Глава пета. Книги и юбилеи

В бр. 7, година 2013, вестник „Форум“ за пръв път печата разказ на Нели Цветкова. Тя вече бе получила няколко награди от литературни конкурси и пресата започна да проявява интерес към нея. Разказът е „Чичо Панчо дири сметка“ (сборник „Сълза за мама“) и е наш общ любим разказ, по обща любима тема – съдбата на възрастните хора и хората с увреждания.

От началото на 2012 г. вече работех като педагог, а след това и като социален работник в ЦСРИ за хора с увреждания „Детелина“. Всички специалисти от мултидисциплинарния екип имаха да изпълняват групови дейности. Моята група с възрастните се наричаше „Литературен клуб „Петък след обяд“. За да не скучаят  клиентите само с моите разкази, в литературния петък канех гости – местни творци, краеведи, приятели от областния град, млади творци.

Цветя за писателката

На 1 март 2013 г. поканих на гости Нели Цветкова. Тя посещаваше често „Детелината“, но този път се яви в ролята на автор на сборник с разкази. Моят материал, публикуван в бр. 9 на в. „Форум“ 7 - 13 март 2013 г. фиксира важен факт – вече са завършени и подготвени за печат сборниците „Ясновидката“ и „Сълза за мама“ и романите „Синьото мънисто“ (с работно заглавие “Спасение“) и „Изкупление“, който излезе през 2016 г. със заглавието „Дълга поляна“. В началото на март надеждите и на двете ни са сборниците с разкази да бъдат публикувани в литературния сайт „Буквите“ и да заживеят самостоятелния си живот. Още един факт, който сме забравили и двете, че „Ясновидката“ трябваше да види бял свят на хартия още през 2013 г., а представянето на книгата бе планирано да бъде част от празничната програма по повод 115-та годишнина от създаването на читалище „Искра 1898“.

На 1 март 2013 г. в литературния клуб представихме „Сълза за мама“ заради подходящата тематика. Цитирам анотацията на авторката: „Сборникът „Сълза за мама“, съдържа класически разкази за живота и проблемите на възрастните и хората с увреждания. Насочен е към аудиторията от по-възрастните читатели, но при сегашната ситуация в страната е възможно таргетът да се разшири. Въпросите, които се повдигат от разказите, са на дневен ред точно сега. При писането имах възможността да се възползвам от дългогодишния си опит в социалната сфера“. 

На 7 март Нели получи радостната вест, че „Ясновидката“ ще има своето първо електронно издание на сайта „Буквите“, а представянето и стана част от септемврийските празници.

Чета "Чичо Панчо дири сметка"

Съзнавам силата и внушителното звучене на „Сълза за мама“, майсторството и зрелостта й в „Нощно дежурство“, но „Ясновидката“ тогава, сега и завинаги ще си остане най-любимата ми сред нейните книги. Причините са по-скоро емоционални, отколкото интелектуални. Това е като да си бабувал на бебе, оставаш завинаги свързан с бъдещия човек. Марга се роди пред очите ми във вълнуваща последователност на явяване на разказите. Досега не бях съпреживявала раждане и изграждане на литературен образ. „Ясновидката“ „се роди“ за пръв път в разказа „Бабината баница“, един страхотен разказ, който не стана част от сборника. После Марга заживя и в другите разкази, буквално пред очите ми се превърна в „Ясновидката“ – жената с мисия, жертвала нещо от себе си за обществено добруване.

Едва тогава разбрах, че изграждането на образи и сюжети, е голям купон, освен Божествено занимание. Понеже четях разказите в последователността на създаването им, не в реда на подреждане в сборника, аз също имах някаква идея как би следвало да се разгърне образа, но едва когато прочитах всеки следващ разказ, си казвах – ето това може да се случи само така, само по този начин. Нели публикуваше готовите разкази в блога си и на представянията много хора споделяха, че също като мен са се вълнували със съдбата на героинята и са нямали търпение да получат поредната порция „ясновидство“. Както казах в началото разказите не са писани последователно. Когато Нели беше изградила почти половината, стана ясно, че ясновидката беше водила създателката си по посока на друг жанр. Когато все пак те бяха подредени в окончателния вид, се получи сборник разкази с общ сюжет и отворен финал.

