Глава шеста. Добрите дела, добрите практики и развръзката


 Грижата за бедните, слабите, самотните и изоставените е мерилото за зрялост на едно общество. Община Борово показа, че умее да работи с грижа за хората в неравностойно положение. Благодарност за това заслужават служителите, заети с нелеката задача да работят в социалната сфера. (106 – Пролетен празник в ЦСРИ „Детелина“, по повод 10-годишния юбилей на услугата).


            През 2014 г. ние най-накрая успяхме да осъществим всичките си амбициозни планове. Препускащото преструктуриране, подхванато през 2010 г., най после приключи в началото на м. юни. В деня, когато православната църква почита Свети Дух открихме новите услуги, финансирани в следствие на последното цялостно преструктуриране. За 2015 г. ни оставаше само да закрием ДДЛРГ „Св. Иван Рилски“, останал вече с една четвърт от обема си, и на негово място да открием последната нова малка услуга в общността. Станахме отличници, но не защото ние мислехме така за себе си, а защото така ни определяха специалистите. (107 – Пролетен празник в ЦСРИ „Детелина“, по повод 10-годишния юбилей на услугата)
            На 4 февруари 2015 г. в град Русе по проект „Развитие на системата за планиране и предоставяне на социални услуги на регионално равнище“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“ бе организиран семинар за обмен на добри практики и изграждане на мрежа на доставчиците на социалните услуги и неправителствените организации в област Русе. На него бяха представени презентации от Областна адмнистрация, СНЦ „Еквилибриум“ и Община Борово. Мариана Минева презентира добрата практика за работата в мрежа на социалните услуги. (108 – Спомени от Празник на земята, април 2014)
С встъпването си в длъжност като директор на Дирекция „Специализирана администрация“ в Община Борово Мариана Минева наложи своята визия за системата от услуги – обучение, обучение, обучение на работещите в сферата. Всеки трябваше да знае много – не само за своята услуга, но и за другите, работещи на територията на общината. Идеята й беше, че социалният работник от ЦСРИ трябваше да може да работи в ЦОП, в Защитено жилище, в ЦНСТ и обратно. Същото се очакваше от специалистите с една и съща длъжност във всички услуги. (109,  110 – Юбилей на ЦСРИ за хора с увреждания „Детелина“)
Поради бързото разрастване на системата, в нея влязоха много млади хора, студенти и хора със средно образование. Те трябваше да бъдат обучавани усилено, за да могат да вършат работата си професионално.
Най-голямата заслуга на нас двете с Мариана беше, че ръководени от педагогическия си усет, потърсихме младите хора от СОУ „Св. Климент Охридски“ и ги поканихме в ЦСРИ, за да им разкажем за примамливия свят на подкрепящите професии. Децата се заразиха от нашия ентусиазъм и ни послушаха. До вчера ги наричахме наши ученици, днес вече им казваме „колеги“. Гордеем се с тях, с това че след нас, ако не друго, остана вярата, че млади девойчета могат чудесно да се разбират със старите баби и дядовци или с младежите с умствена изостаналост. Ако днес това не изненадва никого, преди години, особено в Борово, не бе така. Социалните услуги се считаха място за почивка и спокойно дочакване на пенсия. Ние се борихме, за да преобърнем и тези представи. Затова заложихме на младите, дочакахме да влязат в системата и се радвам за тези, които оцеляха и работят в нея и до днес.  И са най-добрите! (111 – Ден на социалните услуги в Община Борово, 2014)
Обученията и срещите не спираха. В Борово гостуваха много професионалисти, всички екипи посещаваха лекциите едновременно, в услугите работеха само дежурните. Провеждаха се непрекъснати вътрешни обучение. Помощ и подкрепа в изминалите години получавахме от Любов Лукарева, добър приятел, отличен специалист, любимият супервайзор в ЦСРИ „Детелина“.
Най-добрите социални работници от услугите обучаваха домашните помощници и домашните санитари. Събирахме се често, опитвахме се да създадем дух на взаимопомощ и сътрудничество. Обсъждахме проблемите си, съгласувахме решенията си, радвахме се от общуването помежду си. Това беше новото, приносът на Мариана Минева в придобилата облик социална система. Това ново ни донесе най-голямата радост, признание, уважение и до днес. (112 и 113 – Откриване на ЦНСТ „Св. Мина“ и Откриване на ЦНСТ „Св. Екатерина“)
            Работата в мрежа се развиваше с всеки изминат ден, не смея и да си помисля до къде щяхме да стигнем, ако имахме още четири години за работа.
            Най-големият принос системата да е толкова стабилна и сериозна имаха отличните социални работници, психолози, медицински специалисти, социални координатори и асистенти и пр. Незабравими за мен и надявам се за всички ще останат общите събирания, мероприятия, екскурзии и всевъзможни забавления, организирани за потребителите от специалистите от всички услуги: Петя Георгиева, Десислава Маринова, Галина Григорова, Дарина Маринова, Ани Димитрова, Юлия Янева, Боряна Колева, Наталия Белчева и Георги Парушев. Толкова снимки има от общи събития, че мога да направя сериал.
През годините едни колеги си отиваха, идваха други, разбира се имаше кавги, разправии, неприятности, недоволство от отпуски, работно време, заплати и пр. неща от ежедневието, за хода на една история те не са важни. За съжаление, след като ГЕРБ наложи властта си по безпрецедентен начин в Борово, един по един напуснаха или бяха заставени да напуснат Мариана Минева, Галина Григорова, Дарина Маринова и Нели Цветкова, така системата се лиши от най-добрите си служители. Напуснаха достойни и добре обучени средни специалисти: Силвия Матова, Емил Ангелов, Таня Недкова, Петя Петкова, Светла Георгиева, Милка Минчева и много други. Няма да говоря за саморазправата с хората от общинското предприятие, което не просто беше обезглавено, а направо обезкостено от добри хора и специалисти. Погромът над социалната сфера беше безпрецедентен. (114 – Георги Георгиев, Илияна Георгиева, Павел Николаев, Виолетка Йорданова, Величка Иванова, Даниела Станева – гости на рождения ден на ЦСРИ „Детелина“)
Разбира се, някои от добрите и достойни хора от системата все още работят в нея. Няма да пиша имената им, за да не се наложи до излизането на книгата да ги местя в горния абзац. Те знаят, че уважавам тях и труда, които полагат и днес, защото вярвам, че те са най-доброто останало от миналото славно величие.
           

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф