За живота на легендите


         
С благодарност към Искра Ангелова, която ми предостави чудните си снимки за моите любими текстове - тези за легендите!

Настоящият текст цели да извади от забрава няколко стари местни легенди, чиято магия никога не е спирала да ме омайва през годините. Легендата за Великината пещера цитирам по книгата на Тодор Билчев и Йорданка Ватева „Горно Абланово”:
 „Назад остават нерадостните дни и преживяното тежко робство, които присъстват вече само в народните предания, легенди, приказки и песни. Такава легенда за тъмните робски години в Горно Абланово се носи от вековете до днес и ни разказва за дивната мома Велика Гънгълова, похитена жестоко от турците в една пещера край селото. „Било през турско – разказва легендата. Тя отишла с брата си да приберат сеното от тяхната ливада, намираща се в местността „Широкото ливаде”, по посока землището на с. Обретеник. Натоварили сеното, а Велика оставила брат си да се занимава с колата и тръгнала да си ходи към Г. Абланово пеша. Вървяла, предяла и пеела. Брат й впрегнал каруцата и се прибрал вкъщи, но нея я нямало. Цялото семейство изпаднало в ужас и всички се втурнали да я търсят. Намерили я, но вече било късно. Тя лежала мъртва в пещерата, намираща се на близките скалисти склонове над „Широкото ливаде”. Едва сега разбрали, че по пътя към дома злощастното девойче било пресрещнато от турци, които насила я завлекли в пещерата, гаврили се с нея и накрая я удушили с разкошните й плитки, оставяйки я мъртва на това място. Прибрали и погребали най-личната селска мома – Гънгъловата Велика, а пещерата оттогава взела името й и до днес се нарича Великината пещера”.
Великината пещера в землището на село Горно Абланово

Обретеник е единственото село в община Борово, което пази предание за основаването си, разбира се и него, като и много друга информация дължим на незабравимия  Кънчо Бакалов.
„Най-авторитетно и научно обосновано е становището на проф. Николай П. Ковачев. Според него названието на селото е старинно, славянско и може да се свърже със старобългарския глагол ОБРЪСТ /намеря/ и личното име ОБРЕТЕН /намерен/”. /Кънчо Бакалов – „Обретеник. Етнографски очерк”, 1992 г. – стр. 9 - 10/ Друга легенда, може би по-нова, без писмени доказателства за това кога и как се е появила, е че името на селото идва от думата „обред”. Аз я чух за пръв път от Николинка Тотева, дългогодишен читалищен деятел, във филма на телевизионен център Русе „Лутурки”. Като че ли, за да докажат достоверността на втората, хората от селото и до днес пазят почти всички обичаи, обреди, песни, танци, местни ястия, които са наследили от дедите си. Но може би най-популярна е легендата, която разказва, че името на селото произхожда от името на дядо Обретен, т.е от името на един от предците.
Като във всяко предание кога е живял дядо Обретен и откъде е дошъл не е ясно. Преданието разказва следното: дядо Обретен последвал кучето си, до тук, до мястото на днешното село, когато тръгнал да търси вода, тъй като водата съвсем ненадейно спряла, там, където живеел. Новото място омаяло стареца с гъстите си гори и с буйните си потоци и той, и неговите наследници се заселили тук завинаги. Твърде възможно е това да е станало през 15 век, откогато са първите датирани писмени паметници за съществуването на селото, но твърде вероятно легендата за предците да се отнесе към далечния 10 век, когато голяма войска минала през тези земи и ненадейно получила заповед да се ОБЪРНЕ и да се върне ОБРАТНО. А защо не митичният дядо Обретен да е живял още по-отдавна, в  митологично време на началото, преди историята, културата, цивилизацията.


