На Ивановден приключвали маскарадните игри, провеждани по Нова година

Ние, българите сме много древен народ. В преживените хилядолетия са запазени много традиции, с които дедите ни гонели злото и предизвиквали идването на доброто, веселили се и се черпели, танцували, надигравали се и разигравали стотици и хиляди ритуали за здраве, берекет и щастие. Освен, че тези традиции им носели спокойствие, защото те били добра магия за благоденствие и благополучие, им носели и много радост, трепетно очакване и надежди.

Днес част от тези ритуали са запазени, други са трансформирани, трети забравени или възкресявани само на сцените на фолклорните събори.

Все още много от ритуалите за Йордановден и Ивановден са живи. Двата празника, въпреки дълбоката си православна символика, пазят много древни езически практики. Вярва се, че на Йордановден се слага края на Мръсните дни, а със светенето на водата се измива присъствието на всяко зло. То е прогонено и в света отново царува ред и хармония, на Ивановден приключват всички възможни маскарадни игри, които се провеждат около Нова година. Старата година си е отишла, дошла е новата, опасното време на прехода е отминало. Отново започват годежите и сватбите, защото до великите пости остават броени дни.

На Ивановден се почитат кумовете, младите отиват в дома им с обреден хляб, вино и месо, за да им засвидетелстват благодарност и уважение, защото Йоан Кръстител се счита за покровител на побратимството и кумството – наричан е още Кум Иван. В по-малките населени места, тази практика, доста трансформирана, се спазваше почти до края на ХХ век.

Богоявление (Кръстовден, Водици, Водокръщи), отбелязван от православната църква на 6 януари, е третият по значимост християнски празник през годината. Според евангелския разказ в този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан. Небето се отворило и Светият дух се появил, затова и празникът се нарича Богоявление. Вярванията са, че на този ден водата се пречиства, след което придобива голяма сила, откъдето пък идва народното название на празника Водици и Водокръщи.

Навлизане на мъжете във водите на Тунджа

До ден днешен православната църква практикува ритуал по освещаването на водите, чрез хвърлянето на светия кръст в река, езеро, чешма. Въпреки студа винаги има млади мъже, които скачат, за да го извадят. Правят го с вярата, че така ще се радват на здраве през цялата година. На 6 януари този ритуал може да бъде наблюдаван във всеки град и в почти всяко село, особено тържествен е той в градовете, разположени на големите реки и на морето.

От богоявленските народни традиции най-голям интерес предизвиква традиционното мъжко хоро във водите на река Тунджа в град Калофер. През 2017 г.  градът кандидатства за вписването на ритуала в световното културно наследство на ЮНЕСКО.  

Хорото в Калофер

Под съпровода на гайди и тъпани, с развят трибагреник в реката влизат  мъже, момчета, дори малки момченца, облечени в традиционни носии.  Това се прави след като свещеникът хвърли кръста в реката. Мъжете навлизат с песента „Залюбила е Василка двама“, за да изпълнят магическо обредно хоро. Преди това те будуват цяла нощ, обичаят е това да става в дома на кмета, който ги черпи с червено вино и мезета, хапва се и се пийва добре, за да се събере топлина за разхлаждащия ритуал. Заради медийното внимание и многобройните реклами на Богоявление в Калофер прииждат хиляди туристи. Местните хора са огорчени, че напоследък чужденци първи влизат в реката и извършват неприлични действия, които опорочават старата традиция.

Всъщност Богоявление или Водици е първият ден от обредната триада празници, в които основно място заема водата. На Богоявление тя се свети и свещениците във всички населени места обикалят домовете и обществените сгради, за да  ръсят с нея. На следващия ден  – Ивановден, отново в почти всички краища на етническото землище са запазени ритуали, свързани с обредно къпане на младоженци, на именици за здраве и берекет. На третия ден – 8 януари се чества Бабинден, като ритуалът повелява да се къпе бабата, която довежда на този свят новия живот, а невестите, на които е изродила децата да я почетат, даруват и да и полеят вода да се измие.

Много любопитно е, че съвременната празнична система не зачита тази древна обредна свързаност, Богоявление и Йордановден се честват по нов стил – на 6 и 7 януари, а Бабинден се празнува на 21 януари, т. е. по стар стил.

В русенското село Тръстеник е съхранена практиката коледарите, облечени в празнични носии, да обхождат на коне домовете на по-заможните хора като пеят коледарски песни. Обикалят и някои съседни селища - Две могили, Мечка, Червен, където посещават домовете на близки и познати. И в Тръстеник, както в повечето села от региона къпят младите зетьове, като тази дейност се извършва от ергените. Ако някой младоженец се опитва да се скрие, го отвеждат насила на чешмата, къпането е символично и вместо сапун се използва парче керемида, водата е или много студена или прекалено гореща, а кърпата за бърсане - мръсна. На другия ден, сутринта, младоженците се отвеждат „на геран" и този път ги къпят с чиста вода  - за здраве.

