Глава първа. Трудни началните стъпки

В началото на 2003 г. излезе новия Закон за социално подпомагане, с него бяха очертани насоките в социалната политика на държавата. Социалистическата система на домове за хора с увреждания с огромен брой настанени, скрити в малки селца и градове, започна да се променя по посока на деинституционализация за онези от тях, които все пак могат да управляват живота си самостоятелно. Започнаха да се създават малки услуги в общността или услуги от резидентен тип с малък капацитет, с условия, близки до семейните, а социалната работа пое посоката на индивидуалната оценка и плана за грижи.

           

Още в средата на 2003 г. Община Борово прави първата постъпка за създаване на услуга от нов тип – ЦСРИ за хората с увреждания. Заслуга за това има единственият тогава професионален социален работник в общината – Нели Цветкова – по онова време управител на Домашен социален патронаж. Мотивационното предложение от страна на Община Борово е изготвено от Татяна Стоянова. В края на 2003 г. със Закона за държавния бюджет Община Борово получава разрешение за стартиране на услугата „ЦСРИ за хора с увреждания“ в град Борово с капацитет 68 места.

В началото на 2004 г. Борово става една от първите общини в страната, която се сдобива със социална услуга в общността за хора с увреждания. Първият екип на ЦСРИ „Детелина“ се състоеше от хора ентусиасти, те вършеха всичко – чистеха, боядисваха, набираха потребители, пишеха документи. Нямаше срамна или невъзможна работа. По-късно и аз се присъединих към тях, работехме задружно, весело, отговорно и превърнахме „Кербала“ в „Детелината“. (Местните хора наричаха поизоставената и полуразрушена сграда на бившето АПК – „Кербала“.)

За сведение мога да кажа, че в България през 2004 г. имаше само три ЦСРИ за хора с увреждания, от които едно - в София и едно - в Южна България, вече не си спомням в кой град. Нямаше никаква написана или примерна документация, нямаше методики, указания. Но пък имаше добро желание, усилен труд и добронамереност.

През 2006 г. услугата ЦСРИ се доказва като добра практика и Община Борово получи разрешение от Министерство на труда и социалната политика (МТСП) капацитетът й да се промени от 68 на 90 места.

Тържество в ЦСРИ "Детелина" през 2005 г.

Не се впускам в подробности за това, защото те могат да се прочетат в „Истории от вчера“ и в приложения в тази глава сценария за документален филм, написан от мен през 2014 г. по повод десетата годишнина от създаването на Център „Детелина“.

            От 1 юли 2007 г. влезе в сила промяна на Закона за народната просвета, която прехвърли на общините т. нар. тогава ДОВДЛРГ (Домове за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителски грижи). Помощните училища към тях останаха в сферата на образованието. Домовете, с които беше осеяна държавата от нейната болна глава, бяха прехвърлени на „здравите“ глави на общините. Тогава в общинските администрации нямаше социални работници или отдели, в които да работят специалисти. Затова тези домове, доскоро в сферата на образование, бяха стоварени на главите на общинските служители, отговарящи за образованието.

Община Борово бе една от малкото общини, която имаше социален отдел. Той беше създаден в началото на 2004 г. До средата на 2007 г. вече имаше обучен професионален екип, който да ръководи и администрира дейностите в сферата на социалните услуги и в сферата на субсидираната от държавата временна заетост. Заслуга за това беше на служителите, на тяхното умение да работят в екип и на кмета инж. Евгени Алексиев, който ги подкрепяше и насърчаваше. И със сигурност не пречеше на процеса. (Казаното няма връзка с личността на тогавашния кмет, а с по-късни събития, когато съзиданието свърши и дойде разрушението.)

Създаденият и вече обучен екип реорганизира много по-лесно и успешно съществуващия в село Брестовица ДОВДЛРГ. Тук искам да подчертая, че много от колегите, работещи в Дома бяха преминали много професионални обучения, още докато институцията работеше в системата на образованието и това също подпомогна справянето със задачите. Екипната работа е единствената заслуга процесът в Борово да премине усилно, но сравнително спокойно и да се увенчае с най-голямата награда, признанието, че през 2014 г. Община Борово е изградила система от социални услуги, работещи в мрежа, добра практика за цяла България. Зад това признание стоят десет години усилен труд на много хора.

Пет годишен юбилей на ЦСРИ "Детелина" - 2009 г.

За съпоставка ще припомня събития в други общини, стигнали до централните новинарски емисии, показващи значимостта на проблема със завареното тежко институционално наследство.

            Спомням си какво ми каза новият ми работодател – инж. Алексиев в деня на клетвата ми като държавен служител, м. юни 2004 г.: „Искам да работиш по нов начин!“ Понеже той ще чете книгата ми, вярвам няма да ми се разсърди, ако на шега кажа, че в това „по нов начин“ двамата сме вложили различно съдържание, то стана ясно след това. J Все пак смятам, че кметът и неговият служител съумяха да работят  в полза на обществото, да съберат около себе си работещи хора, които да изградят и утвърдят една от най-големите в страната социални услуги в общността – ЦСРИ за хора с увреждания „Детелина“ – град Борово. 

Първият професионален социален работник в администрацията на Община Борово е Георги Георгиев, кмет на Община Борово 2011 – 2015 г. Най-колоритната личност в първия екип, разработващ сферата на социалните услуги беше Милка Павлова, директор на ЦСРИ „Детелина“ – град Борово. За съжаление тя си отиде от този свят много рано и много тъжно. Преди да я застигне коварната болест, доживя да бъде прогонена от двора на ЦСРИ „Детелина“ като натрапник. Ще попитате от кого – от овластените от ГЕРБ. Въпреки това, ние живите, никога не я забравихме, когато се събираме по различни поводи, често я споменаваме, но никога не плачем. Смеем със сълзи на очи, разказвайки си за пореден път веселите и забавни случки за това как се „наливаха основите“ в ЦСРИ „Детелина“.
Към:С разбирателство се стига по-далеч
Назад към:Увод с шепа презрение