Кога и къде Яворов се ражда като поет на любовта

            Датата 1 януари обикновено означава началото на нова година, но тя е и рождена дата на най-големия български поет на любовта – Яворов. На 1 януари 2008 г. се навършват 130 години от рождението на основоположника на любовната лирика в българската литература.

            Интересно е да си спомним кога и къде Яворов израства и се оформя като поет на любовта. Отговорът на въпроса „къде” е много лесен - в „Мисъл”, списанието на д-р Кръстев. Доста по-многословен е отговорът на въпроса: кога става това?

 В края на 1897 г. в „Мисъл” се получава стихотворението „Луди млади”, написано от никому неизвестния „П. Кр”, или Яворов дебютира в „Мисъл” с любовна творба. Освен дебютът и финалът на публикациите в „Мисъл”  са белязани със знака на любовта – и ако в кн. 7, г.8, т. е 1898 е публикувано „Луди млади”, то в кн. 7-8 на г. 17, т. е. 1907 са отпечатани „Клеопатра” и „Месалина”. Между нежната непосредственост на „Луди млади” и страстната копнежност  и философичност на „Цариците на нощта” е заключен светът на любовта за Яворов. Или „Мисъл” е онова текстово поле, върху което Яворов се изгражда като поет на любовта.

Друга, неповторима не само в творчеството на Яворов, но и в българската литература любовна творба - поемата  „Калиопа” обръща вниманието на единствения по онова време литературен законодател д-р Кръстев към никому неизвестния телеграфист. В началото на 1900 г. Яворов получава пощенска карта, в която, по-обичая на онези романтични години, критикът изразява възторга си от уникалността на поемата. Яворов твърди: „Ако Кръстев е направил нещо за мен, то е с тази карта” .

            Все пак нито „Луди млади”, нито „Калиопа” са достатъчни, за да бъде разпознат Яворов като основоположника на любовната лирика в българската литература. Годишнините на „Мисъл” (от 1898 до 1907) съхраняват почти цялото Яворово творчество, но две от тях – тези от 1905 и 1906 са белязани със знака на любовните диалози на поета с две негови музи – Дора Габе и Мина Тодорова. В кн. 4 пък от 1906 г. е отпечатано стихотворението „Стон”, за което Ганка Найденова твърди, че е написано за Лора (по-късно познато със заглавието - „На Лора”).

      

Канонизираната :)

Как става това? През 1905, 1906 и 1907 Яворов получа шанс  да редактира почти самостоятелно утвърденото списание. За тези годишнини критици единодушно твърдят, че са най-модерните. За модерността на „Мисъл”, за ролята й в издигането на българската литература до европейската, е казано толкова много, че аз няма какво да добавя. По-важно е, да се знае, че Яворов използва творческото си единовластие, за да превърне „Мисъл” в художествено поле на един любовно-поетичен дълбоко автобиографичен роман.

Неканонизираната снимка

През април 1905 г. Яворов се запознава с Дора Габе. Тъй като той е вече утвърден поет, а тя дебютантка, между двамата започва усилена кореспонденция, основната тема на която е редактирането и публикуването в „Мисъл” на любовните стихове на младата поетеса. Яворов съумява да разположи в едни и същи или в последователни книжки свои стихове и стихове на  Дора Габе и техните съвременници съвсем прозорливо ги четат като литературен любовен роман в стихове. Според Михаил Неделчев в него двамата творци играят роли – той на поета – метер, а тя  на щастливата дебютантка. Разбира се режисьорът е по-възрастният и по-опитният. Скоро Дора Габе се чувства засегната от прекалено усърдната редакторска работа на Яворов и му пише, че стиховете й са толкова променени, че тя не може да ги разпознае. Въпреки че  замисля и режисира лирическия роман, Яворов не си позволява посегателства върху творческата неприкосновеност на уникалния лирически свят на младата поетеса, той е добросъвестен и изключително честен към нея. Но младата Дора Габе съвсем не съумява да оцени това, или може би с усета си на голям творец съзнава, че трябва да се откъсне от опеката на Яворов.  „Мисъл” (от кн. 6, г. 15, т. е. 1905 до кн. 1 и 2 г. 16, т. е. 1906) съхранява истината за любовно-лиричната драма, разгърната в стихове и продължена в писма. През февруари 1906 г. Яворов пише писмо до своята млада ученичка, с което скъсва с нея, а в кн. … е публикувано стихотворението „Възход”, което за Габе е знак, че поетът е преодолял любовното си увлечение.

             

Списание "Мисъл"

На Благовещение 1906 г. Яворов среща г-ца Мина Тодорова.   Още в кн. 4 на „Мисъл” (1906) е поместено едноименносто стихотворение, което дава началото на нов лирически любовен сюжет  - този път с момичето с „две хубави очи”. В същата книжна 4 е отпечатан цикъла на Габе „Момини сълзи”. Намерил нова любов, лирическият герой на Яворов диша с нова надежда, докато едва в „Момини сълзи” Габе разкодира страстната копнежност на мъжкия взор, който разгорява урагана-страст. Години по-късно, останалата жива, поетеса се опитва да пренапише историята на любовния си роман с Яворов.  „Мисъл” обаче съхранява истината, а тя е, че може би младата Габе „изпуска” големия поет. В историческата реалност на 1906 г. Яворов вече разкодира  тайните на „две хубави очи” и на душата – „вълшебница”.

Много интересен и показателен за Яворовия поетически натюрел е цикълът „Дневник”, отпечатан в кн. 6-7 от 1906. Там в единно текстово поле са отпечатани – „Теменуги”, с които според изследвачите приключва диалогът Яворов-Габе, „Две хубави очи”, чиято вдъхновителка е Мина Тодорова и „Стон”, за което Ганка Найденова, а след това и всеки уважаващ себе си яворовед твърди, че е отклик от първата среща с Лора Каравелова.  Каква е истината, и на кого е посветено „Стон” е тема на друга история, но „Дневник” е последното ярко доказателство за това, че в „Мисъл” от 1905 и 1906 г. авторът на „Градушка”, „На нивата”, „Арменци” и „Заточеници” отгръща нова страница в българската литература – тази на любовната лирика.

Статията е публикувана за пръв път във в. "Нива", 2008 г.
към "От старите ми файлове"