Лирическия сюжет на Яворовия любовен роман - "Мисъл" 1905-1907

Списание „Мисъл” и П. К. Яворов са неразривно свързани, не само защото той е един от четворката, поставила си задачата да издигне българската литература до европейската, но и защото в „Мисъл” „П. Кр.” се превръща в П. К. Яворов. Годишнините на списанието (от 1898 до 1907) съхраняват почти цялото му творчество, в „Мисъл” излизат по-голямата част от „Антология”, „Безсъници” и „Прозрения”. През 1905 и 1906 г. Яворов има периоди на временно творческо единовластие. Поради този факт, списанието се превръща в художествено поле на един любовно-поетичен, дълбоко автобиографичен роман, роден от диалози с творби на Дора Габе, и от стихове, посветени на Мина Тодорова.

Тезата на тази дипломна работа е, че по страниците на сп. „Мисъл” се разгръща Яворовият лиричен любовен роман – началото му е поставено от цикъла „Самота” – кн. VІ, г. ХV, а краят е белязан от цикъла „Признания” – кн. І, г. ХVІІ. Цикълът е използван от Яворов не само като мода на времето, но и като пространство, в което творбите му водят диалог една с друга. Свързаността на циклите по между им и връзката и им с тези на Дора Габе, както и между текстовите връзки между стихотворения и писма, показват, че Яворов има амбицията да пише лирически любовен роман. Сюжетът му се разпада на два относително самостоятелни и до известна степен условни любовни диалога. Те могат да бъдат назовани „В търсене на любовта” и „Любовта на две души”.  Неприключил с първия диалог, поетът подхваща друг, поставя, разгръща и усъвършенства мотива за любовта, бележи го с личния си трагизъм, самота и раздвоеност.

Яворовата концепция за любовта може да бъде назована - единение на душите. На нея се вменява трудната задача да осмисли битието на Лирическия аз, да го отведе до края на пътя, до който не може да стигне колектива – пътя на отвъдното, на трансцендентното. Лирическия аз го извървява, усещайки бдящото присъствие на смъртта. Любовта надскача границите на интригата, превръща се във философска категория, залог за стремителе преход „отвъд” и среща с вечността.⁸

            В първия диалог главният герой в романа, Лирическият аз, търси непостижимата в своята идеалност, серафичност, духовна извисеност и чистота любима, но не я открива. Ражда се идеята за виновността – чудовищност, а  любимата, неспособна да извиси душата си до идеалните отвъдни селения и да успореди стремежите си с тези на Лирическия аз, е назована – „чудовищно дете на престъплението и позора”.

Във втория диалог Лирическият аз открива – любимата –  ангел, вълшебница, дете с „две хубави очи”, готова да сподели  пътя на своя любим. Лирическият аз открива нещо, което винаги му е било известно - по избрания път към щастието дебне смъртта. Тя е онзи единствен граничен предел, отвъд който се постига мечтаното единение на душите. Провиденческата природа на Лирическия аз бележи любовно - изповедния му роман с трагизъм и екзистенциална философичност, но все пак любовния сюжет на лиричния роман в стихове завършва с „Ще бъдеш в бяло” и твърдата убеденост, че от обломките, той ще създаде „нов свят – за двама ни – и свят и храм”.

             В цикъла „Самота” стихотворенията са подредени ретроспективно, за да покажат, че  началото на романа е белязано със ритуалното очистване на душата, успоредена с природата, защото тя ще бъде вместилище на всички истини-лъжи, т. е. изначалното състояние на природата –душа ще бъде разчетено като изчална чистота, върху терзанията ще пишат своята сага.

Временното единовластие на Яворов в „Мисъл” му позволява да разполага в едни и същи книжки свои стихове и стихове на Дора Габе. По думите на Михаил Неделчев двамата творци изпълняват роли, наложени от Яворов - поет метер и щастливата дебютантка. Но стиховете на Дора Габе показват, че тя не изпълнява точно поставената й от Яворов роля. Нейните творби изграждат своя собствена визия за любовта, нещо повече те разгръщат различни и разнопосочни визии. Поетесата пише свои собствен трактат. Образът на мечтания от нейната Лирическа героиня любим не се успоредява с трагично-драматичния Яворов Лирически аз. Диалогът между двамата творци преминава в дискретен спор, след който лирическите им концепции за любовта тотално се отдалечават.