В други краища на България са запазени традиционни маскарадни игри. Днес интернет пространството и новините отделят специално внимание на възстановките на старите традиции. На Богоявление и Ивановден в Елин Пелин играят  деведжиите.  Това е маскарадна игра, разновидност на сурвакарските или кукерските игри, в която участват само младежи, които очакват своето пълнолетие. Обредната игра е сватба – един от тях е пременен като булка, друг като младоженец, трети като кум, останалите заемат ролите на сватбари. Задължително имат магаре с дисаги, водено от магарищар, гайдарджия, тъпанджия. След обиколката на махалите, свиренето и танцуването, цялото село се събира на площада да се весели с маскираните.

В село Габра, община Елин Пелин, пък правят  „Джамал“. Джамалите са ергени, маскирани със страшни маски, обикалят селото, за да прогонят злото, като също разиграват сценки.

Камилата пък е обичай, който се провежда из Ловешко. Може да се наблюдава ежегодно в село Йоглав, където ергените изработват своеобразна „камила“ от дърво и чул и я развеждат из къщите за здраве. След това всички се събират на селския площад, където се веселят за здраве и берекет.

Кьорава кобила

В плевенското село Тръстеник е запазен друг любопитен обичай, който също се прави навръх Ивановден, това е маскарадната игра „Кьорава кобила“. Мъже, маскирани като кобили, обикалят именниците. В групата има баба, която носи бебе, направено от подръчни материали, в него се слагат дарените пари. Дядо и просяк са другите обредни персонажи. От глава на конски скелет и конска опашка се измайсторява кьоравата кобила, с която върви стражар, който я подканва да не спира, когато се умори. Свещеник, младоженец и булка са познатите от другите обредни игри персонажи. Попът си носи котле със „светена“ вода и китка чимшир и ръси за здраве стопаните, а те даряват булката и младоженеца.

Още информация за общото и регионалното в Ивановденските традиции в пространен цитат от Веселка Тончева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН в интервю за Агенция „Фокус“:

"Къпанки", пренасяне през реката

Фокус: Има ли предпочитани народни танци, които се изпълняват в този ден (Ивановден – бел. Моя – Цв. Г.)?
Веселка Тончева: Освен, че след като се е правело къпането на младоженци и именици, както и след като водачът на коледната чета се е водел на селската чешма, се е играло хоро на мегдана, съществуват и обредни хорà на Ивановден, свързани със самата обредност. В Североизточна България например когато водачът на коледарите се води на р. Дунав, за да бъде къпан, към реката се отправя шествие от конници, а след завръщането си в селото, те правят т. нар. „конско хоро“. В с. Реселец, Плевенско пък се прави „мокро хоро“ след като се направи „пренасянето през реката за здраве и берекет“.
Фокус: Различно ли се отбелязва Ивановден в различни части на България? Ако да – как?
Веселка Тончева: Както споменах, обредността от с. Реселец, Плевенско – тя е например регионално специфична и не се прави другаде в България. Причината за съществуването ѝ е това, че всеки десети човек в селото е с името Иван или Иванка и празникът е много почитан. Фолклорното название на обичая е „Къпанки“, защото и тук се прави къпане на Ивановден, но по-интересното е пренасянето от двама мъже на хората – първо жени, а после мъже и деца, през местната река Ръчене. Това носи здраве и сила през цялата година и е против всякакви болести. На другия бряг чака трапеза, на която присъства иконата на Св. Йоан Кръстител, но и вино, ракия, пити, баници и който каквото е приготвил. Разбира се, вероятно могат да се посочат и още различни регионални варианти на празника, но повечето от тях са останали в миналото.“

Напяване на пръстени

В някои краища на българското землище на Ивановден се прави наричането на пръстени. Спазват се традиционните за ритуала изисквания, водата да се донася от три водоизточника, задължително да  е „мълчана“, т. е. носещите я да не продумват докато я донесат и сипят в обредния съд. Вечерта в котле се слагат нишаните, а то престоява една нощ под звездите. Ако водата замръзне, се счита, че годината ще е плодородна. На другия ден обредно се проверява късмета на девойките, на които предстои да се омъжат. В котлето освен китките се слагат житени зърна, от които всеки си взема за късмет и берекет след като нишаните се извадят и се произнесат наричанията.

Така в празници и веселие минавала най-тежката част от зимата. През януари и февруари има съхранени много празници и ритуали. Много бързо обаче идвало времето на Прошките. Затова Заговезни са последният повод за буйно веселие преди 48-дневния  великденски пост.

към "На село е най-добре"
и интервю на цитираната от мен Веселка Тончеваhttp://www.bitelevision.com/kakvo-znachat-ritualite-za-jordanovden-i-ivanovden/