Във филм, сниман през 2014 г., ролята на дядо Обретен изпълни Ангел Христов – дългогодишен учител и самодеец при НЧ „Христо Ботев 1928”, на когото също изказвам дълбоката си благодарност!
И една легенда, която научих преди почти 30 години – легендата за тайнствените два манастира, намирали се някога в непосредствена близост до селата Горна и Долна Манастирица, дн. Борово и Волово. Отново основна информация черпим от местните краеведи – Ради Колев и Тотю Манев. Тотю Манев е и човекът, който ни разведе до предполагаемите места на старите манастири и на когото също благодаря не само за подкрепата за заснемането на филмите, но и за много информация, която е събрал през годините и ми е предоставил за публикуване.
Село Горна Манастирица /дн. Борово/ и село Долна Манастирица  /дн. Волово/ през 17-18 в. били познати като Голям манастир и Малък манастир. Когато съставя карта на Северна България /1862-1874/ Феликс Каниц посочва селата Горен и Долен Манастир. И все пак в турските източници селата са наричани Голям и Малък Манастир. Бай Ради твърди, че със сигурност имената Горен и Долен манастир са в активна употреба след Освобождението от 1878 г.
До тук е важно да се отбележи друг факт – до Освобождението в Горна Манастирица не живеят българи, а само мюсюлмани, въпреки това топонимията е запазена. Твърде вероятно е, българското население да се изселило от Горна Манастирица след началото на 16 в., когато по тези земи върлува Мурза Татарски с 46 хилядна войска. По същото време, казва бай Ради - легендата разказва, че манастирът е бил заринат, за да не бъде ограбен, опустошен и изгорен.
За село Балабанлий има предание, че около 1700 г. е имало изселване, предизвикано от жесток натиск за насилствено помюсюлманчаване на християнското население, като при отказ това да стане, селото било запалено, а оцелелите българи се укривали в местността Корията и след това се преселили в село Полски Сеновец.
От книгата на Кънчо Бакалов „Обретеник” може да се научи, че нещата в Обретеник стояли горе-долу по същия начин -  през 15-16 в. населението на селото е чисто българско. Преминаването на Мурза Татарски там е датирано към 1522 г., като Кънчо Бакалов твърди, че манастирът бил унищожен. Намирал се в местността „Футула”, източно от помпената станция в „Дерменджик дере”. Преданието в Обретеник, което не само е включено в книгата, но още продължава да се препредава устно в селото, разказва, че манастирът бил подземен, намирал се в голяма пещера. Входът към него се затварял с желязна порта, а осветлението и пречистването на въздуха се осъществявали от прокопан в скалите отвесен комин.
Двата манастира вероятно са строени през Средновековието - 12 век, има и две вероятни местонахождения, които знам от местните краеведи. Това, в книгата „Обретеник” е съвсем конкретно  - в местността „Футула”. От гледна точка на прочетеното приемам, че посоченото местоположение касае т. нар. Долен или Малък манастир.
Няма  запазени данни къде се е намирал т. нар. Голям или Горен манастир. За негово вероятно място местните по-възрастни хора посочват една долчинка срещу изхода от Борово под главния път Русе –Бяла, „Срещу триъгълника.” - е лаконичният отговор в Борово. От къде идва това предположение? През годините, когато жените от Борово работели в местното горско стопанство и копаели там, попадали на тухли, камъни, метални остатъци от църковна утвар. Пак казвам, изложеното за местоположението на Горен, Голям Манастир е по устни разкази и то от много източници, така че не отговарям напълно за достоверността им.

 Не мога да се въздържа да не цитирам друга местна легенда, която ме пленява с очарователната си смесица от невероятност и устойчивост – от мястото, където в миналото се намирал Горен Манастир – до мястото на днешната автогара имало прокопан подземен проход. „Кога, защо, от кого?” – легендата не казва, но упорито се преповтаря от всички.
Ако обобщим казаното в двете книги и ширещите се легенди, ще получим горе – долу следната история. Вероятно в землищата на днешното Борово и Волово /към Обретеник/ през 12 в. са били построени православни манастири, топонимията „Голям” и „Малък”, „Горен” и „Долен” са достатъчни доказателства, че манастирите са били два. Те са съществували вероятно до 14 век, но с по-голяма вероятност до към 1522 г. и са унищожени от ордата на Мурза Татарски, чието преминаване по тези земи е документирано. Легендата – в Борово – че манастирите са били засипани, за да бъдат спасени, или – в Обретеник – че манастирът се намирал в пещера, вероятно почиват на по-стар писмен източник, чието наличие не е доказано или документирано. В него вероятно е било написано, че манастирите са били „съсипани” от татарските орди, защото и този вариант на легендата съм чувала от местните хора. Твърде възможно е тези легенди да са плод на устни предания за „съсипаните” от татарите манастири. Това предположение направи пред мен бившият кмет на село Брестовица и изследвач на местната история Петко Николов, историк по образование.
            И така животът на легендите, дошли от далечни време, пътуващи към бъдещето, е дълъг, почти безкраен, дано нашите филмчета имат принос за това.

Фестивален вестник – бр. 1/2015 г.
в. „Форум” – бр. 35 и 36/2015 г.

Истории от вчера


Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф