"Пътеводител на галактическия стопаджия" от Дъглас Адамс

         През 80-те година на ХХ век, когато аз бях ученичка в гимназиална възраст за пръв път открих, че в България излизат малки джобни книжки с пъстри корици, обединени в поредица „Библиотека Галактика“. Тогава нямаше интернет, книгите в книжарниците ги „пускаха“ в определени дни и трябваше да си голям връзкар, за да си купиш интересни. Затова единственият начин да прочетеш интересна книга си оставаше библиотеката. Затова до днес обичам библиотеки и няма седмица, в която аз да не вляза в библиотека.

        По-късно във времето на интернет някой написа кратката история на тази поредица, видяла бял свят, благодарение на варненското издателство „Георги Бакалов“. Тя стартира през 1979 година по инициатива на преводача и издател Милан Асадуров. Той  доставя от САЩ около 500 книги по списък. Те са задържани няколко месеца от ДС, но накрая са освободени, защото Асадуров доказва, че са превеждани в СССР. Службите не знаят, че цялата редакция на московското издателство „Млада гвардия“ е уволнена през есента на 1968 г. заради поредицата, определена от комунистическите властници като „идеологическа диверсия“. Но в България ние най-накрая имахме възможност да научим кои са Франк Хърбърт, Робърт Силвърбърг, Урсула Ле Гуин, Реймънд Чандлър, Артър Кларк.

        В тази поредица за пръв път срещнах една любопитна книга, която ме впечатли със заглавието си - „Пътеводител на галактическия стопаджия“. Тя излиза от печат през 1979 г., като преди това се върти като радиопиеса. Първото издание на „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на български език е станало през 1988 г. № 96 от поредицата. Преводът е направен от Саркис Асланян. Общо в „Библиотека Галактика“ излизат 123 книжки и до днес те са събирани от колекционери. Разбира се, през 1988 г. не се осведомявах толкова бързо, колкото днес коя книга ще излезе. Открих я в библиотеката, специално препоръчана от мой колега. Въпреки че аз прочетох книгата десет години след излизането й във Великобритания, за мен срещата с Дъглас Адамс стана събития.

        Едва след десетилетие разбра, че писателят създава поредицата още пет романа, писани през 80-те години на ХХ век. Днес в сайтове, книжарници и библиотеки може да се отрие прекрасно издание на петте романа в едно книжно тяло с хубав предговор.  

        Това лято препрочетох „Пътеводителят“ след почти 40 години. Прочетох го за един следобед в Читанката и когато приключих тази забележителна книжка, ме обхвана носталгия и го прочетох още веднъж на другия ден. Книжката веднага попадна в топ 10 на моите любими книги, заради брилянтния хумор. Английският хумор не може да ме разсмее като този на Илф и Петров, Алек Попов, Милен Русков. Той е хумор на абсурда, толкова абсурден, че веднага попитах AI, знае ли нещо от историята на написването на романа. Оказа се, че подобно на „Метро“ на Глуховски, „Пътеводителят“ е замислен от автора си на почти юношеска възраст. Написан след един запой, когато Адамс не можел да се движи, лежал в тревата и гледал звездите. След почти 50 години активно четене, бях започнала да оформям класацията на 100-те книги, които са ме впечатлили най-много. В тях разбира се, има много книги за пътешествия. Като започнеш с „Одисея“, минеш през „Робинзон Крузо“, през „Пътеводителят“ и стигнеш до „Носорог в банята“ на Георги Милков.

За какво се разказва в „Пътеводителя“?

        Артър Дент е обикновен човек. „Пътеводител на галактическия стопаджия“ започва с деня, в който домът му ще бъде съборен, за да се изгради  магистрала. Това не е единственият проблем на Дент. Оказва се, че вогоните са решили да разрушат планетата, която обитава, за да изградят междугалактическа магистрала. Артър е принуден много бързо да замени скучното си земно битие с битие галактически стопаджия. Негов спасител е друг забавен персонаж – истинският извънземен стопаджия и шпионин Форд Префект (Да, избрал си е името на автомобил.), който пише парадоксално забавния „Пътеводител“. Защото „Пътеводителят“ е книга, по-скоро електронна книга с много голям обем. Книгата, която Форд Префект пише, е глупава, непрактична, съдържаща ненужни и дори абсурдни съвети.

