Глава втора. Ново начало за Фолклорен фестивал "От Дунав до Балкана" - 2014 г.

История на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана”

„Фестивален вестник”, бр. 1, 2015 г.

            Текстът е допълван за настоящото издание

           

Бозвелийско - носителите на Купата на кмета през 2014 г.

В юбилейната за Община Борово 2014 г. като че ли на фестивала не обърнахме толкова много внимание – бяхме измислили хиляди юбилейни инициативи, а хората за работа все едни и същи. Голямата награда отново привлече много читалищни колективи, този път те идваха за двата дни, трябваше да им се намери място за нощувка, с храненето вече се бяхме справили през годините. За надпреварата се бяха записали 2300 души, над 200 само от нашата община. Този път паричните награди бяха по-малки, но придружаваха всеки медал, категориите отново бяха 14, плюс допълнителните четири награди, за които издавахме дипломи. Наградата на публиката този бе подплатена със сто лева парична премия. По предварителни заявки бяха записани 85 певчески групи – женски, мъжки, детски, смесени, танцовите колективи бяха 40, а танцовите категории - вече 4 – отделихме автентичните и клубните танци; 17 заявки имаше от групи за представяне на народни обичаи, 63 индивидуални изпълнители и 14 камерни формации, за пръв път със самостоятелни изпълнения се изявиха много гайдари.

         Втора поредна година препоръчвахме на състезателите подбор на репертоар по следния начин – „по възможност да представят песни от различни фолклорни области; журито ще насърчи онези изпълнители и колективи, които изпълняват северняшки песни или танци, с особена благосклонност ще се приемат песни и танци, характерни за населеното място, от което са явилите се участници». Репертоарите на изпълнителите наистина бяха прецезирани внимателни при почти 80 % от явилите се.

           

"Гергьовден" - Тополи, Варненско

Предният ден – 5 септември 2014 г. бе валял голям дъжд, той почти обърка подготвения предварително юбилей. Няма друг ден в живота ми, в който да съм обръщала толкова голямо внимание на времето. Организацията на празника бе така направена, че всички събития да се случат на открито, за да съберат повече хора. Но в 17 часа рукна проливен дъжд. Самодейците от читалището в Горно Абланово щяха да представят обичай «Пеперуда», молитва за дъжд. Това се видя на следващия 6-ти септември. Местни зевзеци веднага измислиха виц, че дъждът рукнал, защото в Горно Абланово правили много репетиции.

           

Велислава Николова с фестивалното знаме

Така или иначе дъждът развали до детайли организираната подготовка. Няма да разказвам подробно как коктейлът на кмета беше планиран да се проведе в двора на ЦСРИ «Детелина» и как под строгото око на Мариана Минева масите и столовете бяха докарани в читалището с вишката и контейнеровоза за контейнерите за смет. Истината е, че пропуснах всичко това, може би след години Мариана ще го разкаже. Аз седях като на тръни в големия читалищен салон и не чух, и не видях нищо от представянето на ансамбъл «Загоре». Тялом бях в големия салон, а духом – в малкия. После ми казаха, че концертът е бил прекрасен. Помня един важен момент – концертът свърши, моя задача беше да уведомявам гостите, че коктейлът ще е в малкия салон. Никога преди стъпките ми между малкия и големия читалищен салон не са били толкова неуверени. Но Мариана отвори междинната врата и аз видях прекрасно организирана и подредена коктейлна зала – всеки детайл си беше на мястото.

           

Тази снимка от любимото ми Седмо издание избрах за снимка
на авторката за първата ми книга "Истории от вчера"

Нямаше нощ между 5 и 6-ти септември. В края на коктейла трябваше да помогнем за прибирането и за подреждането на малкия салон – основно място за преобличане в следващия първи състезателен фестивален ден. Едва ли някой си е давал сметка, че организаторите на празниците, всъщност работят много и вършат всичко необходимо, без подбор и превземки. На този 30 юбилей, когато гостите си заминаха ние се превърнахме в пепеляшки, без дори да се преобличаме, пепеляшки в официални рокли. Но любовта към фолклора, към родното, уважението към нашия труд и този на колегите ни, ни мобилизираше и ни караше да работим денонощно.

