Литературен клуб „Петък след обяд”

Уважаеми приятели от сп. „Кураж”, пиша ви отново, защото вие сте изключително добра трибуна на случващото се в социалните услуги в страната.

           

От миналата година започнах работа като социален работник в ЦСРИ „Детелина” – град Борово. Работата ми трябваше да е с по-младите потребители, които имат нужда от  подкрепа, за да се усъвършенстват и за да се реализират в обществото. Самата аз бях учудена от себе си, че в хода на работата си, все повече имам желание да се срещам и общувам с по-възрастните от нашите потребители - хората в надтрудоспособна възраст. Първоначално започнах да посещавам груповите сбирки за социална работа и да слушам за какво се говори там, да се интересувам от работата на колегите си – социални работници. Оказа се, че след тематичните сбирки, потребителите остават да пообщуват помежду си, завързват приятелства, разказват си спомени или просто споделя тревоги или радости от деца и внуци.

           

Открих, че възрастните хора са неизчерпаем източник  на информация за местната история – много от тях са свидетели на войната през 1945 г – минаването на немските и руските войски през нашите села; свидетели са на кооперирането на земята през 50 – те години на ХХ век и на връщането на собствениците й през 90 – те.

        Един ден на едно от по-големите мероприятия в ЦСРИ предложих на нашите потребители да направим литературен клуб „Петък след обяд”. Програмата – местна история – за всички населени места в общината, а и събития от съседните общини; творчеството на местни поети и писатели, много от тях потребители на ЦСРИ „Детелина”, големите исторически събития от националната ни история, литературни клюки и какво ли още не.

            На първата сбирка поканих на гости една млада боровска поетеса – Биляна Великова – на 17 години. Нейните баща и баба са наши потребители и редовни участници в клуб „Петък след обяд”. Представихме издадената през 2011 г. стихосбирка „Късчета живот”. На сбирката присъстваха четиридесет от общо деветдесетте ни потребители. Възрастните хора слушаха с интересен изповедта на една млада и чиста младежка душа, а в очите им светеха сълзи. Съвсем в духа на фолклорната традиция Билянка получи освен похвали, много благословии – да е жива и здрава, да радва близките си.  Тя беше щастлива и развълнувана от топлия прием, от факта, че баба й и баща й се гордеят с нея и че техните приятели от ЦСРИ ги поздравяват за творческите й постижения.

Възрастните хора са една изключително толерантна общност, която живее с пулса на времето, въпреки ограниченията на възрастта и болестите. Те имат много свободно време да четат, да гледат телевизия и после да споделят чутото и видяното през призмата на собствения опит. Срещайки хора от различни поколение, разбрах, че винаги, през всички времена междупоколенческите различия носят не само  конфликти, но и опит, помощ и подкрепа. След Билянка ще има още много местни творци, които ще представят творчеството си пред нашата взискателна, но и добронамерена публика. Тези литературни събития ще бъдат истински празници, предчувствам го отсега.

           

На следващата сбирка предложих на членовете на клуба да им разкажа за исторически събития от времето на Руско-турската война, случили се на територията на община Борово. Идеята ми се посрещна с много симпатии. Вече два петъка се връщаме назад във времето от преди 135 – години и откриваме и лично за себе си, и като общност, че нашето минало е славно, че по нашите земи се е случвала голямата история на  нацията ни.

Членовете на литературния клуб сами започнаха да предлагат теми за сбирките, макар че аз предварително бях подготвила програма, която те одобриха. Те ме питаха: „Знаеш ли това? Знаеш ли онова?” За няколко седмици научих толкова много неща, колкото не бях научила за осем години работа в общината като ръководител на отдел „Образование, социални дейности и култура”. В следващото си писмо ще ви разкажа какви интересни факти от местната история и етнография ми разказаха нашите потребители.

           

Скъпи приятели от списание „Кураж”, аз се обръщам към вас с молба да публикувате материалите от нашия клуб, тъй като те са пример затова, колко удовлетворение и полза може да носи работата с възрастните хора с увреждания – те са живата местна история, просто някой трябва да я събере и запише. Може би нашата идея ще намери поддръжници в другите социални услуги, които работят с хора в надтрудоспособна възраст.

            На финала искам да кажа, че едва сега разбрах, колко мъдрост имало в народната приказка – за царя,  заповядал да се убият всички стари хора в царството. Само един младеж скрил баща си, а той после му показал откъде да се намери жито за посев, за да няма глад. Така и ние от клуб „Петък след обяд” разровихме мравуняците на миналото и от тях извадихме зърното за посев в бъдещето.

С поздрав – Цветелина Георгиева 

Текстът е писан за специализираното списание за социални дейности - сп. "Кураж" - 2013 г. Център "Детелина", град Борово, литературен клуб "Петък след обяд"

"Детелина" - името на надеждата