Силвия Томова "Печатарят"

 Коледната ваканция измина под знака на Артуро Перес-Реверте. Една след друга прочетох три книги: „Деветата порта“, „Севилско причастие“, „Тангото на старата гвардия“. Докато се канех да захвана нещо от Сафон, се сетих за един български роман – „Печатарят“ на Силвия Томова.

Романът излиза от печат в далечната 2015-а година и може да бъде наречен „исторически“, тъй като разказва за първия български печатар Яков Крайков. Аз го прочетох през лятото на 2023-а и сетих се за него, тъй като нещо у героите на Реверте ми напомни любопитната личност на главния герой – истински ренесансов човек, роден в началото на XVI век.



Романът проследява в две сюжетни линии личната история на Крайков от село Каменна река до Венеция от последните години на нейния разцвет. Хубавото на романите е, че върху оскъдни биографични факти разгръщат художествени образи. Случая с „Печатарят“ е точно такъв. Крайков на Силвия Томова е талантлив творец, отдаден на мисията си да създава църковни книги на славянски език.

Литературният герой Крайков наследява биографията на историческата личност: произхожда от свещенически род, изучава печатарския занаят в манастира “Свети Йоаким Осоговски”. През 60-те години на XVI век купува печатарско ателие във Венеция и започва да издава богослужебни книги на славянски език. Най-вълнуващото в романа, според мен, е радостта от раждането на книгата. Тя вълнува главния герой толкова, колкото и любовта, струва ми се, и повече от нея. Но това може да е и субективно усещане.

Разбира се, вероятно много от вас ще ми възразят, че да се сравнява Реверте с Томова,  изглежда странно. Вероятно е така. И да, запозната съм с критиките на Митко Новков към романа. Въпреки тях, аз харесах книгата и я запомних. Препоръчвам романа на тези от вас, които не са го чели. Корицата ме впечатли и разгърнах книгата. Сетих за дебата около романа, но... Отдавна съм си извоювала свободата да не споделям мнението дори на уважавани ерудирани критик като Новков.

Ако сте чели книгите на Реверте и романа на Томова, ще ми е интересно да споделите мнение.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Билките и техните магии за любов и раздяла

Изображение
- Ой момиче чернооко, не стой срещу мене, че продавам врано конче само зарат тебе! - Ако съм ти пръвно либе, сама ще ти дойда, ще ти шетам из дворове, като гълъбица, ще ти легна във леглото, като кротко агне, ще ти шавам у ръцете като мрена риба. (Димитър Осинин "Народни любовни песни") БНР - любовни песни За любовта на старите българи Нашите баби били големи познавачки на магическите свойства на цветя и растения. Почти всеки календарно-обреден или семеен празник, обред или ритуал е съпътстван с магическото присъствие на цветя и растения. Калпаците на коледарите се кичат с чемшир или бръшлян. Здравецът присъства в почти всички празнични ритуали. Трендафилът и здравецът са цветя, които задължително присъстват на   годеж, сватба, раждане. Когато ще се прави надпяване на пръстен, мълчаната вода се оставя да пренощува под трендафил. Трендафилът е този мистичен страж, който вероятно не е избран само заради червения му цвят. Много често в народните песни се среща опред...
Прочетете още

Самодива къща и деца не гледа!

Изображение
Те се завръщали в света на хората по Благовец, след Великден изчезвали незнайно къде В селата край Елена съществуването на митични същества, които местните наричат самодиви, до днес се приема за истина. Легендите разказват, че самодивите избирали дадена поляна и танцували на нея. Най-често това се случвало по пълнолуние. Приличали на привидения. Неясни образи на момичета, които извивали тела в дълги роби в светещо бяло. Затова прочетох в статия на 24chasa.bg. Росенът - самодивско цвете Животните усещали  присъствието им. Късно вечер, при прибиране на добитъка, кучетата пазачи се държали странно. На няколко пъти пощурявали и започвали да вият до късна доба, лаели без причина в нищото, въпреки че наоколо нямало признаци за наличието на човек. Други пък скимтели пак без причина и се криели. Според местните хора, самодивите си избрали една поляна, тя ставала тяхна и по пълнолуние винаги танцували на нея. Ако жив човек ги видел, ослепявал. В района имало много нен...
Прочетете още

Домашните женски занаяти

Изображение
Десетилетия наред жените във всички населени места на община Борово са се занимавали с тъкане. Запазени са станове почти във всички музейни сбирки в нашите села Все още има много жени, които умеят да тъкат. Тъкането е от онези женски битови занаяти, които няма да отмрат, защото много жени и досега проявяват интерес да учат занаята, макар и целите им вече да са чисто художествени. В миналото обаче занаятът е бил необходимост – жената сама трябвало да изработи всички тъкани за дома си – дрехи, кърпи, черги, килими. В селата са се отглеждали лен, коноп, памук, а овцете от стопанството са били източник на вълна. В нашите села е бил познат само хоризонталният стан. Негови основни елементи са горно и долно кросно, бърдо, вместено във ваталите, нищелки и скрипци, крака, зъбци, кученца, женска и мъжка укрепалка, совалка, масури. Страничните дървени рамки на стана в Обретеник се наричат „коруни“. Интересен момент от подготовката е насноваването на основата на тъканите. Лененот...
Прочетете още