Първата публика на "Сълза за мама" - 1 март 2013-а - ЦСРИ "Детелина"

Дали защото съм „леля“ и на Марга, или защото „бабувах“ над създаването, й Нели посвети „Ясновидката“ на мен. Това е емоционален жест, които съпреживявах на всяко представяне. Мога да кажа, че най-ценното художествено постижение за мен като читател, сред петте книги на Нели,  е „Синьото мънисто“. Причините за това са много и ще ги изложа по-нататък, но емоциите по създаването, издаването, представянето на „Ясновидката“ са най-ярки, незабравими и вълнуващи. „Ясновидката“ отразява вечната и любима тема на Нели за женската мисия. Честно казано не бях се замислила за това, че човек заплаща с лични несгоди, страдания и дори загуби своите успехи. Следващите години в нашия живот потвърдиха правилността на тезата на Нели. Изпитахме на гърба си реализацията на една литературна идея. Това нито за миг не намали или затъмни силата на идеята. „Ясновидката“ е творба на светлината, въпреки мрачната завръзка, тя е книга за живота и радостта от него.

Любима снимка № 1 от представянето на "Ясновидката"

Отвореният финал на „Ясновидката“ винаги е давал надежди на Нели, че ще напише втора част. В началото и аз мислех така, после отново четох „Ясновидката“, след едно представяне или вероятно след последното, казах на Нели, че според мен няма да има „Ясновидка“ 2. Нели не ми вярва. Все още спорим по този въпрос. Имах и някои възражения относно определянето жанра на книгата като „повест“ и индиректни спорове с видни специалисти, но днес това е без значение. Важно е, че „Ясновидката“ се роди, за да ни научи, че един писател и един читател трябва да е готов на яве да изпита мъдрата поантата на една книга.

Официалната рождена дата на „Ясновидката“ е 7 март 2013 г., зодия „Риби“. Първото й представяне направихме на 2 септември 2013 г. в септемврийските празници, така мероприятието хем беше посветено на юбилея на читалището, хем на Дните на Община Борово.

Любима снимка № 2 от представянето на "Ясновидката"

От архива:

В. „Утро“ публикува следния текст: „Премиера на електронната книга „Ясновидката“ събра боровчани“

„Новата книга на Нели Цветкова събра почитатели на премиерата преди дни. Електронната книга „Ясновидката“, издадена от фондация „Буквите“ бе представена в читалище „Искра“ в рамките на празничната програма, посветена на Дните на Община Борово. „Ясновидката“ е втората книга на авторката. През март в Център „Детелина“ бе презентиран сборникът „Сълза за мама“.

Публиката на "Ясновидката"

/…/ Именно работата й като дългогодишен социален работник я провокира да напише серия от разкази, посветени на съдбата на възрастните хора и хората с увреждания, които събира в книгата „Сълза за мама“. В „Ясновидката“ авторката разработва по оригинален начин темата за мисията на жената, лишена от личен живот, за да служи на по-висша кауза. Поздравления и цветя Цветкова получи от кмета на Община Борово Георги Георгиев, от приятели, колеги, почитатели. Настоятелството на читалище „Искра“ й връчи почетния плакет на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“ за дългогодишното й доброволчество.“

Представяне на "Ясновидката" в Обретеник - 15.11.2013 г.

На 15 ноември 2013 г. представихме „Ясновидката“ пред аудиторията на село Обретеник. Това представяне беше много вълнуващо най-вече с това как Миглена Димитрова прочете разказът „Някаква си котка“. Тук е момента да разкрия една „тайна“ за моята приятелка – тя много обича котки. В любовта си към котките прилича на египетска царица. Попитайте я кое същество смята за съвършено – отговорът ще е „Котката“! Миглена прочете разказа за появата на Луцифер толкова прочувствено, че  Нели се просълзи, все едно не го е писала тя. :)

"Службогонци" - постановка на НЧ "Искра 1898" - гр. Борово

2013 г. бе юбилейна година за читалището в Борово. По повод 115-я си юбилей самодейците представиха „Службогонци“ на Иван Вазов. Самодейният театър ежегодно поставя една пиеса, която се играе един път по Великден, втори път в навечерието на Боровския панаир, когато в града има много гости, след това театралната трупа тръгва на турне в съседни села и градове.

"Милионерът" в Обретеник 

Читалището в село Обретеник, също юбиляр през 2013 г., представи „Милионерът“ по Ст. Л. Костов. Обичайно обретенският театрален колектив показва спектакъла си в навечерието на Великден в селото, а гостува в Борово в празничните дни на общината. Една традиция, която продължава шест – седем години. През 2015-а традицията и в двете читалища беше нарушена, от 8 август 2014 до 6 септември 2015 г. бяха заснети 35-те филма по проекта и 13-те епизода от поредицата „Община Борово пазител на местната традиция“, както и бе заснето изцяло Осмото издание на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“. Много работа, но и много хубави и положителни емоции за всички. Това е причината през 2015 г. и двете читалища да се съсредоточат върху пресъздаване на обичаи и обреди и да отложат театралните си постановки.

Пожелавам и на двете читалища в бъдеще да са верни на театралната самодейна традиция и да я поддържат докато е възможно.

