И морето в Странджа е различно!

То си е същото, но някак изглежда различно. Със сигурност не е черно, водата е

прозрачно синя и безбрежна. Морето в Странджа е мистично като нея, макар неясно защо то почти не присъства в обредните практики и вярвания.

Решението ни да летуваме в Приморска Странджа ми е донесло най-щастливите и пълноценни лета. За пръв път, когато попаднах в градчетата под Бургас, усетих, че това е енергийна земя. Никой не ми беше казал да очаквам това, да го наблюдавам и да го търся, но го усетих с цялото си същество. Морето е част от това усещане за природна мощ и ласка. Може би защото знае, че го обичам, то ми се е отблагодарявало с топли и спокойни води, сред които да мога да пътешествам.

Залез над странджанското море

През пролетта на 2014 г. почти бях решила да летуваме на север, в Каварна и Балчик. Градчетата ми харесваха, рекламата за лятото там, вървеше целогодишно. Представяха се предимствата на Северното Черноморие, сред които и възможността да се види ферма за миди. Макар да съм устойчива към съблазните на мобилните оператори, хич не съм толкова твърда по отношение пиар на туроператори и пътувания. Е, всеки човек си има слабости, това са моите! Някой обаче ми каза, че ферма за миди може да се види и на юг, в непосредствена близост до Маслен нос.

Тюленовата пещера отблизо

Този път предвидливо прочетох къде е този Маслен нос, научих че е част от най-източния ръкав на Странджа планина, вдаден навътре в морето. Намира се до град Приморско, заобиколен от огромни златисти плажове, на мястото, където Ропотамо се врязва в Странджанските склонове. До Маслен нос най-лесно се стига с туристическо корабче от Приморско. Значи, отиваме в Приморско. И не сгрешихме! Аз не обичам много пренаселените курорти, но човек не може да има всичко. Красиво кътче е това приморско градче, така че не се изненадах, че толкова много хора го бяха избрали за лятото. Важно е, че осъществих моето морско пътуване до Маслен нос. То не е кой знае какво, все пак е туристическа разходка. Очаквах грохот на вълни, за да има емоции, а получих лазурно небе и спокойно море. Минахме покрай безброй заливчета, в които бяха акостирали други туристически корабчета, които имаха в програмата си пикник на брега. Както за всички скали, и за тези на Маслен нос има много легенди – за любов и разбити кораби. Разбира се и тук ще ви разкажат, че точно в тази пещера, само тя и никоя друга, е криел съкровищата си Вълчан войвода.

Мидена ферма

В брошурите на пътуването пишеше, че корабчето ще ни закара до Тюленовата пещера. Преди години в нея е имало тюлени, но вече няма. Изчезнали, затова се наложи да си дръпна една снимчица на тюленче от нета. Но пък си получих гледката към фермата за миди. Пикник на брега с непознати хора не ми звучеше точно като развлечение, затова пропуснахме да видим белия цвят на мидения плаж.

Получих си гледката към Маслен нос откъм морето. Разбрахме, че на брега има параклисче на покровителя на рибарите свети Никола. Навсякъде по морето е така, строгият светия бди над своите.

Тюленче

По пътя за Маслен нос, откъм морето, може да се види резиденцията на бившия Първи „Перла”. В корабчето другите пасажери повече говореха за нея, за това как е строена през 70-те години на ХХ век със супер нови технологии, които и до сега работят. Повечето туристи не търсят мистиката или знанията за миналото, а пикантни истории за лукс и скандали. Затова аз повече няма да разказвам за моите спътници, „Странджанските разкази” са пътуване към миналото и традициите.

Маслен нос

Докато ги чакам  да се наприказват, ще ви кажа една рецепта, за която прочетох не помня къде, за местно рибно ястие „лопушка”. Прави се от речни риби – уклей, мряна, малки пъстърви и други. Добре почистените рибки се увиват заедно с тънки резенчета сланинка, може и със зеленчуци, и се ръсят с подправки по личен избор. Готовите рулца се увиват в листа от лопуха, която расте покрай река Велека, а получените пакетчета се пекат направо в жарта или пък във фурна. Не си записвайте рецептата, има я из кулинарните сайтове!

Маслен нос

Рецептите за рибена чорба са моя слабост от времето, когато в Батин правихме Празник на рибата. Тогава приготвихме общоселски курбан от различни видове дунавска риба. Оттогава събирам рецепти за рибена чорба. Писна ми да слушам за Тодор Живков и казах на моите спътници, че ще им разкажа рецепта за рибена чорба от Странджанско. Тя не е много по-различна от тази, която научих от бабите в Батин. Чорбата също се приготвя с много зеленчуци – лук, моркови, чушки, домати, но в Странджа те предварително се запържват с късчета бяла вкусна сланинка. В Странджа прасето е на почит и е основна храна в традиционния бит.

Към запържените зеленчуци се добавя бульона от сварената риба, добавят се и късчетата вкусна рибка. И в Батин, и в Странджанско рибената чорба се застройва с много яйца. В Батин при сервиране се наръсва със ситно накълцан девисил.

Перла

А сега на вас, моите читатели, ще издам тайната рецепта за рибена чорба на батинските рибари. Тя е много проста – сваряват се наситнените зеленчуци с много риба и това е. Чорбата се яде бистра, подправки –ако са под ръка. Тайната – много и разнообразна прясна риба. Предполагам и рибарите по морето са варили рибената чорба така, само че рибите са били морски. Най-голямата майсторка на рибената чорба в Батин ми сподели друга тайна, към речните риби – толстолоб, шаран, амур, бяла риба, добавя малко скумрия за вкус и плътност на бульона. Най-голямата тайна на рибената чорба е тази – повече видове риба в една тенджера, вкусът на чорбата е невероятен. Вярвайте ми, расла съм на брега на Дунава, а и събрах стотици рецепти за рибена чорба!

Място за отдих на брега

Казах им на моите спътници, да спрем да си говорим за политиците, даже и бивши, и да се наслаждаваме на простичките радости на живота. Летуването в Приморско имаше още един невероятен привкус – на много и вкусно приготвена храна от морски дарове. Докато се разхождах из градчето, открих ресторантче, в което се приготвяше само морска храна, майсторите готвачи бяха също рибари. Тайни нямаше - прости и лесни мъжки рецепти, в които даровете се варят, пекат и пържат! Сервират се топли и се поливат със студена бира. Но май тези тайни, всички ги знаем!

Морето може да не участва активно в българските традиции, но има своя невероятен чар, гора в морето може да се види само в Странджа.

2016 г.