На Сирница в Турия


Сирни заговезни е последният зимен празник. На този ден, известен още като Прошки, по-младите искат прошка от по-възрастните, за да влязат с чисти души във Великденския пост. В много села и градове от Източна България на този ден се провеждат маскарадни или кукерски игри. По определение на етнолозите и етнографите те са дошли до нас от далечните тракийски времена, от празниците, посветени на бог Дионисий, когото траките почитали. Християнството се е примирило с тяхното съществуване, подчинявайки ги на свой християнски празник. Днес древните ритуали съществуват в един по-осъвременен карнавален вариант. Преди години имах възможност да посетя село Турия, община Павел баня, родното място на писателя Димитър Чорбаджийски – Чудомир и да гледам кукерски игри.
Така изглеждаше Турия в деня на Сирница, снегът още не беше се стопил напълно, рекичката влачеше боклуци след дългата зима, но хората се събираха на мегдана, за да гледат за пореден път кукерите. Те са вестителите на пролетта,  обикалят селото, за да прогонят злите духове и да донесат здраве и берекет. Докато чаках кукерите да се съберат, реших да видя родната къща на Чудомир. Разбира се пред нея седяха съвременните „Нашенци” и също като мен очакваха събитието на деня.
Сирница е последният ден на забавления преди най-строгия великденски пост, от сутринта до ранната привечер кукерите обикалят от къща на къща, след това играя на мегдана, палят слама, а накрая се цопват в ледените води на реката, разбира се, затоплени от  количествата изпито вино, за да се очистят ритуално от злото. В дворовете хората също палят събрания след зимата боклук, децата и младежите го прескачат за здраве. В деня за последно се слага празнична трапеза, на която присъстват млечните храни, приготвя се риба, лее се вино, а и ракия. Прави се традиционното хамкане, от което най-доволни са децата. Гадае се по запаления конец от хамкането за височината на посевите. Изобщо в Турия видях, че народно веселие може да продължи от зори до мрак. Както на други места в Източна и Западна България, в миналото се маскирали предимно ергените, след това младите мъже, а днес  жените, юношите и децата. В днешния компютърен свят старинните маскарадни игри събират най-много зрители, фотографи, журналисти, разбира се, почти всяка маскарадна група или карнавал си има своя страница във Фейсбук.
Всъщност се оказа, че в края на март в селото се провежда фестивал на маскарадните игри „Старци в Турия”, който е част от Чудомировите празници и е своеобразен завършек на сезона на маскарадните игри в страната. Но на Сирница кукерите от Турия изпълняваха старинния обичай съвсем сериозно или по-скоро съобразно своите виждания за него.  Събраха се към 11 часа на площада и без да обръщат внимание на нас зрителите и множеството фотографи, хукнаха по предварително набелязания маршрут.
В Турия, а и в Павел баня, кукерите се наричат „старци”. Между другото в Павел баня обичаят е привнесен от Турия, затова като истински съвременен етнограф се захванах да разказвам за първоизточника. Кукерите са облечени в тесни бричове, с които след Освобождението заменили потурите, видели, че така се обличат „братушките” и го взаимствали; носят задължително пъстро елече,  на голо, независимо каква е температурата на въздуха. Споделиха, че когато има сняг,  се разтриват с него, за да изравнят температурата на въздуха и тялото. Лекарите са категорично против това, но кой ли ги слуша. Най-атрактивната част от облеклото са дюзените – нанизи от хлопки и тучове.
В ръката си държат дървена сабя, на лицето си носят маска, която се нарича „сурат”. Маската обикновено се е изработвала от местни майстори - от черен шаяк, в който се правят отвори за очите,  нашивала се с ширити, гайтани, мъниста, пайети, стъкла, огледалца и какво ли не. Целта е „суратът” да има зловещо изражение.
„Суратът” е зашит за триъгълна част, която стои зад врата на мъжа, изработена  от кожа на коза. В Турия, а и в Павел баня  кожата трябвало да бъде със задължителен червено-кафяв цвят, в миналото за целта се отглеждали специална порода кози. На върха на триъгълната част на маска се слагала парцалена кукла – булка, днес заменена от съвременен първообраз. Между другото всеки млад мъж сам изработва и поддържа костюма си, както и сам закупува или наследява доста скъпия дюзен. В Турия, и в Павел баня костюмите са семейна ценност, предават се от поколение на поколение.

