За Вазов, Берковица, натемията в миналото и в настоящето


Натемията може да бъде тема за творчество, но и предупреждение към властниците

Хора често изричат проклятия и благопожелания, без да се замислят, че вършат нещо много лошо или нещо много добро. Проклинането днес е по-скоро словесен акт за изхвърляне на натрупаната негативна емоция с цел облекчаване състояния на яд, огорчение, афект. Благословиите или по-скоро благопожеланията се изричат с добри чувства или без определена емоция, но без съзнание, че се прави словесно заклинание за добро и успех. Приемат по-скоро като елемент на доброто възпитание. За съвременният човек словото вече няма магически функции, не е губително или спасително. Или поне не напълно, защото и до днес успешно битува вярата, че молитвата изцелява душата и тялото.
Съвременното общество и у нас вече e непрекъснато контролирано, супервизирано, наставлявано и/или лекувано от психолози, психотерапевти, психоаналитици и психиатри. Една от основните задачи на техните дейности е да се формулират и ословесят натрупаните съзнателни, подсъзнателни и несъзнателни проблеми, както и да се утвърди разбирането, че ако те бъдат изговорени, по-лесно ще бъдат преодолени.
И ако клетвите и благословиите в миналото са били израз на бит, култура, традиции и вярвания, наследени от далечното миналото, терапия чрез слово днес е традиция, създадена в близкото минало. Но за мен е безспорно, че става въпрос за функционалност на словото, според традицията на времето.
Все пак съвременният човек и до днес употребява в ежедневния си живот облекчителната сила на молитвата, клетвата и благословията. Добре забравена разбира се е вярата, че клетвата пада от устата на човека у пазвата му. И клетвата, и благословията имат много дълга история, толкова дълга, колкото съществуването на човешкия род. Клетвите и благословиите са част не само от езическите вярвания, митове и легенди, но и словесен реквизит на съвременните религии. Свети Апостол Павел казва: “Ако някой ви благовести противно на това, което ние ви благовестим, макар той да би бил Ангел от небето, Анатема да бъде” (Гал.1:8,9).
И клетвите, и благословиите отдавна са класифицирани в трудовете на нашите етнографи, етнолози и фолклористи. Особено любопитен и малко познат е обичая на колективно проклятие, познато като „натемия”, от гръцкото „анатема”. Според Димитър Маринов /Димитър Маринов, Избрани произведения, т. 1, „Наука и изкуство“, 1981, стр. 752/ „натемията” е обичай, който се крепи върху твърдата вяра, че “Бог забавя, но не забравя” греховете, и че освен наказанията, които е приготвил на грешниците за оня свят, той праща наказания и на този свят. Ако наранената обществена съвест не може да намери удовлетворение и правосъдие по всички възможни законни начини срещу злодеянията на влиятелни и силни лица, се прибягва до Божието правосъдие. Като тук веднага трябва да се подчертае, че в натемията са съчетани „стари”/езически и „нови”/християнски, православни разбирания за добро и зло.
Обредът се извършва публично, участието в него вземат само мъже, вероятно всички мъже от селото. Той се извършва задължително вън от селото, обикновено на границата между землищата на две села. Това гранично пространство е разбирано като чуждо, неусвоено, далече от защитеното усвоено пространство на селото, колективен дом. С „натемия” освен обреда, се означава и мястото, където е устроено проклятието. Мястото също се избира с общо съгласие между мъжете. Мястото на натемията е не само извън селото, но и на кръстопът. В българската фолклорна традиция кръстопътят е дълбоко натоварен с много и разнообразни митологични смисли. /На кръстопът се заклажда седянката, на кръстопът се избира кръстник на детето, ако няма такъв, на кръстопът се простира поясът му, за да бъде излекувано от определена болест и пр./ Вероятно изборът на кръстопът е и с цел постигане по-силен и бърз ефект на проклятието. Струва ми се, не на шега мога да кажа, че мястото на кръстопът има за цел информация за уредената натемия да достигне до повече хора. Все пак в миналото е нямало социални мрежи, в които човек да пише какво го тревожи, смущава, ядосва и пр.
Натемията се прави задължително в събота, към предварително избраното място тръгват всички мъже, като всеки от тях има в пояса си камък и вощена свещ. Най-любопитно е, участието на свещеника в този езически ритуал, нещо повече той води шествието, спира пръв пред избраното място, свети вода, с която поръсва и мястото, и богомолците. Като свърши това, пръв хвърля камък и изрича проклятието: “Проклет да е Петко чорбаджията!” (името е произволно), и заминава, без да се обръща назад. След него всички мъже се изреждат, хвърлят камък и повтарят думите на попа. Така проклетията е устроена и всеки пътник, на кон, пеша или с кола, трябва да спре и да стори същото. Ако не знае името на насилника, казва: “Проклет да е, срещу когото е наречено!”. Ако някой отмине и не хвърли камък, народната вяра утвърждава, че проклетията ще падне и върху него.
Това е народно правосъдие, за което дълго време е съществувала увереността, че ще доведе до сигурен резултат. Любопитно е да се разбере в какво народната надежда е виждала резултат от проклятието. Тя се считала неудовлетворена докато не били постигнати особено тежки и вредителни резултати. Прокълнатият или полудявал, или осиромашавал и умирал в мъка и нищета. Вярвало се, че натемията удря не само прекия виновник, а и поколението му до трето коляно.
От друга страна е добре да се знае, че натемията се е ползвала много рядко и причините за това са няколко. Народът ни, макар и дълги години поробен, притежавал мъдрост, състрадание и силно чувство за справедливост и не е прибягвал с лека ръка до това крайно средство за удовлетворение. Втората причина да се прибягва до много рядко използване на това проклятие, е вярването, че там, където е устроена натемията, падал често град. Това е и прагматичната причина натемията да се устройва извън населените места.
Веднъж устроена, натемията не можело да бъде развалена просто така от някое конкретно лице. Мястото на устройването се покривало постепенно с камъни, които образували грамада. Осъденото лице виждало с очите си това явно волеизявление на народния гняв. Ако се разбудела съвестта му, можело да отиде при селския поп, да го помоли да събере селските старци и пред тях да се разкае, изповяда и да даде клетва, че повече няма да върши злите си дела, заради които бил обречен на натемия.
Натемията се разваляла като на мястото на грамада се засажда дръвче, за да се знае, че е развалена, а осъденият опростен. Съществувала възможност натемията да се развали и от владиката. Обикновено той отивал в селото, свиквал свещениците от околните села, отивал с тях на мястото на проклетията и поръсвал със светена вода място като произнасял анатема срещу тия, които не се подчинят и продължат да хвърлят камъни. Това разваляне не било особено ефективно, защото натемията се устройвала на друго място.
Натемията се разваляла и от само себе си. Това ставало тогава, когато осъденият падал под ударите на Божието правосъдие, т.е. полудявал, заболявал, осиромашавал и не бил в състояние да причинява вреда. Тогава народната съвест била удовлетворена и селяните преставали да хвърлят камъни, грамадата обраствала с трева и лека-полека потъвала в земята. У народа се събуждала вярата, че това е знак от Бога, че тя е изпълнила предназначението си и е развалена. Като повече старинни митове и легенди и легендата за колективното проклятие намира своя бъдеща реализация в творби от много жанрове.
Най-ярката творба в класическата българска литература по темата за колективното проклятие е поемата „Грамада”, разработена в романтичен дух от Иван Вазов. Написана е през 1879 г. докато авторът е председател на Окръжния съд в Берковица. В центъра на повествованието е кметът Цеко, който губи одобрението на съселяните се и е наказан с колективно проклятие..
В съвременната литература малко творби се занимават с тази старинна колективна форма на проклятие. Темата привлича автори от фентъзи общността. През 1999 г. в Стара Загора е учреден Клуб за екокултура и фантастично изкуство „Уибробия“. От 2001 г.той е организатор на ежегодните срещи „Таласъмия“, ориентирани към българския фолклор и митология и мястото им във фантастиката. От същата година започва да се провежда конкурса „Таласъмия“ и да се издава ежегоден сборник за фолклорно-митологична фантастика. Първите награди са обявени през юни 2002 г. Сред тях е разказ със заглавие „Натемия” на Ивайло Иванов.
