Глава втора. С разбирателство се стига по-далече

Изборите през 2007 г. освен много реваншизъм, доведоха на кметския стол представител на ГЕРБ. Политическата кампания бе злостна и груба, пълна със закани на всички нива. Лично Бойко Борисов дойде в Борово и заговори на езика на разделението и омраза.
Все пак, въпреки оказания вътрешнопартиен натиск, кметът д-р Иван Попов запази „обречените“ професионалистите от стария екип и се захвана да работи с тях за доизграждане сферата на социалните услуги. Благодарна съм му за това. Трудно оцеляхме, но поне имахме възможност да работим. В определени години от човешкия живот възможността да работиш за кауза, която си приел като своя, е голямо благо!

            Интервю на Лилия Рачев с д-р Иван Попов, в. „Форум“, бр. 37, 25 септември – 1 октомври 2008 г. „В малките селища могат да се случват добри и красиви неща“
            - Има ли много възрастни хора в общината, които се нуждаят от обгрижване. Дневният център какви услуги им предлага?
-          Друг приоритет на общината е развитието на социалните услуги в
общността, както за възрастни, така и за деца.
            Тридесет процента от неселението на община Борово е от възрастни хора в надтрудоспособна възраст, много от тях са самотно живеещи и имат нужда от помощ и подкрепа. Въпреки че се издържа с местни приходи, Домашният социален патронаж има 231 места в четири кухни, които извършват разнос на храна във всички населени места на община. Само за съпоставка ще ви посоча, че Домашният социален патронаж на община Варна има 500 места. За малкия брой население, цифрата 231 е доста впечатляваща.
            В град Борово работи Център за социална рехабилитация и интеграция на хора с увреждания, който има капацитет от 90 места. И тук, както и в ДСП, всички места са заети. ЦСРИ извършва всички видове допустими за услугата дейности, като социалните асистенти извършват услуги и по домовете на потребителите. Основните видове дейности са: социоконсултантски, занимателна трудотерапия и музикотерапия, медицинска рехабилитация, включване на хората с увреждания във форми за социални контакти, психологическо консултиране и др.

И другаде съм казвала, че 2008 г. беше много тежка за мен в личен план. С едно изречение казано партийното и приятелското обкръжение на новия кмет поведе война срещу хората, назначени от Алексиев като цяло и с особена агресия лично срещу мен. В края на 2008 г. те почти постигнаха успех, д-р Попов беше взел решение да се освободи от мен, не за друго, а защото и той трудно изтърпяваше оказвания му мощен многопосочен натиск. В края на 2008 г. обаче дойде Бюджет 2009, а в него бяха заложени две нови социални услуги - Дневен център за деца с увреждания и Защитено жилище за лица с интелектуални затруднения в град Борово. Средствата за тях постъпиха над средствата, които общината получаваше до тогава за финансиране на ДДЛРГ и ЦСРИ. Спечелването на двете делегирани дейности премахна заплахата за моето уволнение и му дадоха основание да опонира на съпартийците си. Малко по-късно дойде информация, че община Борово е спечелила два проекта за социални услуги по ОП за развитие на човешките ресурси.
Няма да разказвам колко усилия струваше на Милка Павлова да се пенсионира, защото освен атаки за моето отстраняване, другите сериозни атаки бяха за нейното. Никой не помисли, че всъщност й остава една година до пенсия. Все пак разумът у д-р Попов надделя и в края на 2008 г. Милка Павлова се пенсионира и бе изпратена с полагащото й се уважение. Ние, нейните приятели и близки, се погрижихме за това.
Тъй като описаните събития са били настояще до скоро, от тях са минали едва десетина години, ми е много трудно да не се поддавам на емоциите и да се стремя да излагам фактите. И все пак мога да кажа, че между доброто и злото се постигаше баланс, заслуга за това имаше от двете страни, от противниковата страна, тя беше единствено и само заслуга на кмета Попов. И тогава, и през 2011 г., и по-късно през 2015 г., хората от обкръжението му, който след това отстраниха и него, носеха вербалната агресия, интригата, подлостта и алчността, затова заслужават само гняв и презрение.
Първата моя публикация във в. „Нива“, бр. 9, 5 – 11 март 2009 г. ми припомня, че Община Борово имаше стратегия за развитието на социалните услуги преди това да стане задължение на общините по Закона за социалното подпомагане. Едва ли на мен ми е хрумнала идеята да си направим стратегически документ, който да показва визията на общината. Вероятно ми е било подсказано от Нели Цветкова, защото с Катя Петрова започнах да работя през втората половина на 2009 г. Публикацията ми е особено скъпа, затова си позволявам да я цитирам цялата:
В рубрика „Тази година в Борово“ редакционният екип на в. „Нива“ е обособил следното заглавие и подзаглавие: „Откриват дневен център и защитено жилище. Общината предоставя собствени сгради, разработи проект за ремонта и обзавеждането им по програма „Красива България“ на обща стойност 392 442 лв.“
Признавам си, че ако не пазех този брой на „Нива“ в архива си и аз нямаше да помня, че освен всичко друго в началото на 2009 г. в общината дойде информация, че сме спечелили и двата проекта за ремонт на сградите, в които щяха да се предоставят новите услуги. Между другото в периода 2008 – 2009 г. бях направила опит, ползвайки подкрепата на външни за общината консултанти да разработя проекти за Дневен център за възрастни и за Социално предприятие за младежи с интелектуални затруднения. Те не бяха спечелени. Дописката ми във „Нива“ обаче показва свършеното към началото на 2009 г.
„В изпълнение на приетата през 2008 г. стратегия за развитие на социалните услуги, Община Борово кандидатства за разкриване на „Дневен център за деца с увреждания“ и „Защитено жилище за младежи и девойки с увреждания“ в град Борово. Със Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. тези услуги бяха финансирани като делегирани от държавата дейности. Дневният център за деца с увреждания е с капацитет 20 места и чрез него се разкриват осем нови работни места, а защитеното жилище е с капацитет 8 места и ще предостави работа на петима специалисти.
Дневният център създава условия за цялостно обслужване на потребите, свързани с предоставяне на храна, задоволяване на ежедневните здрави, образователни и рехабилитационни потребности, както и организация на свободното време и лични контакти. Разкриването на такъв център дава на родителите на деца с увреждания шанс да се включат по-активно в обществения живот, да се реализират професионално и да преодолеят социалната изолация. От услугата ще могат да се ползват и деца от ДДЛРГ „Св. Иван Рилски“ – село Брестовица, които се обучават в СОУ „Св. Климент Охридски“ – град Борово. В дневния център те ще получават и необходимата професионална помощ при учебната си самоподготовка, за да бъдат равнопоставени с останалите деца.
Защитеното жилище за младежи и девойки с увреждания създава междинни условия за връзка между специализираната институция, полагаща грижи за младежите и девойките до този момент и обществото. Потребители на услугата ще бъдат младежи и девойки с увреждания и/или с лека и умерена степен на умствена изостаналост, предимно настанени в ДДЛРГ „Св. Иван Рилски“ – село Брестовица. От 70-е възпитаници на Дома, в настоящия момент 8 младежи и девойки са над 20 години (5 момичета и 3 момчета), 12 вече са на възраст между 18 и 20 години, а до края на месец юни пълнолетие ще навършат още две момичета. Те са прекарали по-голямата част от живота си в специализирани институции, но имат реален шанс за социална интеграция.
За реализацията на тези две услуги Община Борово предостави собствени сгради и разработи проект за ремонта и обзавеждането им по програма „Красива България“. Проектът е на обща стойност 392 442 лв, от които Община Борово ще осигури 78 488,40 лв, 217 805 лв. са предназначени за ремонт и обзавеждане на дневния център, а 174 637 лв – за защитеното жилище.

