Дългото пътуване на една книга


Помня много ясно първата си обиколка по местните читалища в далечната 2004 година. Новопосветеният началник на отдел „Образование, култура и социални дейности“ в Община Борово трябваше да се запознае и с тяхната дейност. Дотогава познавах само работата на боровското читалище, с която съм неразривно свърза-на от първия ден, в който стъпих на боровска земя. Във всяко село библиотекарите ми показваха не само сградата и фонда, разказваха ми за проблемите си, в решаването на които трябваше да взема участие и... ми показваха своите „съкровища“, кой каквито има – музейна сбирка, стари ръкописи, местни краеведчески изследвания и др. В Народно читалище „Самообразование 1919“ – село Екзарх Йосиф, ми показаха ръкописите на Илия Калинов. Естественият въпрос, разбира се, беше: „Кой е Илия Калинов?“. Обикновено книгите на един писател много точно отговарят на този въпрос. Всъщност определението „писател“ е мое, Илия Калинов скромно се подписва „краевед“.
Започва събираческата си дейност през 1960 г. и продължава да пише неуморно до 2000 г. Тази инфор-мация извлякох от увода на очерка „Вачопетровите – нашият род“. И така от 1988 до 2004 г. Народно читалище „Самообразование 1919“ – село Екзарх Йосиф се сдобива с девет ръкописа:
1. „Екзарх Йосиф“ – Исторически очерк – 1988 г. /книгата е един солиден том, около 300 страници, втори екзепляр, написан на пишеща машина, включва и много богата етнографска част/;
2. „Нашенци“ /І и ІІ/ –- 1996 г.;
3. „Живот за теб“ /Автобиографичен очерк/ – 1999 г.;
4. „Вачопетровите – нашият род“ – Очерк – 2000 г.;
6
5. „По пътя през годините“ – Очерк за кметовете на село Екзарх Йосиф от освобождаването ни от турско робство до 2002 г.;
6. „Българийо, за тебе те умряха“ – Очерк за заги-налите в борбата против турското робство и във войните 1912 – 1913 година, 1915 – 1918 година и 1944 – 1945 година от село Екзарх Йосиф – 2002 г.;
7. „В служба на Бога“ – Очерк за църквата „Св. Архангел Михаил“ – село Екзарх Йосиф, област Русен-ска, и свещениците, служили в нея, от построяването ѝ през 1862 г. до 2002 г. – 2002 г.;
8. „Село Екзарх Йосиф – водоизточници“ – очерк – 2003 г.;
9. „Село Екзарх Йосиф – Музиканти, театрална, хорова и танцова самодейност. Група за автентичен фолклор. Клуб на пенсионера“ – 2004 г.
Истината е, че преди да започна работа в общината не се интересувах твърде от творчеството на краеве-дите, всъщност по краезнанието ме запали книгата на Кънчо Бакалов „Обретеник“. Като съдържание тя не беше по-различна от толкова популярните през 80-те и 90-те години на миналия век историко-етнографски изследвания. Имаше си ги във всяко село, писани обикновено от ентусиасти, с много добро познаване на местната история и етнография, но далече от литературната стилистика, която прави една книга добра, четена и интересна. Кънчо Бакалов беше различен – поетичен, мъдър, добър, обичащ, разбиращ, покоряващ. Истински местен мъдрец и учител, затова и обретенчани толкова го обичат, гордеят се с него и не го забравят.
През 2007 г., по идея на тогавашния кмет Евгени Алексиев, решихме да поканим всички местни писатели и краеведи или техните наследници на среща, да се видим, да си спомним за миналото и да почетем труда им. Тогава си спомних, че книгите на Калинов всъщност бяха в ръкопис. Добре подвързани, съхране-ни, но в няколко екземпляра, те едва ли достигаха до много читатели. Докато работех в общината се сприятелих и с дъщерята на Калинов – Теменужка. Помолих я да ми предостави ръкописите на своя забележителен баща. Целта ми беше текстовете да се наберат и съхранят в електронен формат, защото всяка редакция или печатница вече работи така, а и за възрастния човек щеше да е много скъпо да възлага на някого да ги преписва. Първоначално се захванах да преписвам ръкописа сама, по Коледа 2011 г. завърших първата част – историческата, и започнах да работя върху етнографията. Преписването вървеше бавно, помагаха ми и приятелки. Накрая, с общи усилия, електронният вариант на „Село Екзарх Йосиф“ беше готов. Беше краят на 2013 г.
През 2014 г. Община Борово включи в бюджета си средства за издаване на книги, които отдавна чакат своята среща с читателите. После всичко се подреди много бързо – неочаквано, но съвсем навреме се срещнахме с екипа на издателство „Гаяна“ – Явор Цанев и Кети Илиева, предадохме ръкописа и той се превърна в книга.
С голямо удоволствие направих и снимките към тази книга, които показват настоящия вид на селото, за което г-н Калинов пише с такава любов. Затова в този предговор наричам г-н Калинов писател, а не краевед, защото в книгите му са скрити не само факти, а и емоции – емоциите на един човек в трудни и преходни времена. Един човешки живот, а побрал няколко епохи. Така, с едно изречение, бих определила невероятния труд на този скромен човек.
Първата от книгите на Калинов вече е литературен факт, до края на 2014 г. ще съумеем да препишем и съхраним в електронен вариант и останалите книжки. Каква ще е тяхната съдба предстои да разберем, но вярвам, че тя ще е щастлива.


Коментари

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Жътва е...

Самодива къща и деца не гледа!