„Натемия” се нарича танцов спектакъл, подготвена в НАТФИЗ  „Кръстю Сарафов” през 2009 г. Хореограф на представлението е известната балерина Антония Докева, която за първи път поставя спектакъла със студенти от класа „Театър на движението”. Спектакълът „Натемия” надхвърля границите на пресъздаването на ритуала и влиза надълбоко в народопсихологията и душевността на човека, разработва темата за проклетията, отмъщението и натрупания гняв у човека, който го руши./http://e-novinar.com/ - цитирано 31.05.2016 г./
Явно грамадата като символ на народното недоволство не е изгубила своето значение – израз на колективно недоволство на слабите към силните. По време на февруарските протести през 2013 г. варненци натрупаха камъни на мястото на самозапалването на Пламен Горанов. Грамадата стоя почти три години пред общината, по-късно е премахната и дори е започнала подмяна на тротоарните плочки. И тук формата на гражданското неподчинение става основа на художествена творба. „В края на 2014 г. конкурс спечели идеята грамадата да бъде преместена в обемно сърце от метална конструкция и мрежа, както и да бъдат изградени две стълбички, разположени на север-юг и водещи до отвор, през който да има възможност да се пускат още камъни.”. /http://novinar.bg/ -  цитирано 31 май 2016 г./ Или народното негодувание ще има постоянно място за колективна психотерапия.
Любопитно заключение може да се направи по една от снимките, отразяващи варненския протест. Надписът на нея: „Това е Вазовата ГРАМАДА! Пламеней, Родино!” /http://bashtata-na-plamen-goranov-iska-gramadata-za-sina-mu-da-se-mahn – цитирано 31.05.2016/ показва, че негодуванието във Варна свързва идеята за грамадата от камъни не с фолклорната традиция, а с Вазовата поема.
Надписът показва връзката в настоящето на народа с Патриарха. Като че ли събитията във Варна от 2013 г. повтарят случилото се през 1919 г. След подписването на Ньойския договор столичани се събират пред дома на Вазов, за да потърсят утеха за огромната всенародна скръб. Снимката от Варна е още един знак, че Вазов уверено присъства в народната памет не само с патриотично историческите си творби, но дори с лиричната и малко позната за по-младите поколения българи творба като „Грамада”.
Една година преди събитията във Варна /12 януари 2012 г./ на протест срещу поправка в Закона за горите хората също използват текстове от Вазовата поема: „На вчерашния протест пред парламента срещу поправките в Закона за горите имаше цяла поредица плакати срещу Цеко Минев, шеф на Първа инвестиционна банка, която седи зад фирмите „Витоша ски” и „Юлен” (Банско). Цеко същевременно е шеф на Федерацията по ски. Заради неговия натиск се приемат поправки в закона, които ще спестят десетки милиони на свързаните с него фирми, също така ще му развържат ръцете да се разпорежда в планините с по-голям размах.
На два плаката има надпис „Проклет да е Цеко!” - възглас от поемата на Иван Вазов „Грамада”, от която e-vestnik пуска откъси по-долу, тъй като ситуацията със сегашния душманин Цеко напомня историята на Цеко от поемата на народния поет.
Такава персонификация на протести за лобистки закони досега в България не е имало. В резултат Цеко Минев се превръща в лице на корупцията и ограбването на природата. Същевременно медиите, обслужващи лобистките интереси в правителството, крият протестите, а в последните дни някои от тях като в. „Телеграф” обливат с кал и клевети еколозите.
Из „Грамада” от Иван Вазов
И зачете глухо попът,
брада му трепери…
Молитва ли, клетва ли бе.–
Той се начумери.
И отстъпи от колеца,
наведе се леко,
камък зе, фърли и рече:
„Проклет да е Цеко!”
От тогава край туй място
кой мине, замине,
се същите думи казва,
се същото чини.
Пътник ли, овчар ли някой
минува из друма,
като хвърли камъка си,
„Проклет да е!” дума.”
Цитираните събития от новините показват, че старинната форма на колективно проклятие използва традиция по нов начин. Хубаво е все пак да се отчете, че протестиращите по-скоро припознават връзката с Вазовата „Грамада”, отколкото с езическата вяра в силата на словото.
Може би докато има български народ, натемията ще остане специфична форма на бунт на слабите срещу силните, а народните традиции и старите поеми няма да останат само в дебелите книги в библиотеките.
Публикувана във в. "Форум", 2016 г.



Коментари

  1. Много благодаря за чудесния текст. Бях позабравил някои неща, а други и не знаех.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Жътва е...

Самодива къща и деца не гледа!