            В началото на март 2009 г. Община Борово получи официалното писмо с информация, че сме спечели двата проекта по Оперативна програма за развитие на човешките ресурси, единият – „Подай ми ръка!” - за доставката на услуги в обичайната домашна среда – „домашен помощник” и „социален асистент”, вторият – по схема за „По-добро бъдеще на децата” за разкриване на Дневен център за деца с увреждания в село Брестовица, за децата от Дома (за тези деца, които продължаваха да се обучават в Помощното училище там). С основното си участието в екипа по разработването на тези проекти, показах че съм полезен член на общинска администрация, J без да членувам в правилната партия ГЕРБ. Това ми донесе малко полза – най-вече уважение от д-р Иван Попов и още повече агресия от партийните му другари, в никоя. Думането обаче е маловажно, то си остава там в безнадеждността, важно е само реченото и сторено.
            Отново моя дописка във в. „Нива“, бр. 11, 19 – 25 март съхранява факти, които иначе бих забравила. Благодарна съм на в. „Нива“ за чудесните рубрики. „За десет месеца“: „40 души с професия „социален асистент“ и „домашен помощник“ в Борово“.
            В изпълнение на заложените в своята програма основни цели в сферата на социалните дейности кметът на Борово д-р Иван Попов определя като основен приоритет разработването на проекти по всички възможни схеми на оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Съвместно със сдружение „Нов избор“ от град Стражица, Община Борово разработи проект „Грижа в семейна среда за независимост и достоен живот на хора с различни видове увреждания и самотно живеещи хора – дейности „Социален асистент“ и „Домашен помощник“ – фаза 2“.
Проектът, който ще се реализира в шест от седемте населени места в общината, е на стойност 115 404,50 лв. По него ще бъдат обгрижвани 64 души, от които 34 лица с увреждания и 30 самотноживеещи, на възраст между 35 и 90 години. Той осигурява 10 месечна заетост на 40 души по трудови и граждански договори. Наетите ще бъдат обучени да предоставят професионално услугите „социален асистент“ и „домашен помощник“.

