Историите на Цветелина от вчера и днес

Дългите и тежки избори най-после свършиха. На 4 декември 2011 г. Георги Георгиев се закле като кмет на Община Борово. Едва ли има политик, който да може да се похвали, че е изпълнил предизборните си обещания. Смятам, че Георги може да направи това. Може би читателите ще си кажат, че това е субективно мнение. Възможно е, книгата винаги отразява светогледа на автора си. Жури на Петото издание - 2012 г. Ще изброя няколко факта – за мандат 2011 – 2015 управленският екип на Община Борово не лиши от присъствието си нито едно културно събитие. Основна заслуга на кмета Георгиев, според мен, е финансовата и организационна подкрепа на културните прояви и читалищата. Никога преди това Община Борово не е финансирала фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“, подпомагането на книги на местни автори по-скоро беше непоследователно, никога преди това не са били финансирани археологически разкопки. Мандат 2011 – 2015 беше наситен с прояви, защото ние, работещите за културата на почти изчезващит...

През май 2011 г. средното общообразователно училище „Св. Климент Охридски” в град Борово чества 125-та годишнина от основаването си. Мариана Минева, моя колежка в училище, ме покани да участвам в подготовката на юбилея – да напиша сценария за тържествения концерт, най-голямото мероприятие в празничната програма, и да го водя. Много съм и благодарна за това, това беше и моят финален акорд на работата ми за образованието на община Борово. След това остана прозата на работата, няколко общи екскурзии, но тържественият концерт беше последната ми публична изява като част от колектива на СОУ „Св. Климент Охридски”. Пиша това,  защото настоящата книга се опитва да разкаже историята на културния възход в едно незабравимо за мен десетилетие, но и моята лична професионална история. Паметта всъщност изобщо не е дълготрайна, само написаното е гаранция споменът да се съхрани.             Финален концерт на 125-годишен юбилей на СОУ "Св...

През 2009 г. Община Борово чества юбилей – 25 години от 5 септември 1984 г., когато с указ на Държавния съвет на Народна Република България – село Борово е обявено за град. От 1999 г. 5 септември се чества като Ден на Община Борово. По този повод за пръв път написах информационна статия за настоящия град Борово. Статийката беше предназначена за новооформящия се сайт на общината. После със същия текст издадохме юбилейна книжка и самоделно издание на юбилеен вестник. Същият текст бе публикуван в бр. 34 на в. „Форум” 3 – 9 септември 2009 г.             Осъвремених текста през 2012 г. и до ден днешен той стои на сайта на Община Борово.             От архива:             Интервю на кмета на Община Борово д-р Иван Попов в бр. 34 на в. „Форум” 3 – 9 септември 2009 г. – „Разработването на проекти по Оперативните програми ...

ПЪРВА ЧАСТ Златните години на устрем и възторг Първа глава Когато едно дете става любимо            През годините сме правили няколко опита да създадем фестивална фолклорна традиция. Първият по-сериозен беше през 2004 г., когато организирахме фолклорен фестивал по повод 20-я юбилей на Община Борово. Той се проведе на 5 септември 2004 г. на откритата сцена в центъра на града.             Една от най-тежките години в моя живот е 2008 г. Може би за компенсация на това служителите на Народно читалище „Искра 1898” – Светла Цветкова, Атанаска Иванова и Петранка Петкова ми предложиха идеята читалището и общината да си партнират при ежегодната организация на фолклорен фестивал. Идеята получи подкрепа и на тогавашния кмет д-р Иван Попов. Днес, най-искрено мога да кажа, че съм му благодарна за това. Читалището кандидатства с проект пред Министерство на културата и получи 3000 лв. за финансиране на ...

Тази книга посвещавам на моите приятели и колеги, с които в продължение на около десет – дванадесет години създадохме епоха в историята на община Борово. Но найискреното ми посвещение е на Георги Георгиев – човека, който беше кмет на Община Борово от 4 ноември 2011 г. до 25 октомври 2015 г. – за възможността, която даде на мен и нашите приятели, членове на неговия екип, да работим съзидателно.  През почти 30-те години, когато работих в Борово, най-пълноценна и непрекъсната беше връзката ми с Народно читалище „Искра 1898“. Най-любимото събитие в първата половина на живота ми – Фолклорен фестивал „От Дунав до Балкана“. Годините от средата на 2004-та до октомври 2015-а извървях, изживях и изработих с много хора. За повечето от тях пазя най-добри спомени. През всичките тези години писах много за реченото и стореното. Винаги от името на „нас“, затова запазвам тази форма в настоящата книга.   През 2004 г. започнах работа в Община Борово като началник на отдел „Образов...

През 2011 г. най-после добих смелост да пусна мои текстове в сайта за пътешествия „По-близо“ („През погледа на пътешественика“); http://poblizo.com. Безкрайно съм благодарна на Марина Илиева, администратор на сайта за формата – текстове със снимки, разкази за пътешествия. Един ден се събудих с идеята да напиша като Иречек „Пътувания по България“, но със снимки. Текстове, които ще имат само електронно издание. В продължение на две години – 2011 и 2012 по „страниците“ на „По-близо“ публикувах 28 пътеписа – всичките за България, само един за Букурещ, но с българска тематика. В края на 2012 г. зарязах пътеписането поради липса на време. Георги Георгиев – човека, с когото споделям живота си, тогава кмет на Община Борово – беше намерил работа на всички членове на неговия екип – много и най-разнообразна. Нямаше никакво време за пътувания и писане, за забавления. Всяка свободна минута се превърна в работна. Тогава превърнахме работата си в забавление. Това май не ни простиха. И още доста неща...

Помня много ясно първата си обиколка по местните читалища в далечната 2004 година. Новопосветеният началник на отдел „Образование, култура и социални дейности“ в Община Борово трябваше да се запознае и с тяхната дейност. Дотогава познавах само работата на боровското читалище, с която съм неразривно свърза-на от първия ден, в който стъпих на боровска земя. Във всяко село библиотекарите ми показваха не само сградата и фонда, разказваха ми за проблемите си, в решаването на които трябваше да взема участие и... ми показваха своите „съкровища“, кой каквито има – музейна сбирка, стари ръкописи, местни краеведчески изследвания и др. В Народно читалище „Самообразование 1919“ – село Екзарх Йосиф, ми показаха ръкописите на Илия Калинов. Естественият въпрос, разбира се, беше: „Кой е Илия Калинов?“. Обикновено книгите на един писател много точно отговарят на този въпрос. Всъщност определението „писател“ е мое, Илия Калинов скромно се подписва „краевед“. Започва събираческата си дейност през 196...

            Илия Бешков е едно странно явления в културата, което не може да се обясни по друг начин освен чрез определението „гениален творец”. Той отива в София, за да учи музика, а се оказва студент в Художествената академия. За него Емилиян Станев казва: „Добре, че Бешков не науми да става писател! Иначе всички щяхме да бъдем излишни…” 1 В изобразителното ни изкуство Бешков си запази периметъра на ненадминатия карикатурист, един изконно български творец, който можеше с изкуството си да покори Париж. Илия Бешков През тридесетте години на ХХ век той сътрудничи на лявото литературно списание „Кормило”, което е съхранило словото му – злободневно и актуално, язвително, остро и саркастично като карикатурите му.  Все пак Бешков не приема себе си по друг начин, освен като Художник, още повече, че има щастието да бъде озарен от звездата на вярното приятелство с  истинския Писател – Константин Петканов, с когото създ...