Снимка 7

В групата участници в карнавалното шествие има младежи, маскирани като цигани. Това маскиране става със сажди, с тях „циганите” цапват за здраве лицата на зяпачите и до края на деня из Турия  се разхождаха доста „начернени” хора. „Циганите” всъщност са символ на злото. „Циганката” е предрешен като жена мъж, който носи голяма парцалена кукла, отново заменена с купена от магазина. С тази група върви камилар, който води камила, направена от дърво и покрита с козяк.

Имах възможността да наблюдавам влизането на кукерите в дома на един човек – той ги очакваше с разтворени до край двукрили порти, с менче вино и погача, която раздаваше на всички, независимо кукери, фотографи или зяпачи.

В Турия кукерите влизат в дома мълчаливо, само зловещо разклащат своите хлопки,  за да изплашат злите духове. В дома влиза само кукерската баба, която разхвърля, правейки се, че подрежда. Всички домове в селото посрещаха с отворени врати пъстрите вестители на пролетта. Разбрах, че мъжете кукери са окичени с толкова много панделки, за да приличат на цъфнало пролетно дърво. Появата им е сигурен знак, че тя идва.
Разбира се стопанинът дарява с нещо своите весели гости. След пъстрото шествие вървеше един възрастен чичко с количка, в която събираше даровете – картофи, вино, кой каквото даде. Разбира се, приемат се и дарове в пари.
Сред големите кукери има и съвсем мънички момченца, които са най-снимани от фотографите.
След обиколката по домовете, кукерите идват на мегдана. До това време там свири оркестър, който забавлява чакащите. На мегдана кукерите представиха за по-мързеливите зрители, които не обикаляха с тях по къщите, в какво се състои посрещането в един дом. После по обичая си заиграха своя магически танц.
Забравих да кажа, че кукерите се организират в група, в нея може да вземат участие само ергени, водачът на групата е женен мъж, т. е. мъж с определено социално положение, с челяд и имот. Първоначално танцът се изпълняваше само от трима от кукерската група, след това  на мегдана се втурна цялата пъстра тълпа.
На мегдана предварително беше поставена импровизираната колиба от слама, в която се изпълнява кратък сексуален акт, показващ търсенето на бъдещото плодородие чрез обредната игра. Накрая  колибата беше залена, за да се прогони злото. В нашия Русенския край този огън на Сирница се нарича пунгела, пунгелия или олелия. Спазена беше традицията огънят да се прескача за здраве от участниците.
Накрая всички „цигани” наскачаха или бяха хвърлени в ледените води на реката, т. е. злото беше изгонено или поне изкъпано и всички бяха доволни. Най-доволни бяха „циганите”, които съвсем не се обидиха, че ги поохлаждат, а весело се пръскаха и даже ловиха риба с един кош.
Разбира се в облеклото на „циганите” подобно на това на кукерите беше намерило отражение „днешното” време – не липсваха дискове, компютърни клавиатури, а в Павел баня „циганите” теглеха след себе си монитор.

Жената с детенцето, носеше бяло и червено кълбо, което според Георг Краев е символ на бъдещата женитба и брак. В интервю за Агенция „Фокус“ изтъкнатия етнолог от Нов български университет казва: „Тема за сватбата, е характерна въобще за българския класически фолклор. Това е темата за бялото и червеното в българския фолклор. Онова, което наричаме мартеница, всъщност е сватбен символ, който ни показва „усукването” на мъжа и на жената в семейството.“ В същото интервю проф. Краев твърди: „Българските маскарадни игри са познати в два цикъла. Единият след Коледа, по Сурва по юлианския календар на 13 срещу 14 януари играят така наречените сирвискаре, мечкаре, джамалари, луде булки и бабугери, а другите са от типа на кукерите, които са след Сирница, тоест на Чисти понеделник или Кукеров ден. Принципно между двете групи няма разлика. По-скоро има разлика в организацията на групите; например при кукерите водач обикновено е „баба”, това е преоблечен ерген като булка, а при западните – пернишкият тип игри е с водач на групата. И в двата варианта на маскарадните игри, основната тема, както казах, е сватбата. В западните части се прави сватба с кумове, поп - същото е и при кукерските игри.“

Текстът е писан през 2012 г.
към "На село е най-добре"


Коментари

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Жътва е...

Самодива къща и деца не гледа!