Глава шеста. Юбилей, празници и усилни делници

В личния си архив пазя папка с протоколи от работата на Инициативния комитет за честването на тридесетата годишнина от обявяването на Борово за град. Няма да разказвам, ще цитирам протокола от първото заседание на комитета, защото той казва всичко важно. Подписан е от Атанаска Иванова, вероятно защото тя е председателствала заседанието, писан е от мен. Копие от протокола е изпратено с вх. № 92-00-34 от 26.11.2013 г. до кмета на Община Борово Георги Георгиев.

2014-а, Мариянче, много работа ни мина през ръцете! :)

           

Интервю на Нели преди представянето на "Ясновидката" в Русе

„Уважаеми г-н Георгиев,

            На 25 ноември 2013 г. се учреди инициативен комитет от участници в организацията на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“ и други граждани от град Борово в състав: Почетен председател Тотю Манев – дългогодишен краевед от град Борово /…/

             Инициативният комитет има за цел:

• Да участва като гражданско сдружение в мероприятията на Община Борово по повод честванията на 30-а годишнина от обявяването на Борово за град – 5 септември 2014 г.;
• Да бъде създаден фонд за издаване на книги на автори от населените места в Община Борово;
• Да се издири, събере и съхрани архива на Ради Нейков Колев – краевед от град Борово;
• Да се предприемат действия за изготвянето на албум със стари снимки и имена на загиналите граждани във войните през ХХ век, вкл. и загинали войници при изпълнение на служебния си дълг в мирно време;
• Да се изготви виртуален и на хартия албум „Лицата на боровчани“, отразяващ моменти от миналото и съвременността на община Борово;
• Издаване на пълна история на град Борово;
• Означаване на всички паметни места в общината.

Снимка за спомен след представянето на "Духовни спомени" в Обретеник

/…/

Молим в проектобюджета за 2014 г. да бъде заложена сумата от 3000 лв, с която да

бъде финансирана следната инициатива:

• Издаване през 2014 г. на пет книги на автори от населени места в община Борово;
• Предлагаме да бъдат издадени книгите:

-          „Село Екзарх Йосиф“ (исторически очерк) - Илия Калинов;

-          „Духовни спомени“ – Тодор Билчев – книгата е посветена на юбилея на Иван

Коларов и Кънчо Бакалов, състоял се през 2013 г. в Народно читалище „Христо Ботев 1928“ – село Обретеник;

-          Книга с работно заглавие „История на село Горно Абланово“ – от Тодор Билчев,

посветена на 90-та годишнина от създаването на Народно читалище „Пробуда 1924“ – село Горно Абланово;

-          Сборник с поезия на боровчани „Борови иглици“ 2. През 2011 г. Община Борово

финансира издаването на първия сборник „Борови иглици“;

-          Сборник с разкази „Сълза за мама“ – Нели Цветкова. Сборникът разказва за

съдбата на възрастните хора и хората с увреждания от община Борово.

            Настоящето предложение е придружено от анотации на книгите и кратки биографични справки за авторите.“/…/

            Инициативният комитет се сдоби с тези 3000 лв и петте книги бяха издадени, станаха литературен факт. Никога преди това в историята на общината не се е случвало нещо подобно, както казах и в предходните глави – културата никога не е била сред най-финансираните сфери от обществения живот.

           

           

Новите носии по проект по мярка 313 

В началото на 2014 г. „Духовни спомени“ първи видяха бял свят, а на 2 април 2014 г. книгата бе представена пред обретенчани.

          

"Духовни спомени в Обретеник"

  В края на май 2014 г. от печат излезе и сборникът с разкази на Нели Цветкова „Сълза за мама“. Книгата е издадена от русенското издателство „Гаяна“, а собственикът, писателят Явор Цанев, също се оказа земляк – семейството на неговия баща е от село Горна Манастирица, едно от селата, образували днешното Борово. Преди да бъде представен като издател пред боровската публика Явор Цанев посети родния град на своите предци и представи сборниците си с разкази „Страноприемницата“ и „Вино за мъртвите“. Това се случи на 16 април 2014 г. в Народно читалище „Искра 1898“.

На 25 юни Нели Цветкова представи сборника си „Сълза за мама“ пред боровската публика. И досега се чудя как не съм написала нито ред за представянето на „Сълза за мама“, после си казвам – не съм имала време. Веднага след представянето, на което този път бях само зрител, започнах работа по един голям проект – документален филм от стари снимки и текстове по повод 30-годишния юбилей на общината.

