Анри Троая „Пастернак“

         Пастернак пише романа си „Доктор Живаго“ от 1945 до 1955 г. Текстът претърпява много редакции, писателят често променя името му, накрая той получава името на главния герой. Името, според Анри Троая, идва от руското прилагателно „живой“, защото Живаго е образ на живота, на любовта, на търсене на смисъла на съществуването. Романът е лиричен текст, все пак Пастернак получава мястото си в Съюза на писателите чрез своята поезия. Нататък преразказвам по Троая. През септември 1956 г. Пастернак, който е разпратил копие от романа си във всички издателства, получава или мълчание, или отказ. Един ден пристига последният отговор от „Новый мир“, който звучи като плесница. „… редакционната колегия на списанието, състояща се от писателите Константин Федин, Константин Симонов, Борис Лавренов и критиците Агапов и Кривицки, преценяват, че „Доктор Живаго“ е предимно теза, маскирана като роман, и че неговите страници предлагат образ, „дълбоко несправедлив, исторически необективен в развитието на революцията, на гражданската война, на годините след нея.“ Тогава Пастернак се впуска в авантюрата „самиздат“, това е възможност, която съществува в Москва, романът да бъде издаден и да се предава от ръка на ръка, докато НКВД не улови книгата и не устрои процес на автора.
Как все пак последното копие на романа отива в Италия? По линия на братските комунистически партии. Един италиански комунист, литературен агент в Москва на миланското издателство „Фелтринели“, получава шанс да убеди писателя да му даде за малко единственото останало у Пастернак копие на романа. Д Анджело се измъква зад граница с пакета, а Пастернак е убеден, че повече няма да го види.
        И все пак Серджо Д Анджело се връща и носи стандартен договор, който Пастернак подписва, разбира се, страхувайки се, че романа ще се превърне в адска машина, която ще го унищожи.
        Нищо в СССР не се случва, без властта бързо да научи за него. Започват огромните усилия на съветската власт да предотврати публикуването на романа чрез натиск върху „братските комунистически партии“. Въпреки това на 22 ноември 1957 г. издателството пуска романа в превод на италиански. Пастернак е отстъпил на издателството световните права за публикуването му на чужд език и „Доктор Живаго“ излиза последователно на френски, немски, английски, испански, португалски, шведски, датски, норвежки, китайски, иврит, турски, персийски, но остава непубликуван на оригиналния си език.
        Разбира се, двата лагера отсам и оттам Желязната завеса водят Студена война. Романът обяснява „съветската болест“ на тези отсам завесата и в това е неговата значимост. Започват да звучат гласове за Нобелова награда, но в Съветския съюз тя не се ползва с добро име, тъй като през 1933 г. е присъдена на Иван Бунин. Разбира се, чуват се гласове, че ако някой съветски писател заслужава тази „капиталистическа“ награда, това е Шолохов, но в Стокхолм упорито се дърпат.
        В Министерството на културата на СССР измислят нещо, което никого не изненадва. Трябва да се публикува колективна декларация от най-изявените съветски писатели, която да окачестви присъждането на наградата на Пастернак като враждебен акт по отношение на тяхната страна. Другарският съд си е стандартна практика отсам Завесата.
        На 23 октомври 1958 г. наградата е присъдена. Тя се стоварва върху болния Пастернак. Той бърза да благодари на постоянния секретар на Шведската академия за честта, която е оказана по този начин на Русия. Дори дава няколко интервюта на западни журналисти. Смелчага. Хареса ми този болен човек, който вярва в своята книга и не се колебае да я защити, дори не се тревожи толкова от започналото охулване. Очаквал го е. Готов да плати цената и доктор Живаго да оживее чрез читателите си.
        Как все пак последното копие на романа отива в Италия? По линия на братските комунистически партии. Един италиански комунист, литературен агент в Москва на миланското издателство „Фелтринели“, получава шанс да убеди писателя да му даде за малко единственото останало у Пастернак копие на романа. Д Анджело се измъква зад граница с пакета, а Пастернак е убеден, че повече няма да го види.
        И все пак Серджо Д Анджело се връща и носи стандартен договор, който Пастернак подписва, разбира се, страхувайки се, че романа ще се превърне в адска машина, която ще го унищожи.
        Нищо в СССР не се случва, без властта бързо да научи за него. Започват огромните усилия на съветската власт да предотврати публикуването на романа чрез натиск върху „братските комунистически партии“. Въпреки това на 22 ноември 1957 г. издателството пуска романа в превод на италиански. Пастернак е отстъпил на издателството световните права за публикуването му на чужд език и „Доктор Живаго“ излиза последователно на френски, немски, английски, испански, португалски, шведски, датски, норвежки, китайски, иврит, турски, персийски, но остава непубликуван на оригиналния си език.
        Разбира се, двата лагера отсам и оттам Желязната завеса водят Студена война. Романът обяснява „съветската болест“ на тези отсам завесата и в това е неговата значимост. Започват да звучат гласове за Нобелова награда, но в Съветския съюз тя не се ползва с добро име, тъй като през 1933 г. е присъдена на Иван Бунин. Разбира се, чуват се гласове, че ако някой съветски писател заслужава тази „капиталистическа“ награда, това е Шолохов, но в Стокхолм упорито се дърпат.
        В Министерството на културата на СССР измислят нещо, което никого не изненадва. Трябва да се публикува колективна декларация от най-изявените съветски писатели, която да окачестви присъждането на наградата на Пастернак като враждебен акт по отношение на тяхната страна. Другарският съд си е стандартна практика отсам Завесата.
        На 23 октомври 1958 г. наградата е присъдена. Тя се стоварва върху болния Пастернак. Той бърза да благодари на постоянния секретар на Шведската академия за честта, която е оказана по този начин на Русия. Дори дава няколко интервюта на западни журналисти. Смелчага. Хареса ми този болен човек, който вярва в своята книга и не се колебае да я защити, дори не се тревожи толкова от започналото охулване. Очаквал го е. Готов да плати цената и доктор Живаго да оживее чрез читателите си.

        Адът се отприщва за Пастернак, той е обруган, опозорен, хулен, клеветен. Основното обвинение срещу писателя е, че клевети народа си. На заседанието на Съюза на писатели Пастернак се държи смело, отрича обвиненията и твърдо заявява, че нищо няма да го застави да се откаже от наградата, макар че смята да дари паричните средства от нея. Следва изключване от Съюза, Александър Твърдовски определя писателя като „ренегат“, „Доктор Живаго“ - като новия „Юда“. Смазан от клеветите, на 29 октомври писателят изпраща телеграма до Стокхолм, че се отказва от „незаслужената награда“ в името на своите сънародници.

        Година и половина по-късно Пастернак умира от рак на белите дробове.