"Истории от ръчния багаж" от Георги Милков

 Хич не е случайно, че в Русенската библиотека се чака ред, за да се добере читателят до една забележителна книга – „Истории от ръчния багаж“. Аз съм горещ почитател на Георги Милков, вероятно като по-голямата част от 38-те процента четящи хора в България (според последното проучване). Разбира се, отчитам силата на рекламата, насочена към точно определени книги. Тази на Милков беше много рекламирана, не само от издателството, но и от ентусиазма на автора. Той обиколи България, а и Европа, за да я представя, и от представянията може да излезе цяла нова книга.

Въпреки че следя Георги Милков във Фейсбук и почти не пропускам негова публикация, книгата му ме изненада приятно. За пръв път усетих аромата на пътешествията, докато държах една хартиена книга. Те не ухаеше на хартия и мастило, а на прах и пепел. Дочувах океански бриз и гърголене на вулкан, почти ми се привиждаха залези в Африка и очите на пантера, апесните на Сезария Евора ме просълзяваха. И тогава… проумях разликата между туриста и пътешественика. Не в своя полза, но се уча…

Георги Милков умее да пише вълнуващо, мъдро, забавно и… кратко. Няма теми табута, нещо, на което аз като пишещ/четящ човек, много държа. Не е подмината темата за секса. През 2023 (тогава книгата излиза от печат) темата за смяна на пола все още не е табуирана и Георги разказва за нейните измерения в Иран и в Тайланд. (Разказва смислено.)

„Истории от ръчния багаж“ се състои от кратки разкази, голяма част са посветени на съдбата на медицинските сестри в Либия. Тяхната съдба тревожи смислените българи дълги години и ми беше полезно да науча, че толкова много хора са били ангажиране със защитата и освобождението им. Не е забравен и Сергей Антонов, чиято трагична лична участ днес като че ли е напълно забравена.

Не липсват и забавните истории: Стоичков говори японски и открадва чадър, средният пръст на Галилей се съхранява в музей, как може да си намериш булка за 11 крави (ако си мъж) и пр. Разбира се, културните различия в разказаните истории са безброй, успоредиците са малко, но се намират: напр. и в Лаос варят ракия и я дегустират направо от казана (като у нас).

Радвам се, че много българи ще прочетат тази книга, за да споделят уважението към различния свят, който наднича от всяка история. Свят, който позволява да уловиш ритъма му, да срещнеш безброй добри хора, незасегнати от истеричната съвременна цивилизация, да обмислиш предизвикателството да правиш джогинг в гробището на Виена и какво ли още не.

Не мога да кажа кои истории ми харесаха най-много. Мисля, всичките. Те са умело подбрани и подредени, разказани са с любов и мъдрост, забавно, с топлота и с чувство за хумор, без ограничения и политкоректност, от сърце и с убедеността, че човешкият живот е щастлив, когато е пълен с приключения, пътешествия и размисли за тях. Като истинска книга за пътувания, тя е пълна с безброй цветни снимки.