Концерт на Николина Чакардъкова в Борово на Великден

Изминалите десет – дванадесет години (мандатите на Алксиев, Попов и Георгиев) успяха в едно – да създадат празничен календар от достатъчно на брой мероприятия в годината, който да събира хората на общоградски и общоселски инициативи. Всяко населено място извървя своя път според предприемчивостта на местния кмет и читалищно настоятелство. Разбира се, Дните на Община Борово са централно събитие в годишния календар, тогава в Борово се съсредоточава значителен интерес и очакване от гражданите за предстоящите събития. През последните години във фейсбук групата на Борово и на страницата на Фестивала се опитвахме да запознаваме гражданите с етапите на работата, през която преминава организирането на най-големия годишен празничен цикъл. Съжалявам, че много хората не оцениха усилията и сложността на работа ни. Но любопитните и доброжелатели, и недоброжелатели от рано, още от началото на лятото се интересуваха какво сме включили, кого ще каним и др. Разбира се, трябва да се признае, че повечето хора гледаха с добро око на усилията ни, а празниците всъщност събираха много вълнения.

            Юбилеят на читалището през 2013-а премине под надслов „Не се гаси, туй що не гасне!“ Настоятелството се отблагодари на своите дългогодишни деятели и приятели с почетни плакети. В тържествения концерт участваха всички читалищни формации. Но най-вълнуващо за всички нас беше представянето на читалищните колективи в предаването на телевизия СКАТ „От българско, по-българско“. Боровчани, живеещи във всички краища на държавата и в чужбина, го проследиха с много вълнения. Дни преди това хората говореха за това, разказваха си кой къде с кого ще гледа предаването, вълнуваха се. Веднага след края му кметът Георги Георгиев се свърза със самодейците, които все още не бяха излезли от студиото, за да ги поздрави. След края на предаването хората звъняха на близките си участници, поздравяваха ги, звъняха си помежду си, за да споделят емоции, беше неописуемо вълнуващо. Над града като добър дух витаеше местния горещ патриотизъм и усещането, че и ние в Борово сме част от Българското.

            И за да не си кажете, е само това ли е за 2013? Съвсем схематично ще изброя и останалите културни събития през годината:

За Великден в града гостува Николина Чакърдъкова.

            На 5 септември на Община Борово гостува посланикът на Република Ирландия Джон Роуън. Той беше първият посетител на планиран само в нашата община туристически маршрут, който включваше – посещение на преекспонирана гробница на гетски аристократ от 4-3 в. пр. Хр, ЦСРИ „Детелина“, етнографска сбирка в село Обретеник, село Батин и остров Батин.

            През 2012 г. Община Борово и Общинската организация на сержантите и офицерите от запаса и резерва възстановиха честването на Архангелова задушница като помен за загиналите за свободата на Родината. През 2013 г. отново двете организации съвместно съумяха да изградят паметник на загиналите от село Балабанлий и да го открият през месец ноември.

           

Откриване на паметника на загиналите във войните в Борово - юг

Община Борово партнира по проект по „Реки на времето“ на общините Русе и Иваново.

           

Представяне на "Пясък в обувката" на Мануела Симеонова в гр. Борово

Стихосбирката на Мануела Симеонова „Пясък в обувката“ бе представена и в Борово.

          В Дните на Община Борово се насладихме на изложбата на рисунки и текстил на Милена Саха.

            В края на 2013 г. започна да се изгражда туристическата пътека в село Батин.

            През 2013 г. бяха доставени дългоочакваните носии, музикални инструменти, аксесоари и др. придобивки за читалищните колективи по проекта по мярка 313.

            От близо 78 първоначално планирани филмчета с консенсус избрахме 35, които да са представителни за историческото, природно и етнографско наследство на общината.

            В края на 2013 г. вече обсъждахме мероприятията, посветени на големия юбилей на Община Борово – 30-а годишнина на града, 30 години от 5 септември 1984 г. Кметът Георги Георгиев ми постави задача да предам на „комисията по култура“, както на шега се наричаме за одобрение идеята му Община Борово да финансира издаването на пет книги от местни автори в юбилейната година. Комисията по култура трябваше да каже кои да са тези книги и да ги предложи на кмета писмено с анотации и биографии на авторите, а той от своя страна да ги представи пред Общинския съвет. Всъщност за реализацията на юбилейните чествания създадохме граждански комитет, който на редица заседания оформи и предложи на кмета и на общинския съвет серия юбилейни инициативи.

            През 2013 г. батинчани си измислиха свой празничен ден – „Празник на рибата“. Не присъствах на първия празник, но още в края на 2013 г. на едно от първите обсъждания в „комисията по култура“ представители на читалището и кметството заявиха, че искат помощ от нас в организацията на празника следващата година. От сърце им благодаря за това!

Назад към: Делници и празници в културата
Към: Юбилеи, празници и усилни делници