            И така започна тежкото, трудно, горещо и задушно лято на 2009 г., най-трудното в професионалния ми живот на социален работник. Имах късмет да работя с Катя Петрова, регионален координатор по ОП „Развитие на човешките ресурси“ в град Русе. Тя ми подсказа идеята да си разработя предварително цялата нужна документация за стартиращите услуги, делегирани дейности и за тези, които щяха да стартират от 1 октомври 2009 по спечелените проекти. Цялото лято на 2009 г. не мръднах от бюрото си, пишех документи и ги препращах на Нели Цветкова, за да ме консултира и да коригира грешките ми. След това окончателните варианти изпращах на Катя Петрова за одобрение. Тогава законодателството не беше особено динамично и предоставяше възможност специалистите спокойно да обмислят и подредят бъдещата си работа. Работният ми ден рядко беше под десет часа, винаги ги надскачаше, но работех спокойно, ентусиазирано и резултатно.
Спомням си, че правихме някакви корекции по проектите за новите услуги почти до началото на Второто издание на Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“. Той започваше, от читалището ме канеха на сбирки по организацията, но аз нямах време за това, трябваше да работя, защото крайният срок беше 3 септември, а първият фестивален ден – 5 септември. Май, единствената ми заслуга за Второто издание на фестивала беше да напиша сценария за откриването и да импровизирам текст при раздаването на наградите в края на първия състезателен ден. Фестивалът приключи след него поради обявения национален траур, за това разказах в първа част.
            Пишейки книгата, се връщам назад към щастливите и ползотворни, макар и трудни години, опитвам се да преосмислям заслугите и грешките си. Но не намирам грешки, нито у себе си, нито у колегите си. Това най-ярко пролича след като до средата на 2016 г. най-добрите социални работници, създателите на мрежата от услуги, вече не работеха в нея. Те не само бяха нейните създатели, те бяха добрият дух на професионализма в нея. С напускането на Нели Цветкова, през юли 2016 г., последната от Създателите, в историята останаха професионализма и морала, системата от услуги, работещи в мрежа, качествената грижа за потребителя.  
Местата на специалистите се заеха от политически креатури, без всякакъв опит, без подходящо образование, а някой и откровено мразещи социалната работа. Може би никой в България няма да се изненада, че ръководните длъжности са били предварително обещани по на двама – трима. Управляващите и днес, а и през изминалата 2016 г. говорят за добрите практики в социалните услуги, но пропускат да кажат, че това е било някога, че днес има отлив от услугите, че системата е пълна с неспециалисти и че фейсбук страниците на някои от услугите, особено на тази на ЦСРИ „Детелина“ показват, че тя вече не е социална услуга, а постоянно действащ предизборен щаб на ГЕРБ.
Идете в сградата на ЦСРИ „Детелина“ и ще видите елементи от политическата агитация на правилната партия, спокойно разположени като в партиен клуб в нарушение на социалното законодателство. Вгледайте се в снимките от събитията през 2016 г. и ще видите, че те не обслужват потребителите, а партийните величия.

И през мандата на Попов идваха висши политически величия. В кампанията си през 2011 г. и той забрави да спомене моето и на колегите ми участие в създаването на услугите, присвои си всичките заслуги. Пазя казаните и написани от него текстове, за да му ги покажа един ден, когато се срещнем – те са пълни с грешки и неточности, защото вече не ги съгласуваше с мен. J Това е най-доброто доказателство, че всъщност всеки от нас е вършил своята работа и дори политическата кампания не оправдава произвола. Затова и в тази книга се опитвам да съм обективна към стореното във времето назад и да не ощетявам добрите дела на другите, дори на противниците. Разказах горното повече като забавен факт, отколкото с друга цел и държа да подчертая, че все пак в използването на услугите за политическа агитация тогава имаше някаква мярка и граници, които не се прекрачваха.
За откриването на Защитеното жилище за младежи с умствена изостаналост на 28 декември 2009 г. дойде министър Тотю Младенов и изпълнителният директор на АСП – Ивайло Йорданов по лична покана на кмета Попов.
            И още един важен факт, фиксиран в интервю на кмета д-р Иван Попов в интервю на Марий Пейчев от в. „Форум“, бр. 34, 2- 9 септември 2009 г.
-В изпълнение на своята социална политика Общината работи за подобряване на условията на живот на хората в неравностойно положение. Закупихме ново специализирано транспортно средство на цена 36 000 лв за извършване на услугата „От врата до врата“.

           
Откриване на Защитено жилище - 28.12.2009 г.
Докато другите общини не се наемаха да работят по социални програми и да разкриват социални услуги, в Община Борово вече се говореше за мобилни услуги. Трябва и двамата с д-р Попов да си признаем, че идеята ни беше подсказана от Катя Петрова. Услугата стартира през 2009 г., но я облякохме в професионална вещина през 2012 г. с помощта на Нели Цветкова и Мариана Минева.
         През 2009 г. държавата реши да сложи друг ред в кандидатстването за услуги в общността и през 2010 г. Народното събрание прие изменение на Закона за социално подпомагане, с което задължи всяка област и община да разработи своя социална стратегия. Област Русе имаше невероятния късмет нейната стратегия да бъде разработена по пилотен проект, с помощта на Уницеф.
Назад към:Трудни начални стъпки
Към: Система от социални услуги

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф