ни наследство се ръководят работещите в сферата на културата в Община Борово, затова през последните три години – двете най-големи културни събития в общината се провеждат по знака на фолклора – Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана” и Празник на рибата - Батин.
Празничната програма продължи с общински фолклорен празник, в който взеха участие певческите групи, танцовите състави и индивидуалните изпълнители от читалищата и пенсионерските клубове в град Борово, селата Волово, Обретеник, Екзарх Йосиф, Горно Абланово и Батин. За пръв път Кале баир събра заедно над 500 души. В празничната програма участваха 200 самодейци. Цели семейства бяха дошли, за да погледат и послушат песните и танците, да опитат рибената чорба и да се насладят на красивата гледка. Седемте заслона не бяха достатъчни, за да поберат всички желаещи да си приготвят на открито вкусни ястия. Пъстри шатри и чадъри осигуриха прохлада в летния ден.

 След Празникът на рибата – Батин 2015-та се занизаха делниците.
             С големи усилия администрацията на Георги Георгиев приключваше започнатите дела. Бяха ужасни дни. Има една сентенция, която обяснява случилото се: „Лъжата обикаля света, докато истината си връзва обувките.“
И до днес изпитвам уважение към себе си и към своите колеги, приятели и съратници, защото съумяхме въпреки всичко да приключим реченото. Успяхме стореното да стигне до определен край, както бяхме рекли. През май 2015 бе открита новата спортна площадка в квартал „Север“ в Борово.
            Вече разказах за Осмото издание на фестивала, отново ще кажа, от сърце благодаря на Илияна Найденова, че беше с нас през 2015 г., че носеше в нашия живот нормалността, че ни вдъхваше кураж и ни даваше сили да вървим по избрания път и да завършим делото си.
           
"Кипри" в Борово - 2015 г.
Дойдоха септемврийските празници. На 1 септември 2015 г. за пръв път в село Обретеник се проведе „Празник на плодородието“. Имало е такава традиция в миналото обретенчани да честват началото на новата стопанска година на Симеоновден – 1 септември. Години наред читалището организираше изложба на плодородието в навечерието на местния събор – началото на ноември, Димитровден по старому. Предложих на Миглена Димитрова да съчетае двете стари традиции по нов начин. Така 1 септември стана Празник на плодородието - празник на Обретеник в Дните на Община Борово.
            Празниците преминаха прекрасно, но породиха яростна агресия, която заглуши добрите думи.
Реализирахме друга идея на Мариана Минева – коктейлът, който кметът на града дава един път в годината – на 5 септември, да се проведе в парка на ЦСРИ за хора с увреждания „Детелина“. За пръв път той се организираше с местни сили – на служители от различни дейности, а приготвянето на храната беше направено блестящо от служителите на Общинското предприятие „Обществено хранене и социални услуги“. Приятелките ми скриха от мен същността на подготовката и аз видях само крайният резултат. Поляната в „Детелината“ се сдоби със забавни надписи и атракции, гостите се забавляваха, а организаторите – още повече.
На 6 септември Осмото издание на ФФ „От Дунав до Балкана“ свърши.
За повечето от нас животът след изборите продължи извън Борово. Борово вече не беше нашият град. Приятелството между повечето от нас остана, макар че срещите ни започнаха да приличат на партизански явки. Остана и отговорността към написаните от нас книги.
            Най-хубавото е, че „Нощно дежурство“ видя бял свят в края на септември 2015 г. в колекция „Дракус“ на издателство „Гаяна“. Като че ли отново приятелката Нели използва ясновидските си способности – беше дошло времето на кошмарите и хоръра. „Нощно дежурство“ е изключително силен сборник с хорър разкази. Представянето се случи едва в средата на 2016 г. Нели плати с работата си правото си да пише книги и да ги представя пред читателите си. Служебното й мястото зае хайдлайнера на правене на избори. От град на културата и на социалните услуги, които работят в мрежа, Община Борово се превърна в машина за изборни резултати. „Ясновидката“ се сбъдваше – като Марга и ние заплащахме стореното с висока цена.
Безкрайно се радвам, че „Нощно дежурство“ бе отлично прието от четящата хорър аудитория. Мога да кажа, че това е зрелият писателски успех на моята приятелка - финал на един етап от нейното творчество.
Радвам се, че „Изкупление“ е написано в хубавото време между 2011 – 2012 г. и се радвам, че то видя бял свят на 22 октомври 2016 г. Помните онзи 22 октомври на брега на река Дунав при Батин. Две години по-късно като стари спартански войни ние събрахме остатъците от себе си и сложихме новото начало – Дамски писателски клуб „Фортуна“.
Така, скъпи читатели, моят разказ има щастлив финал. Ако ви е заприличал на роман и то на батален, не е по вина на писателя, а на събитията.
            Под пластовете на настоящия текст погребах много от нашите стари илюзии, за да отворя място за новите. Човешкият живот всъщност е борба за правото на илюзиите.

Послеслов с щипка носталгия

            С краят на Осмото издание на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“ приключи моето участие в културния живот на Община Борово. Бяха хубави, смислени и съзидателни години – години на възход и просперитет в културата.
Разбира се, колегите от читалищата продължават своята народополезна дейност. Тяхната работа и сега е достойна за уважение, апостолска. Не мога да разказвам за нея, защото вече съм далеч. Само виждам пъстрите снимки от техните изяви и им се радвам.
            В началото на 2016 г. излезе от печат и моята първа книга „Истории от вчера“. Тя е моето благодаря към миналото, когато споделях участта на един голям творчески екип да превръща реченото в сторено. Това, което не разказах в „Историите“, разказах тук.
В началото на 2016 г. след безспорния успех на „Нощно дежурство“ Нели Цветкова даде интервю пред Стефан Кръстев за „Север бг“ – „Без илюзии се живее по-лесно“. Благодаря на Стефан Кръстев за зададените въпроси. В отговорите на Нели прочетох финала на един етап от моя/нашия живот, този, който живяхме в Борово. Благодаря на Нели, че го написа. Винаги съм знаела, че в трудни минути мога да се опра на нейното перо. J
Следващите текстове прилагам към тази част, защото те носят дъха на времето, което нарекох „Речено – сторено“, бих добавила и какво още можеше да бъде сторено.

Забележка: Снимките в настоящата публикация са от празниците на Община Борово през м. септември 2015 г.
Назад към: Юбилеи, празници и усилни делници

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф