Публикации

Показват се публикации от октомври, 2025

Музей на столица

Изображение
            Регионалният исторически музей – София се намира в красивата сграда на бившата Централна минерална баня. Намира се за ЦУМ зад „Баня Баши“. Сградата е завършена през 1913 г., разрушена е от бомбардировките над София по време на ВСВ, възстановена е след това, функционира до 1986 г. Тогава е затворена за ремонт и след като отново е възстановена в края на 20. век, се превръща в музей на София през 2015-а година. Сградата на Централната минерална баня           Отвътре сградата е изключително красива и пространството е много умело използвано, защото историята на нашата столица е дълголетна. Експозициите са няколко, започват от неолита и завършват до 1940 г. На мен лично най-любопитна ми беше модерността, времето след Освобождението, когато България постепенно придобива европейски облик. (Затова и повечето снимки са от тези експозиции.) Във всяка зала непрекъснато се въртят филмчета, които разказват за експонатите от...

Парк "Гюел" в Барселона

Изображение
            Парк „Гюел“ в Барселона е едно от най-впечатляващите места, които посетих. Той е творение на две уникални личности – архитекта Антони Гауди и индустриалеца Еузебио Гюел. (Гуел/Гюел, срещнах го по различен начин изписано на български.) Първоначалната идея на индустриалеца е да направи квартал за много богати хора, каквито в Барселона винаги е имало, на незастроен хълм, тогава извън пределите на града. (Началото на ХХ век.) Богатите хора не искали да газят кал или пепел и затова кварталът на хълма Кармел не се случил. По-късно се превърнал в парк. Къщата на Гауди в парк "Гюел"           Той се е осъществил, когато Гюел видял уникална витрина за ръкавици на едно изложение. Събрал информация за това кой е проектирал витрината, научил, че тя е изработена от Антони Гауди. Гюел разказал идеята си за квартала на Гауди, но архитектът го убедил, че този хълм може да бъде превърнат в своебразен рай. Първоначалната идея ...

Чудните котленски килими

Изображение
  Знаем Котел като един от градовете на новобългарското светско училище, но той е един от двата големи килимарски центъра в България. Вторият е в Чипровци. Експозицията „Старокотленски килими“ е уредена в Галатанско училище, построено през 1869 г. – последната за града училищна сграда от епохата на Възраждането и единствената обществена постройка, оцеляла от опустошителния пожар през 1894 г. Музеят на котленския килим - прекрасна сбирка  Дори сградите са украсени с мотиви от килимите Сградата на музея Килимарството в Котел се оказа самобитна традиция, развита благодарение на успешното овцевъдство. Във времето на Възраждането, когато в градчето се подвизават едни от най-известните даскали, уредили първите елино-български светски училище, овцете в Котел достигат до 500 000 глави. Те пасат не само в Котленския край, но и по тучните полета на Добруджа и Тракия. Вълната се използва за производство на аба за местното население, но и на турската армия. А котленската девойка не...

Къщата със синята птица

Изображение
            Къщата със синята птица в Банско вероятно няма нищо общо с пиесата на Метерлинк "Синята птица". Аз лично намирам нещо общо със състоянието на духа, търсено от героите в пиесата, с възрожденския порив към щастие, който е движил хората, които са обитавали къщата през 19. век. Като в пиесата и в Банско "синята птица" е рисувана, за да стане символ на щастието за обитателите на дома. Къщата със синята птица в Банско           Къщата със синята птица днес е етнографски музей, който показва на туристите банската укрепена къща. Подобни банскалии изграждали още пред Възраждането. Те имали скривалища и бойни кули, от които можело да се стреля срещу обсаждащите дома. Подобна къща може да издържи обсада от седмица или две, стига да има кой да я отбранява.           Къщата със синята птица днес се нарича Веляновата по името на своя най-прочут собственик – Велян Огненов. Той е зограф и резб...

„Сянката на вятъра“ на Карлос Руис Сафон

Изображение
  „Сянката на вятъра“ на Карлос Руис Сафон започва с тайнствена разходка на главния герой Даниел до място, наречено „Гробище за забравени книги“. Някой биха казали, че думите „гробище“ и „забравени“ са достатъчно основание да не иска човек да продължи нататък. Истината е, че сладкодумството на Сафон изкушава читателя да прекрачи в светилището загадка. От древността до днес лабиринтът е привлекателен дори ако в края му те очаква Минотавъра, или точно защото в края те очаква Минотавъра. Гробището за забравени книги е място старо, колкото самия град, любимата на Сафон Барселона. Място посветителско, в което всеки баща трябва да заведе своя 10-годишен син, за да се роди новият пазител на книги. Както знаем от Булгаков, книгите не горят, затова приех, че Гробището е своеобразен Ноев ковчег, което приема, съхранява и допуска до книгите, освен пазителя и посветените читатели. Гробището ковчег всъщност погребва/съхранява книгите, докато за всяка се яви посветеният читател. „Ще ти кажа съ...