           

Лазарки на НЧ "Искра 1898" в общината

Идеята за юбилеен филм постави пред мен голямо изпитание – трябваше да се издирят снимки и стари текстове. Текстовете трябваше да се изчетат, да се сглобят в общ текст, той от своя страна бе намаляван и увеличаван поне десетина пъти, докато придобие окончателен вид и бъде съгласуван със страшно много хора. Снимките, повечето запазени на хартия, трябваше да се сканират, да се надпишат. За съжаление, не за всяко събитие имаше снимки и текст. Но снимките и съхранените текстове се допълваха в един опит за възкресяване на миналото. Разбира се, към филма имаше отправени критики, по-скоро злобни забележки, но нямам намерение да си развалям настроението като ги припомням.

Отново като за филма за „Детелината“ колежката ми Дарина Маринова помогна с подбора на музиката, а Мартин Йорданов сглоби всичко – текст, музика и снимки в единно цяло. Истина е, че нямаше да се справя в срок без помощта на един млад човек – син на мои колеги, Светослав Венков, който свърши много от техническата работа. Сканира стотици снимки и преписа хиляди страници текст от стари вестници, ръкописи, юбилейни книги и какво ли не. Мартин Христов, еколог в общината, намери начин филмът да се прожектира на големия екран в читалищния салон.

Мисля, че крайният резултат беше много добър, наистина се получи хубав филм. Много си харесвам текста написан за филма. През 2015 г., когато трябваше да реша кой от двата текста да влезе в „Истории от вчера“ този на филма или историята на фестивала – реших да влезе текста на филма „30 години в спомени и снимки“, защото показваше разбирането ми за днешното настояще утрешна история. И така филмът стана част от празничната програма на Община Борово по повод 30-годишния юбилей.

Представяне на книгата на Илия Калинов в Борово, 2014 г.

Все пак си мисля, че за 2014 г. издаването на петте книги беше събитието, което изпълни с юбилейно съдържание цялата година А то, не беше година, като година, пак ще кажа 2014–та е годината номер едно в последните 30 години.

Трета по реда на издаването беше книгата на 82-годишния Илия Калинов от село Екзарх Йосиф. Представянето на книгата в Борово стана в началото на месец септември, мероприятие от Юбилейните дни на Община Борово. Любопитното в случая е, че книгата „Село Екзарх Йосиф“ е написана през 1988 г. В продължение на 40 години Илия Калинов написва 10 книги за селото си, за съжаление до 2014 г. те остават в ръкопис. Но на 2 септември 2014 г. г-н Калинов дочака премиерата на своята най-значима книга.

            На 5 септември 2014 г. Тодор Билчев и Илия Калинов бяха обявени за почетни граждани на Община Борово като кандидатурата им бе предложена на кмета на общината отново от Инициативния граждански комитет. Поводът за издигане на кандидатурите – книжовното им наследство. (Приложение към настоящата част е предговорът на книгата „Село Екзарх Йосиф“)

                       

           

20 години танцови състави

Истински юбилейна беше 2014 г. – десет години отбеляза ЦСРИ за хора с увреждания „Детелина“, 20 години танцовите формации „Искрица“ и „Ритмика“. През 2012 г. „Ритмика“ отбеляза пълнолетие, а през 2014 – юбилей. Танцов състав „Искрица“ също навърши 20 години. Спектакълът на техния общ юбилей беше изключително вълнуващ и незабравим. В празничната вечер създателят на „Искрица“ почетният гражданин на община Борово Цецко Колев поздрави боровчани. В юбилейния концерт на боровските формации се включи прима балерината на русенската опера Весела Василева. Повод за това са не само боровските корени на Василева, а и това, че преди 20 години тя е една от първите участници във формация „Ритмика“.

            Най-отразеното от медиите събитие в юбилейната година бе изграждането на сграда на читалището в село Горно Абланово. На 2 юни бе направена първата й копка. Обектът трябваше да бъде открит на 6 октомври – 88-ия рожден ден на Игнат Канев.

С Тодор Билчев на 6 октомври 2014 г.

От архива:

„Игнат Канев вдига бижу за 250 000 долара в родното Горно Абланово. Новият културен център отваря врати точно след 119 дни“ – Ася Пенчева, в. „Утро“ 3 юни 2014 г.

…

Макар че селото обедняло от народ, предприемачът решил да помогне да се вдигне културен център, където да се събират групите на възрастните и децата. Вчера бе направена първата копка на бъдещия Културен център „Игнат Канев“ и след 119 дни по график той ще отвори врати.

Обещавам, че обектът ще бъде завършен качествено и в срок на 30 септември, каза пред хората от Горно Абланово инж. Диян Василев, управител на строителите „Медиком“.

250 000 канадски долара е осигурил Игнат Канев за строителството на новата сграда в родното си село, а Община Борово ще даде своя принос в допълнителната работа.

Вероятно става дума за сумата от 50 – 60 000 лева и имаме готовност да ги осигурим, коментира кметът на общината Георги Георгиев.

На читалищен юбилей в новата сграда 

Не присъствах на първата копка, но знам, че времето от 2 юни до 6 октомври бе едно от най-усилните за кмета Георги Георгиев и председателя на читалищното настоятелство Денчо Денев. Предвидените първоначално средства и от канадска, и от българска страна бяха недостатъчно, трябваше да се закупи съседния на старото читалище парцел, за да се осигури екстериора на новата сграда, трябваше да се закупи оборудване за читалището, трябваше да се финансира откриването и рождения ден на големия аблановчанин. Разбира се, в организационните дейности по строителството и подготовката на тържеството основен принос имат сем. Венкови, роднини на Игнат Канев. Пиша повече за работата на кмета Георгиев и на председателя Денев, защото бях свидетел на хиляди срещи и разговори, на тичането, бягането, безсънните нощи, защото 119 дни са непосилен срок в българските строителни и организационни стандарти.

В нощта срещу 6 октомври много хора не спаха от вълнение, сутринта в 7,30 часа ние с Георги бяхме пред читалището, оказа се че Игнат Канев също бе буден и бе избрал ранния час за разходка пред новата читалищна сграда, за да попие атмосферата на идващия празник.

2014 – а година беше много натоварена и за единствения щатен служител на читалището моята приятелка Йорданка Ватева. Тодор Билчев й предложи да стане съавтор на книгата „Горно Абланово“ не случайно – дни наред тя издирваше архивни материали и снимки и обикаляше по гробища и чешми, за да снима, всичко, което е необходимо да се документира. Аз и звънях почти непрекъснато, за да уточним всеки детайл от предстоящите снимки с телевизията и екипа, който снима филмите от проекта. За това тя трябваше да обикаля и събира на терен информация от възрастни хора, да издирва престилки, ризи, да проучи забраждания и какво ли не. Освен това участваше в организация и сценария по откриването на новата сграда, трябваше да участва във фестивала, в Празника на рибата. Преди да се събори старата сграда, за да отвори място на новата, трябваше да се пренесе книжния фонд и всички ценни вещи на читалището в кметството, после пък да се пренесе обратно от кметството в новата сграда. Разбира се, всичко това не би могло да се свърши само от един човек, Йорданка Ватева, макар и двигател на много от дейностите, беше подпомогната от местните самодейци, който с доброволен труд свършиха много. Така че и в 2014 г. изграждането на читалището беше всенародно дело, както в миналото. Според мен, аблановчани бяха достойни за щедрия жест на своя съгражданин.

Денят на откриването 6 октомври бе слънчев и много приятен. Дори и природата, за да се извини за поразиите от 5 септември, внимателно изчака да мине Празникът на рибата и едва тогава изпрати студените дъждове и ветрове. Цялата празнична суетня по подготовката на откриването на читалището и 88-ия рожден ден на Канев беше отминала. Новата красавица – читалищната сграда виеше снага. Графикът на строителите наистина беше много строг и те го спазваха много стриктно. Спомням си, че на 10 август снимахме обичая „Пеперуда“ в дома на местния кмет Росен Иванов, а той е точно срещу строителната площадка. За да можем да заснемем песните и интервютата на тишина, молехме строителите да прекратяват за кратко шумните дейности. Като че всяка секунда беше важна и за снимките, и за строежа.

Мисля си, че и за Игнат Канев този рожден ден ще бъде незабравим. Той беше доволен, просълзяваше се от умиление, че е сред своите, че всичко е готово в уречения ден и час. Не бе забравил детството и разказваше спомени и за Абланово, и за Батин.

За 6 октомври бе излязла от печат четвъртата юбилейна книга „Горно Абланово“ на Тодор Билчев и Йорданка Ватева. За пръв път тогава я изложихме пред аблановчани. Канев и дъщерите му получиха по една книга подарък. Реплика на ритон от боровското сребърно съкровище с протоме на сфинкс отнесе в Канада щедрият благодетел, подарък от кмета на Община Борово.

След концерта и поздравленията, Игнат Канев поля вода, за да върви по вода на хората от Абланово в новия културен дом и аблановските самодейци след 30 години бездомност, прекрачиха прага на своя нов дом.

           

По време на снимането на "Лауса" в Обретеник

През м. август 2014 г. започнахме снимки с екипа на предаването „Фолклорът“ на Илияна Найденова. Първият заснет филм бе „Кравай“, снимахме го в Борово в прохладата на дома на Соня и Веселин Деневи. Следващите два дни обаче редувахме задуха с пек от 42 градуса, за да бъдат заснети „Лауса“ в Обретеник и „Пеперуда“ в Горно Абланово. И все пак самодейците издържаха, а снимачните дни ще запомним като вълнуващи и емоционални.

            Септемврийските празници бяха истински културен маратон, случил се с много емоции. Смятам, че сътворихме един незабравим юбилей и най-силното от Осемте първи издания на фестивала. Веднага след фестивала започнахме да умуваме по предварително даденото обещание да подпомогнем Празникът на рибата в Батин..

Мога да кажа, че освен всичко друго през 2014 г. беше завършен проекта за изграждане на атракциони на брега на река Дунав при село Батин. Трябва да си призная, че днес след грозния начин, по който ГЕРБ наложи властта си в Община Борово, се чувствам чужда навсякъде, където личат отломките на нашия труд. Но на Калето в Батин и до днес се чувствам като у дома, като че ли само там витае нашия дух. За съжаление, батинчани ми разказаха, че две от седемте барбекюта са разрушени. Няма да пиша за това, което се вижда днес в община Борово – разрухата. Ще продължа разказа си за съзиданието, за реченото и стореното от много хора.

           

"Празник на рибата - Батин, 2014"

На 22 октомври реализирахме незабравимото Второ издание на Празника на рибата – Батин 2014 г. и открихме туристическите съоръжения. Основната заслуга при подготовката на тържеството имаше местното читалище и библиотекаря Янка Илиева, подпомагана от самодейците. Подробностите по организацията от страна на Общината, бяха задача на Мариана Минева. За себе си мога да кажа, че направих страхотни снимки, защото не бях ангажирана с нищо, освен със задължението да снимам. Денят беше невероятен – топъл, слънчев, без да е горещ. На другия ден задуха и заваля студен дъжд.

            „Празникът на рибата“ бе ценен с това, че показа колко добри чувства, усмивки, забавни и щастливи моменти могат да се случат в един ден, в който хората се събират, за да почетат своето, родното, местното. Рибеният ден на Калето ще остане незабравим не само за мен, но и за всички присъстващи. Знам го със сигурност, защото се срещам с хората от Батин непрекъснато и след като се поздравим, и след като се поразговорим за настоящето, се връщаме към този великолепен 22 октомври 2014 с думите: „Помниш ли…“. Смеем се, понякога плачем, въздишаме, но отново на устните ни цъфва усмивката, като тогава. Спомняме си, че в празничния ден сбраните хора усещаха магията на заедността, на надеждата и радостта от хубавото в живота. Докато пиша това в спомените ми напират думите на Марияна Минева, че фолклорът е най-голямата магия, която сбира хората. И си казвам, че след нас ще остане спомена за усмивките и радостта. Затова казах в началото, че съм безкрайно благодарна на Янка Илиева и на хората от Батин, че ни извикаха, за да бъдем с тях от самото начало на този забележителен и неповторим празник.

           

Откриване на екопътеката

От архива:

            „Празникът на рибата започна с откриване на екопътека в Батин“, - Цветелина Георгиева, бр. 43, 30 октомври – 5 ноември 2014 г., в. „Форум“

            „Село Батин е едно от най-живописните села в общината. Красивият изглед към Дунав, богатото историческо наследство от Античността, Средновековието и Възраждането, съхранените местни обичаи, наричания, песни са активите, които дават основание на местните управници да планират селото да се превърне в една от популярните туристически дестинации в областта. Община Борово инвестира и в археологически разкопки в древното селище „Скайдава“ и приключи работа по проект, по който беше изградена екопътека на брега на Дунава.“ /…/

В навечерието на Деня на народните будители – 1 ноември Народно читалище „Канев – Пробуда 1924“ отпразнува 90 – годишен юбилей с тържествен концерт, а след десетина дена представихме и книгата „Горно Абланово“ на Тодор Билчев и Йорданка Ватева.