Първият Яворов любовен диалог завършва с обещание за „Възход”, а вторият започва с автореминисценция, но и с манифест към бъдещето (Звезданов) в „Песен на песента ми” кн. 4, г. 16. В „Среднощни видения” Яворов поставя в единно текстове поле – „Чудовище”, и „Благовещение”. Това е Яворовото двоемирие, разделено от огледалната повърхност на „Видения”. С „Благовещение” започва вторият Яворов любовен диалог, но той макар и подхванат с възторг и въодушевление, е озвучен от съмнението – душата на любимата е безответна, т.е . любовта – път към отвъдното съвършенство, разбирано като рай-покой, е трудно постижима. В същата кн. 4 Дора Габе разполага своите „Момини сълзи” – творби, които може би по-късно й дават основание да счита диалога си с Яворов неприключил.

С „Дневник” – кн. 6-7 , г. 16 започва големият Яворов любовен роман. Интересно е, че в него са разположени „Две хубави очи”, „Вълшебница”, „Ела!”, „Сън”, „Среща”, но и „Теменуги”. И ако с първото стихотворение „Посвещение” се подема идеята за заедността на Лирическия аз и Любимата - вълшебница, то с „Теменуги” се поставя дискретен край на неприключилия първи любовен диалог. „Сенки”, „Две хубави очи”, „Вълшебница” доразгръщат темата за серафичната любов, свята радост, сладостно докосване, но непостижима поради беответността на душата на любимата.

Към развръзката на големият Яворов любовен роман водят циклите „Падение”, кн. 8, г.16, „Писма” кн. 9, г. 16 и „Признания”, кн. 1, г. 17.  Ако първите четири стихотворенията от „Падение” – „Надолу, все надолу”, Аз страдам”, „Слова”, „Сфинкс” са стъпала към низходящата безнадеждност, по която поема Лирическият аз, за да достигне до абсолютната безперспективност във финала на „Слова”: („Безмълвие – ни звук / гробище зад мене, гробище пред мене се тъмней”), то „Стон” („На Лора”)  е една уникална плътско-жинена, знойна и страстно-копнежна възхвла на платонично-плътската и плътско-платоничната любов.

Заглавието „Писма.” и ст. „Пръстен с опал” и „Обичам те” утвърждават сюжета на любовта – същност на човешкото битие, докато подзаглавието „Денят на самолъжата” и ст. „Истината”  съдържат иронията, неверието, тъгата и болката от чувството, ограничено от „леден мраз” и клевети”. Или „Истината” открито спори с „Пръстен с опал” и „Обичам те”, отпределяйки като самолъжа самозаблудата, че любовта е постижима. Конфликтът в „Писма” се разрешава от „Не бой се и ела”, който заменя тъжните предчуствия, самозаблудите и самолъжите с твърдата увереност: „Душите си да слеем и да отлетим / високо там – сами,  - над глупостта световна”.

Финалните „Признания”, кн. 1, г. 17  започват с „Проклятие”, но завършват със сдвояването на „Две души”, със следата от двойния пламък, жената е приета като част от душата на Яворовия лирически аз, нейното присъствие е условие за постигане на съвършенство. „Ще бъдеш в бяло” разрушава всички минали драми и търсения. Помирено е ангелското и демоничното начало: „света прогнил от зло не е! – щом той е твоята родина”, помирени са светостта на храма и света на добро/зло.

Яворовият любовен роман е завършва в края на 1906 г. с приемането на жената като равноправен партньор, а не като градивен материал, с който разполага  Мъжа – Учител, Влюбен, Демон, Режисьор – демиург, на жената е признато правота на сътворчество. С него Поетът поставя същинското начало на любовната лирика като нов дял в българската поезия и утвърждава любовта като единствено възможен път към вечността.

. При подреждането на „Безсъници” Яворов доказва привързаността си към цикъла. Утвърждава се разбирането че творбите му трябва да се четат не само във взаимовръзка една с друга в рамките на цикъла, но и във взаимовразката на циклите в рамките на книгата. Доказателство за това е преподреждането на творбите в „Безсъници” и „Прозрения” По-късно обаче според Димитър Михайлов се скриват конкретните поводи за написване на отделни творби, но желанието на поета те да се четат в един общ сюжет остава. Подреждането на „Подир сенките на облаците” през 1910 и през 1914 г. под зоркия поглед на смъртта и вечността се съхранява разбирането на поета, творбите му да се четат като обвързани с един сюжет, и то сюжета на любовта.

Експозето на дипломната ми работа, далечната 2006 г. :)
към "Из старите ми файлове"