Христо Карастоянов "Една и съща нощ"

Изображение
            Реших да почета паметта на Христо Карастоянов, като прехвърля отново романа му „Една и съща нощ“. За Христо Карастоянов знам, че отлично познава времето, за което пише. Да реконструираш миналото до ежедневнието, не е лесна работа, но големият писател се справя отлично. Изобщо писането на роман е занимание сериозно. Хич не е случайно, че Карастоянов е майстор във възкресяването на отминали светове.           Романът започва с предстоящата смърт на главния герой Георги Шейтанов, български революционер, както сам се нарича, но и анархист, както и със смъртта на неговия приятел Гео Милев. След това повествованието връща читателя назад към срещата между Шейтанов и Гео Милев и появата на списание „Пламък“. Продължава да разказва за едни от най-тежките и печални страници в българската история събитията между 1923-1925 г. Отличен познавач на литературното наследство на Гео Милев, Карастоянов интегрира умело неговото ...

„Депресията ме обича“ Веселина Седларска

Изображение
          Харесвам Седларска, стремя се да чета всичко нейно, предимно статии в „Площад Славейков“. За пръв път посягам към нейна книга. Защо тази? Усетих се привлечена от заглавието. Всеки човек, колкото и силен да е, един ден си казва: депресията ме обича. Тъгата не трябва да се бърка с депресията – учи своите читатели Седларска. Опитвам се така да правя, но не… аз няма да се лекувам, ще чета книга.           И все пак посегнах към тази книгата, защото си казах: депресията ме обича. Въпреки всичките ми усилия, тя ме намери и ме победи. Имам нужда от нещо светло и цветно, а корицата в бебешко синьо и розово обещава спасение. И го дава.           Книгата споделя преживяното от един човек, жена, журналист. Книга - лична, изповедна, споделена, човешка, топла; книга лекарство за ранени души, които другите се стремят да излекуват с бездушното: „стегни се“.           ...

Анри Троая „Пастернак“

Изображение
            Пастернак пише романа си „Доктор Живаго“ от 1945 до 1955 г. Текстът претърпява много редакции, писателят често променя името му, накрая той получава името на главния герой. Името, според Анри Троая, идва от руското прилагателно „живой“, защото Живаго е образ на живота, на любовта, на търсене на смисъла на съществуването. Романът е лиричен текст, все пак Пастернак получава мястото си в Съюза на писателите чрез своята поезия. Нататък преразказвам по Троая. През септември 1956 г. Пастернак, който е разпратил копие от романа си във всички издателства, получава или мълчание, или отказ. Един ден пристига последният отговор от „Новый мир“, който звучи като плесница. „… редакционната колегия на списанието, състояща се от писателите Константин Федин, Константин Симонов, Борис Лавренов и критиците Агапов и Кривицки, преценяват, че „Доктор Живаго“ е предимно теза, маскирана като роман, и че неговите страници предлагат образ, „дълбоко несправедлив, ист...

Дъбът на Вазов в Банкя

Изображение
            Тръгвам за Банкя, но не вземам със себе си сборника „Утро в Банки“, има го в Читанката. Колко практичен и достъпен е съвременният свят, носим го в джобовете си, не си правим труда да помним. Всичко може да бъде проверено много бързо, само с няколко движения на пръста.           Разбира се, че научавам за Дъба на Вазов. Как не. Паметта за Вазов е навсякъде, където е българско. Той го е обходил надлъж и нашир. Обичал да пътува и после да описва „видено и чуто“. И разказите, и стиховете, че и драмите и дори в романите колко много „видено и чуто“. Май само ние, даскалите по литература, можем да кажем, докъде се простира легендата и откъде започва преразказът на някой Вазов разказ. Това е началото на моя път към Вазовия дъб, така ми казаха местните.           В обиколките си из България, съм се удивлявала на това как днес Вазов живее в битността си на творец и пътешественик. В Родоп...