Къщата със синята птица

         Къщата със синята птица в Банско вероятно няма нищо общо с пиесата на Метерлинк "Синята птица". Аз лично намирам нещо общо със състоянието на духа, търсено от героите в пиесата, с възрожденския порив към щастие, който е движил хората, които са обитавали къщата през 19. век. Като в пиесата и в Банско "синята птица" е рисувана, за да стане символ на щастието за обитателите на дома.

Къщата със синята птица в Банско

        Къщата със синята птица днес е етнографски музей, който показва на туристите банската укрепена къща. Подобни банскалии изграждали още пред Възраждането. Те имали скривалища и бойни кули, от които можело да се стреля срещу обсаждащите дома. Подобна къща може да издържи обсада от седмица или две, стига да има кой да я отбранява.

        Къщата със синята птица днес се нарича Веляновата по името на своя най-прочут собственик – Велян Огненов. Той е зограф и резбар, получава къщата подарък от банската община, когато идва да изографиса църквата „Света Троица“. Това се случва в края на 30-те години на 19. век. Къщата е строена през 18 век, но е изоставена, тъй като нещастие сполетява съпругата на първия собственик.



        Велян Огненов я преустройва и я зографисва за своята втора съпруга, София, която е от големия род на Бенините, от същия род е и Неофит Рилски. Полулегендарна, полуисторическа е първа съпруга на резбаря, която се казвала Юлияна и е била италианка. От нея той имал двама сина, които му помагали в занаята. Те му помагали да зографиса църквата „Света Троица“.

        В интернет прочетох, че къщата със синята птица е изографисана в стил левантински барок, не ми беше познат до този момент. Велян се опитвал да имитира цариградските дворци, а вестибюлът му имитирал европейските салон. В една от стаите има цариградски пейзаж.



        Колкото и да се рових из интернет не можах да установя дали тази зография е донесла щастие на дома. Но как е изглеждало щастието в онези времена?

        Вероятно като днес…

        И тук вече на помощ идва Метерлинк

Щастието-да-си-здрав, Щастието-на-чистия въздух, Щастието-да-обичаш-родителите-си, Щастието-на-синьото-небе, Щастието-на-гората, Щастието-на-слънчевите-часове, Щастието-на-залеза, Щастието-да-виждаш-изгряващите-звезди, Щастието-на-дъжда, Щастието-на-зимния-огьн, Щастието-на-невинните-мисли, Щастието-да-тичаш-бос-по-росата…

Радостта-да-бъдеш-справедлив, Радостта-да-бъдеш-добър, Радостта-от-славата, Радостта-да-мислиш, Радостта-да-вникваш,

Радостта-да-виждаш-хубавото, Радостта-да-обичаш, Майчината обич, Непознатите радости

        Желая ви го от сърце!

        Идете в Банско и вижте тази прекрасна къща!



Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Билките и техните магии за любов и раздяла

Изображение
- Ой момиче чернооко, не стой срещу мене, че продавам врано конче само зарат тебе! - Ако съм ти пръвно либе, сама ще ти дойда, ще ти шетам из дворове, като гълъбица, ще ти легна във леглото, като кротко агне, ще ти шавам у ръцете като мрена риба. (Димитър Осинин "Народни любовни песни") БНР - любовни песни За любовта на старите българи Нашите баби били големи познавачки на магическите свойства на цветя и растения. Почти всеки календарно-обреден или семеен празник, обред или ритуал е съпътстван с магическото присъствие на цветя и растения. Калпаците на коледарите се кичат с чемшир или бръшлян. Здравецът присъства в почти всички празнични ритуали. Трендафилът и здравецът са цветя, които задължително присъстват на   годеж, сватба, раждане. Когато ще се прави надпяване на пръстен, мълчаната вода се оставя да пренощува под трендафил. Трендафилът е този мистичен страж, който вероятно не е избран само заради червения му цвят. Много често в народните песни се среща опред...
Прочетете още

Самодива къща и деца не гледа!

Изображение
Те се завръщали в света на хората по Благовец, след Великден изчезвали незнайно къде В селата край Елена съществуването на митични същества, които местните наричат самодиви, до днес се приема за истина. Легендите разказват, че самодивите избирали дадена поляна и танцували на нея. Най-често това се случвало по пълнолуние. Приличали на привидения. Неясни образи на момичета, които извивали тела в дълги роби в светещо бяло. Затова прочетох в статия на 24chasa.bg. Росенът - самодивско цвете Животните усещали  присъствието им. Късно вечер, при прибиране на добитъка, кучетата пазачи се държали странно. На няколко пъти пощурявали и започвали да вият до късна доба, лаели без причина в нищото, въпреки че наоколо нямало признаци за наличието на човек. Други пък скимтели пак без причина и се криели. Според местните хора, самодивите си избрали една поляна, тя ставала тяхна и по пълнолуние винаги танцували на нея. Ако жив човек ги видел, ослепявал. В района имало много нен...
Прочетете още

Домашните женски занаяти

Изображение
Десетилетия наред жените във всички населени места на община Борово са се занимавали с тъкане. Запазени са станове почти във всички музейни сбирки в нашите села Все още има много жени, които умеят да тъкат. Тъкането е от онези женски битови занаяти, които няма да отмрат, защото много жени и досега проявяват интерес да учат занаята, макар и целите им вече да са чисто художествени. В миналото обаче занаятът е бил необходимост – жената сама трябвало да изработи всички тъкани за дома си – дрехи, кърпи, черги, килими. В селата са се отглеждали лен, коноп, памук, а овцете от стопанството са били източник на вълна. В нашите села е бил познат само хоризонталният стан. Негови основни елементи са горно и долно кросно, бърдо, вместено във ваталите, нищелки и скрипци, крака, зъбци, кученца, женска и мъжка укрепалка, совалка, масури. Страничните дървени рамки на стана в Обретеник се наричат „коруни“. Интересен момент от подготовката е насноваването на основата на тъканите. Лененот...
Прочетете още