На откриването взе участие почетната гражданка на Община Борово Руска Недялкова

През нощта спах два часа, в 7,30 отново бях пред читалището, за да чакам самодейците от Абланово и да ги моля да не играят «Пеперудата». Наистина! Изведнъж много бързо разбрах вярата на моите предци в магическите ритуали! J 6-ти септември 2014 г. беше единственият студен ден от всички фестивални дни през всичките фестивални години.

            След като празниците свършиха, в ума ми запрепускаха мисли. Спомних си снимка от 22 декември 1984–а, първото мероприятие, посветено на големия за боровчани ден 5-ти септември. Тържественото събрание, според тогавашната терминология се е провело в големия читалищен салон. Мисля си, че докато има юбилеини чествания, те трябва да се случват в читалищния салон.

           

 "Джамала" на Кошов поведе фестивалното шествие

 С много притеснения от намусеното утро посрещнах първия състезателен ден на Седмото издание. Аз съм човек, който трудно прикрива притеснението си, затова през годините, ако от мен зависеше някоя организация, я подготвях от много рано и я преговарях до втръсване. Обичайно около мен наблизо беше Мариана Минева, която освен всичко друго, имаше задача да участва в следния диалог: «Аз – Много се притеснявам! /Подробни обяснения за притесненията/; Тя – Не се притеснявай! /Прости и ефикасни решения на някоя непредвидена каша/.» J Аз не обичам непланираните неща и импровизациите, тя винаги намира изход от тях, може би защото е човек на изкуството, импровизациите и се отдават.

Седмото издание ще бъде запомнено с хубавото фестивално шествие в ранните сутрешни часове на 6-ти септември, то бе водено от живото човешко съкровище – обичая «Джамал» на читалището в село Кошов, област Русе. Мрачното време, покритите с найлони тонколони и друга озвучителна техника развалиха снимките, но не и настроението. Седмото издание започнах с вълнена рокля и сако, а го завърших с рокля с презрамки. Септември винаги предлага някакви изненади, но този път доста прекали. J

            За пръв път на Седмото издание се яви кукерска група от село Бозвелийско. Ревютата на костюми бяха пет, от интересни, по-интересни, това ни даде основание следващата година да отделим ревюто в отделна категория и да напишем регламент за нея.

           

Организатори, жури и "Латона лайф"

И сега ще напиша нещо, което съм премълчавала. Седмото издание беше най-силно от изминалите осем. Наградихме почти половината от колективите, а награда заслужаваха 80 % от явилите се. Радвам се, че вече за Седмото и Осмото издание имаше фотографи, чиято задача е да заснемат почти всеки ценен миг. Разбира се Мартин Йорданов засне откриването със своята камера, а за Осмото издание камерите бяха много повече.

            На Седмото издание се явиха много деца, почти всички отлично подготвени, спретнати, с отработено сценично поведение. Фестивалът вече печелеше точки по посока по-качествен художествен продукт.

            Няколко минути ни отделиха от прекрачването в трети състезателен ден. Шествието на 6-ти септември започна точно в 8,00 часа, а награждаването завърши в 23,50 – на 7-ми септември, три дни (вкл. и 5 септември) просто живяхме на площада.

            Бързо и неудържимото нашето дете - Фолклорен фестивал «От Дунав до Балкана» порастна, какво ще правим догодина като старите дрехи и обувки вече му стягат, ще мислим. Засега ни стига да се гордеем с постигнатото.

Специалната награда на фестивала „Купата на кмета” – купа, парична награда от 500 лв. и грамота се присъдиха за цялостно представяне на НЧ „Пробуда 1927” – с .Бозвелийско, общ. Провадия, обл. Варна.

През годините на сцената на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“ се явяваха много колективи от област Варна, благодарение на тях съм добре запозната с разнообразния уникален фолклор на тази приморска област.
Назад към: Ново начало за ФФ "От Дунав до Балкана" - 2013
Към: Глава трета. 2015. ФФ "От Дунав до Балкана" във филм за ДП "Фолклорът"