От архива:

„Книгата „Горно Абланово“ е история на селото през вековете. Изданието е увлекателен достоверен разказ за човека горноаблановчанин“, - Никола Бенин, бр. 49, 27 ноември – 3 декември 2014 г., в. „Форум“

„С написването на книгата „Горно Абланово“, авторите Тодор Билчев и Йорданка Ватева допълват рафтовете в библиотеката от поселищни проучвания не само в община Борово, но и в България. Това е първата творба на авторката, а интересът на Билчев към проучването и описването на случващото се през вековете в селата, близо до неговото родно село Обретеник, са трайни и последователни. /…/

Книгата „Горно Абланово“ е по-малко история за селото и повече история за човека горноаблановчанин, който със своите въжделения, труд и борби е писал своята история и съответно историята на Горно Абланово. Или иначе казано, историческите факти и събития в творбата на Тодор Билчев и Йорданка Ватева са неразривно свързани със съдбата и битието на човека.“

„Понеже читалището, после църквата е твоят храм… НЧ „Канев – Пробуда 1924“, село Горно Абланово чества 90-годишнина“ – Цветелина Георгиева, бр. 48, 4 – 10 декември, в. „Форум“.

„Та, ти казвам, българино! Кай се, кай се в своето читалище! Себе си занеси там, детето си. И детето на детето си. И посвети го в наука и култура, понеже читалището, после църквата е твоят храм. И го почитай!“ – с тези думи започна тържественият концерт, посветен на 90-годишния юбилей на НЧ „Канев – Пробуда 1924“. Той се проведе в навечерието на Деня на народните будители.

След тридесет години за пръв път горноаблановчани имат възможността да проведат общоселско мероприятие в читалищен салон. Благодарност за това дължим на дарителския жест на канадския строителен магнат Игнат Канев, родом от Горно Абланово. С неговото щедро дарение от близо 300 000 канадски долара за строителство и обзавеждане и 71 000 лв на Община Борово в селото се извиси красивата сграда, която беше открита на рождения ден на дарителя – 6 октомври 2014 г.“

След представянето на книгата за Горно Абланово лично аз реших, че достатъчно добре сме поработили за културата на Община Борово за 2014 г. Снимките и по проекта, и с екипа на „Фолклорът“ бяха планирани за януари. Но изпълнителите на мярка 313-а ни помолиха за промяна в графика. Може ли да снимаме в средата на декември. Можем, тогава всичко можехме, защото държахме светилниците си винаги запалени. Организирахме за броени часове, защото всъщност се бяхме превърнали в отлично смазана бойна машина. Изпълнихме си графика, въпреки студа и мъглата. И днес все още не мога да реша кога е по-добре да се снимат филми – в задух и пек, или в студ и мъгла. J Но пък ентусиазма у хората, поуморени вече от културния маратон, пак като че ли беше най-хубавото и ценното, което помня от 2014 г.  

Награда за всичко свършено от нас в усилната юбилейна 2014 г. бе репликата на Боровското тракийско сребърно съкровище от 4 – 3 в. пр. Хр. То се върна в родния град докато обикаляхме да снимаме филмчетата по проекта.

От архива:

„Боровското съкровище се върна у дома след 40 години“, в. „Утро“, 13-14 декември 2014 г.

Педантично изработено до най-малкия детайл репликата на прочутото Боровско съкровище, което е важна част от културната история на България и дефилира с огромен успех в целия свят, ще може да бъде видяна и там, където е открито – Борово, съобщи Българско национално радио. /…/

Репликите в Борово са изработени с разрешение на Министерство на културата, като е спазена автентичната технология при изработката – среброто е със сертификат 9999, купено от Монетния двор, заготовката на материала е на ковашко огнище, разкрояването и свързването са направени чрез специална заварка, патинирано е на огън, а позлатата е от чисто 22-каратово листово злато. Изработката е дело на майстор Веселин Райков от Брестница, като точното оразмеряване и спазване на елементите е направено от екип специалисти.

Това стана възможно благодарение на Европейския съюз, Общината и Светломир Гоцов, управител на софийската фирма „Балкан голд стар“. /…/

Със съкровището

Интервю на Ася Пенчева с Георги Георгиев: „Борово е доказателство, че европейските проекти в България могат да бъдат успешни“, в. „Утро“, 19 декември 2014 г. (Георги Георгиев стана на 38 години на този ден.)

-          Господин Георгиев, как се отрази тази тежка за общините година на Борово?

-          Действително беше много тежка година. На всички е ясно, че като цяло в

държавата битуваше политическа и икономическа нестабилност и това влияе много на местната власт. Когато започнахме мандата си, поехме ангажименти, искахме да сме отговорни пред хората, но беше много трудно. Въпреки това в община Борово бяха приключени четири значими проекта и паралелно с тях финализираме още четири.

           

            И все пак финален акорд на културните събития през 2014 г. постави излизането от печат на „Борови иглици“ 2, сборник с поезията на боровчани. Представянето им остана в 2015 г., защото просто 2014 г. свърши.

Назад към:Книги и юбилеи
Към: Краят на една епоха