Кристина Патрашкова „Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата“

 Кристина Патрашкова „Въпреки всичко. Българските писатели в годините на цензурата“

Не бях чела нищо от Кристина Патрашкова до този момент. Тъй като от години не гледам телевизия, с изключение на някои документални поредици на БНТ, малко познавам личността на журналистката. Разбира се, знам, че се изявява по Нова, знам и че пише книги. Мярнах две за Бойко Борисов („Алексей и Бойко“). Тази информация по-скоро ме настрои негативно срещу нея и през годините аз отлагах четенето на нейните книги напълно несправедливо.

Иначе от 4-5 години предпочитам книги на журналисти пред книги на писатели. Защо? Времето е такова публицистично. Повечето журналисти пишат по следния начин: повече информация в по-малко обем и увлекателно водене на сюжета, който забъркват. В последните 30-35 години, бяха свалени всякакви информационни завеси, съвсем несправедливо подхранвана от пропагандата е тезата, че всичко се фалшифицира. Напротив, пазарът на информация е толкова свободен, че пропуска дезинформация. Извън мнението за книгата държа да кажа, че хората, които вярват в конспирации и фалшификации, според мен, четат недостатъчно. Та, в последните 30-35 години на бял свят излезе много информация, която обикновения човек не може да проследи. Затова книгите, писани от журналисти, станаха любимото ми четиво, наваксвах информация, на която или бях обърнала малко внимание, или напълно бях пропуснала.

Книгата „Въпреки всичко“ ми бе препоръчана от статия на „Площад Славейков“. За мен сайтът е информационен законодател в сферата на културата. Радвам се, че прочетох откъсите от книгата, поместени на сайта. Купих си книгата и… видях, че в нея Кристина Патрашкова разказва от първо лице за 16 български писатели, творили предимно през втората половина на ХХ век. Имена, които са ми познати, които отдавна са записали творчеството си в голямата българска литература.

Книгата е разделена на две части. В първата - „Литературните императори“, са събрани портретите на Богомил Райнов, Любомир Левчев, Йордан Радичков, Николай Хайтов и Геогри Джагаров. Във втората -„Опоненти“, намират място Радой Ралин, Марко Ганчев, Виктор Пасков, Христо Калчев, Христо Фотев, Станислав Стратиев, Стефан Цанев, Миряна Башева, Петър Увалиев и Георги Мишев. Всяка част започва с популярен ключов цитат от автора, кратък портрет, последван от интервю.

Книгата е написана изключително увлекателно, с много любов, топлина, разбиране, с широк журналистически и човешки поглед към човека творец и неговото място в българската литература в трудното време на втората половина на ХХ век и началото на ХХI век. Интервютата са изключителни, много от информацията, която е публикувана, е известна, друга част откривам за пръв път.  Не тя е най-важната, а умението да се питат творците за важните неща. В няколкото страници човекът и творецът се изправят пред читателя единен, в многоликата сложност на човешката и творческата си съдба.

Книгата е изключително поучителна за черно-белите времена, в които ни принуждават да живеем, след като младостта ни мина в  сивото на предишния живот. Истинският живот трябва да е пъстър и човечен, а творецът не трябва да има неуки съдници.

След като за един ден глътнах половината от книгата, мисля да прочета и другите книги на Патрашкова. Не бива да сме предубедени читатели.