Исмаил Кадаре "Кой доведе Дорунтина"

 Тази седмица почина Исмаил Кадаре, един от най-познатите албански писатели. Кадаре е сладкодумен разказвач, каквито са големите. Избирам да кажа две - три думи за тази книга, защото е вълнуваща и ще е добре да се прочете от повече хора.

Книгата съдържа три повести. Те разказват истории, свързани със стари легенди или традиции. Втората повест "Посърналият април" разказва за бесата, традицията за кръвното отмъщение в Албания до 30-те години на ХХ век, превърната в канона от планинците, спазвана много по-строго от редица държавни закони. Заради накърнена чест и достойнство на дома хладнокръвно са се изтребвали поколение след поколение хора от цели родове. Зловещо или романтично? - всеки читател ще прецени. Докато четях повестта си мислех, че тези стари патриархални традиции по-скоро ме плашат, отколкото ме накарат да се възхищавам на суровите планинци. Но Кадаре представя различни гледни точки и съумява да убеди читателя, че в тази тъжна традиции е имало смисъл, тежен, непонятен за съвременния човек, столетен смисъл.

За мен, по-интересна е първата повест "Кой доведе Дорунтина?". Тя е причина да прочета цялата книга. Легендата за брата, които излиза от гроба, за да доведе сестра си, омъжена далече, е позната на Балканите. Тя е част и от българския фолклор, историята на Лазар и Петкана. Интересен е начинът, по който Кадаре превръща легендата в реално случило се събитие: кой довежда Дорунтина при нейната майка, останала сама след смъртта на деветимата си сина. Симпатичният следовател Стреси не се отказва, докато не разбира какво се е случило наистина. Превърната в криминална история легенда е едно истинско и вълнуващо предизвикателство.

Чудесно е това шестване из легендарния свят на Кадаре, вълнуващо, удовлетворяващо любопитството да учим нови неща за съседен народ, покоряващо с майсторството на разказване.