        В края на романа се оказва, че Артър Дент не е просто един обикновен човек, който като типичен англичанин обича да виси в кръчмата, а последният землянин, натоварен със задачата да открие отговорът за Живота и Вселената и Всичко останало.  А отговорът на въпроса за живота, вселената и всичко останало е 42. А най-полезната вещ, която всеки галактически стопаджия трябва да си носи, е хавлията. Добър и полезен съвет за всеки землянин е, ако знае, че предстои избухване на Земята, да изпие три бири, за да преодолява гравитацията и времето. Хубаво е да се запаси с фъстъци, от които да похапне, докато чака да бъде открит на кораба, който го е приел.

        Вогоните са същества от друга планета, на които са пада честта да унищожат Земята, за да се построи магистралата. Когато Артър Ден и Форд Префект попадат на един от техните кораби, разбират, че най-голямото изпитание за всеки стопаджия, е слушането на вогонска поезия. Изправени пред тази тъжна възможност, двамата стопаджии търсят спасение в открития Космос, но неочаквано за самите тях, ги  спасява корабът „Златно сърце“. На него Артър и Форд се запознават с гениалния, но депресиран робот Марвин и с крадеца на кораби Зейфод Бийблброкс, президент на Галактиката, който е „умен, с развито въображение, безотговорен, че не може да ми се има доверие, че преобладаващите ми интереси са насочени извън собствената ми личност“ и затова обича да слуша новини за себе си. (Той има две глави и си е поръчал допълнителна трета ръка.) На кораба има и една мацка – Трилиън, която също е землянка. В хода на сюжета става ясно, че след унищожаването на Земята от вогоните, тя и Дент се оказват единствените земляни.

        Образите на героите са забавни, събитията следва едно след друго, като създават усещане за хаос, сюжетът държи повествованието твърде свободно. Но най-ценното са забавните в своя абсурден смисъл диалози.

        Прочитането на „Пътеводителя“ отново това лято, ме върна назад в 80-те години на ХХ век, когато фантастиката се утвърди като литературен жанр на настоящето. Все пак 80-те бъкаха от теми и сюжети, свързани с Космоса, с новите достижения на науката. Но аз винаги съм си казвала, че литературата изпреварва технологиите поне с десетилетие. „Пътеводителят“ е едно от на-ярките доказателства, че това е така. Романът е написан през далечната 1979 г., но в него можем да видим мислещи роботи и компютри. Ето как „ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА“ обяснява следното значение за робот: механичен уред, създаден, за да върши работа вместо човек. Отдел „Пласмент“ на Сириуската кибернетична корпорация представя робота като „вашето пластмасово другарче, с което ви е приятно да прекарвате времето си“. Марвин е много готин образ.

         Компюрите, които навлизат масово в обръщение през 70-те години на ХХ век, достигат през Желязната завеса и в България.  През 80-те все още са рядкост, но вече има първите компютърни зали в много училища, разбира се, те са родната марка „Правец“, на черно може да се купи истински компютър втора ръка. А в литературата те са вече мислещи, чувстващи, могат да се гневят и да се сърдят. Тогава си копирах този цитат: „— О, господи — измърмори Форд и като се отпусна тежко на някаква преграда, започна да брои до десет. Ужасно го безпокоеше подозрението, че един ден разумните форми на живот ще забравят как се прави това. А броенето е единственият начин, но който човеците можеха да демонстрират своята независимост от компютрите.“ Днес хората се страхуват от AI, а не трябва.

        И още един от любимите ми цитати. „— Отказвам да приведа доказателства, че съществувам — казва бог, — защото доказателствата изключват вярата, а ако няма вяра, аз съм нищо.“ Големите писатели отговарят и на такива въпроси: какво прави бог, докато Космосът се превръща в обитавано пространство.

    Но ако има ключова фраза, която трябва да се запомни от „Пътеводителя“, това е „Не се паникьосвай!“. „Вселената е огромна, странна и безразлична — така че се отпусни, вземи си хавлията и не се паникьосвай.“

        Какво най-много харесвам в английската литература? От Байрон насам идеята, че нищо не е свещено. Според Адамс нито богове, нито учени, нито философи, нито технологии всички се оказват или некомпетентни, или без значение. Мисля си, че в училище трябва да се учи много английска литература, защото тя, като никоя друга, учи на критично мислене.

        Вторият голям урок – тази абсурдна Вселена, която е един хаос, съществуващ неясно как, може да бъде управлявана само чрез хумора. Разбира се, вогоните са  космически карикатурен образ на бюрокрацията и на нейните абсурдни политики. Това е нашият свят, заклещена в безсмислени структури. Книгата „Пътеводител на галактическия стопаджия“ на Дъглас Адамс е едновременно научна фантастика, сатира, философски размисъл и абсурдна комедия, затова тя е един голям роман, написан от един млад човек за млади по дух читатели.

        Без паника! Носете си хавлията!