Капка Касабова "Граница"

 „Граница“ на Капка Касабова е изключителна книга, чета я с голямо удоволствие. За пръв път чета книга на авторката, макар че ми е позната като име отдавна. Избрах „Граница“ заради темата. Самата аз се занимавах с нея повече от десетилетие, затова намерих у авторката съюзник, който разказва правдиво и вълнуващо. Обичам такъв тип книги – документален роман пътепис. Обичам да чета книги, които разказват за пътувания. В история на едно пътуване можеш да откриеш множество преплетени сюжети, абсурдното и екзистенциалното в живота на едни и същи хора на определена територия. Това, което в книгата ми допада най-много е, преплитането на настояще и минало, усещането за енергията на тайнствените места с вледеняващи кръвта страхове и суеверия, препратки към езическата древност, богове ,превъплътени в животни, змейове и чародеи, тайнствените пътища и прокълнатите мостове. И бистър точен анализ на политически анализ на случвалото се и случващото се.

Обитаването на границата не е живеене, а духовно състояние. То не е за всеки, а за онези, които са обладани от лудости, от параноични войници до странни отшелници и мистици: местни, бегълци, контрабандисти, граничари. Бруталната реалност – войници, изтеглили късата клечка да служат на границата, е озвучена от гнева срещу ниската цена на човешкия живот и на леснотата с която граничарите и дори обикновените войничета са го отнемали, както и срещу тарифата, по която им е заплащано. Препоръчвам книгата на всички, които въздишат, че днес нямаме армия, че сме разграден двор и прочее… Онези граници са били изградени не за да ни пазят, а за да пазят нас да не избягаме отвъд Желязната завеса. На малко хора им пука за това. Много съжалявам, че хората в България не се ужасяват от безчовечността. „Граница“ е книга за човечността и книга, която може да обори много конспиративни теории.

И няколко цитата:

“Така е с национализма - не може да остави хората на мира, все се опитва да им обясни какви са, какви не са и какви трябва да бъдат.”

“Можем да го наречем парадокса на планината, а може би това е универсално явление: колкото по-тежка е историята, колкото по-тежък е теренът, толкова по-изключителни са хората. Те сякаш знаят неща, които другите не са научили: в крайна сметка най-важна е човещината, нищо друго. Из цяла Странджа видях как хора от селата все градят нещичко от руините. Руини в буквалния смисъл - наследствени руини, езикови руини, родови руини, политически руини. Руините на границата.”

“Реакцията ни спрямо упражнено върху друг насилие е най-елементарният тест за човечност.”