6.Новите истории от вчера


"Новите истории от вчера" са разкази за българското битие. Макар че всеки от тях е самостоятелен, те са вътрешно свързани в по-голямата цялост на "историите от вчера" - вечната моя тема, истории, разказващи сюжета на българското битие през миналото и настоящето. Те са  първият опит да разработя по-голям по обем текст.


1. Красотата на Тетевенския Балкан и съдбата на един генерал
2. Окната - откъдето може да говорим с Бог
3. Гложенският манастир или как съвремеността нахлува с туристическа безпощадност
4. Пътуване в сегашно време
5. Фарът, водата и самотата
6. Разказ, написан преди новините и първата ракия
7. Орфей ме повика
8. По следите на лечебната вода
9. Света Марина Огнета - стопанка на аязмите с лечебна вода
10. Несериозен разказ за едно пътува
11. Местната история за пътя към подвига на Хаджи Димитър и Стефан Караджа
12. Разказ за дъжда, слънцето и свети Илия
13. Закъснял разказ
14. Разказ за седенките и св. Пантелеймон
15. Изпитанието Седемте рилски езера
16. Правец и Правешкият манастир - ...
17. Революции, кървави писма и депутатки в самодивски премени
18. Моята, своята, нашите... вещерски истории...
19. Старчевата - хоро, страст, мистика
20. Когато поех по пътя на сърцето
21. Приказка за водата
22. Денят на лятното слънцестоене
23. Самодивска любов
24. Биле разделно
25. Орисия
26. За злите сили и коледарите
27. Слънчова любов

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

Конфликтът между Иван Вазов и кръга "Мисъл"

Изображение
Що се отнася до класиците на българската литература, обикновено си представяме достолепни господа и дами, които са д уховно извисени над делничното и битовото. Рядко ни минава мисълта, че и на тях нищо човешко не им е чуждо. Включително и ниските страсти. Историята на литературния конфликт между Народния поет Иван Вазов и кръга „Мисъл“ показва, че дори на полето на изкуството се разгарят битки, които със своята продължителност и ожесточеност не отстъпват на реалните военни действия. Началото на тази история е поставено през 1892 година, когато започва издаването на списание „Мисъл“. Негов главен редактор е д-р Кръстьо Кръстев, а сред сътрудниците му през годините личат имената на Петко Славейков, Петко Тодоров и Пейо Яворов, които ще формират едноименния литературен кръг. Изданието се анонсира като „Списание за наука, литература и критика“ и чрез него в България навлизат индивидуализма и естетизма. Още в своя първи брой в рубриката „Из съвременната българска повест“ д-р К
Прочетете още

Жътва е...

Изображение
Обичаи, свързани с жътвата В селата от нашата община съществувала традиция жътвата да започва в понеделник, който е считан за „лек“ (благоприятен за всички начинания) ден. Пръв зажънва този (или тази), който има най-лека ръка и е пъргав и чевръст. С това се вярва, че цялата жътва ще бъде лека и ще приключи навреме. Сърпарка Има традиция девойката, след като се е омъжила през зимата, да идва един ден да жъне на бащините си ниви. Вечерта бащата ѝ дава сърпа, с който тя е жънала, докато е била в техния дом. Затова се и казва „жътва за сърп“. Да нахраня морни жътвари :) Много настроение създава изправянето на първия сноп. От нажънатите в първия ден класове се връзва сноп, който изправят пред стопанина на нивата, а той, с благословия за спорна жътва и берекет, слага в поставена сред класовете шапка или кърпа пар à и обещава богато възнаграждение при приключване на жътвата. В Обретеник снопът се изнася на пътя и всеки, минал край него, хвърля на шапката/кърпата дребни м
Прочетете още

Самодива къща и деца не гледа!

Изображение
Те се завръщали в света на хората по Благовец, след Великден изчезвали незнайно къде В селата край Елена съществуването на митични същества, които местните наричат самодиви, до днес се приема за истина. Легендите разказват, че самодивите избирали дадена поляна и танцували на нея. Най-често това се случвало по пълнолуние. Приличали на привидения. Неясни образи на момичета, които извивали тела в дълги роби в светещо бяло. Затова прочетох в статия на 24chasa.bg. Росенът - самодивско цвете Животните усещали  присъствието им. Късно вечер, при прибиране на добитъка, кучетата пазачи се държали странно. На няколко пъти пощурявали и започвали да вият до късна доба, лаели без причина в нищото, въпреки че наоколо нямало признаци за наличието на човек. Други пък скимтели пак без причина и се криели. Според местните хора, самодивите си избрали една поляна, тя ставала тяхна и по пълнолуние винаги танцували на нея. Ако жив човек ги видел, ослепявал. В района имало много ненадей
Прочетете още