Сергей Лебедев "Дебютант"

 Доскоро за мен името Сергей Лебедев бе непознато. Ровейки се един ден по лавиците със съвременни руски книги, попаднах на романа „Дебютант“. Той е излязъл от печат през 2022 г. и е замислен след отравянето на бившия разузнавач Скрипал в Солсбъри през 2018 г.

И преди бях чела за тайни руски градове, изникнали в далечни и тайнствени места на необятната съветска територия. В романа такъв град е разположен на остров, на територията на бивш манастир. Задачата на учените химици, които работят в тайната лаборатория, е да произведат такова химическо оръжие, което не оставя следи след употребата му. Главният герой е химикът Калитин, който синтезира вещество, което нарича „Дебютант“ – силна, но нестабилна субстанция, тя убива мигновено, без да остави следи.

След разпада на съветската империя, която хората в този град усещат много ясно, тъй като са свикнали да получават всички стоки с предимство пред обикновените простосмъртни, Калитин се чувства предаден и изгубен. Ние, които живяхме в соца, помним, че стоки от първа необходимост винаги не достигаха в системата на СИВ. В СССР тази оскъдица е била много по-видима, отколкото в България, достатъчно руски романи съм прочела, за да знам, че това е истина. Калитин, лишен от своя ужасяващ свят, произвеждащ смърт, бяга на Запад, като очаква, че там ще продължи изследванията си. Но желанието му не се сбъдват, плащат му заплата, но никой не му осигурява огромните ресурси, необходими за сеещата смърт работа.

Калитин познава своята родина и знае, че тя отмъщава за всяко бягство, за всяко неподчинение. Живее с ужаса, че „те“ ще го намерят и ще му отмъстят. И „те“ бързо хващат дирите му. Това най-много го умеят. Книгата не е обикновен трилър, а дълбоко и проникновено навлизане в света на науката, която причинява смърт. И още нещо важно, подобна зловеща тайнствена затвореност и отдаденост на произвеждащата смърт наука е възможна само в тоталитарната държава.

В послеслова към българското издание Лебедев пише следното

П.П. 05.07.2022 г.

„Изминаха повече от четири месеца от онзи черен ден, 24 февруари 2022 година, когато Русия нападна Украйна открито и практически с всички сили на своята армия. Злото, което Русия беше отгледала в себе си, изведнъж стана явно, разкри се пред целия свят. Но това зло не се е родило за една нощ, не се е появило тук и сега. То зрее отдавна, още от времето на Чеченските войни, и остава следи, отровни следи: отравянето на семейство Скрипал с Солсбъри през 2018 години, отравянето на опозиционера Алексей Навални през 2020-а бяха някои от тях. Самата атмосфера в страната се оказа отровена: с лъжи и страх. И разбира се, с омраза към Украйна и към Запада, която беше – и продължава да бъде – усърдно раздухвана от държавните медии.

След като не срещна никаква вътрешна съпротива, режимът на Путин се реши на по-голяма война, която се води на същата земя като Втората световна война. И той реши да извърши още едно престъпление, защото предишните, както малки, така и големи, останаха безнаказани.“