Интересни обичаи от село Екзарх Йосиф

Въпреки че голяма част от етнографското и фолклорно наследство е съхранено в книгата на Илия Калинов „Село Екзарх Йосиф“, Русе, 2014 г., считам, че мога да кажа нещо ново и за фолклорните традиции в това село. В читалището е запазена папка със сценарии за възстановка на обичаи от средата на 80-те години на ХХ век. Тя беше съхранена от моята колежка Павлина Ванкова, учител по български език и библиотекар в читалището, и ми бе предоставена за ползване при реализацията на проекта за етнографското наследство на общината. В папката, подобно на тази от село Обретеник, могат да се намерят сценарии за възстановки на много семейни и календарни обичаи и обреди. Както става ясно от предходни статии, традициите в нашите села са близки и с минимални различия. В тази статия ще разкажа само за тези обичаи в село Екзарх Йосиф, за които не открих информация в другите села. 

Рибен курбан

Рибени курбани. Рибените курбани, наричани още „Светаго“, се слагат в коледните пости между празниците Божа Майка и Свети Никола. Обичаят се е изпълнявал в село Екзарх Йосиф във всяка къща до около 1950 г.

Това е курбан за здраве на хората и животните, за плодородие и благополучие в дома. Домакините от всяка къща избират един ден в периода и слагат курбан на дома си. Жертвеното животно е риба, защото се пости. Готвят се само постни ястия: жито, боб, сърми, пълнени чушки. Пече се обреден хляб кравай. Съществувало е поверие, че ако в някоя къща не се сложи този курбан, нещастие ще сполети дома. Рибата се пълни със смлян булгур.

Съществува и друга традиция, която е запазена и в съседните села – да се избере светец – покровител на човек, претърпял злополука. Майката или жената на пострадалия пали три свещи на пирустията, като нарича всяка на определен светец. Която свещ остане да гори последна, той е светецът, който ще покровителства пострадалия и ще го закриля от нови беди. В деня на църковния му празник се прави курбан за здраве. Този курбан се повтаря ежегодно.

Вълчи празници. Тези празници се празнуват в цялото село и траят една седмица. Това е седмицата след заговяването за Коледа, заговява се в неделя на Архангеловден (21.11.). Интересно е да се добави, че съборът на селото се чества в деня на Свети Архангел Михаил.

През тези празници се работят само кълчища и памук, с вълна не се работи, за да не изядат вълци овцете. Не се ползват ножици – вълкът да не отваря уста срещу животните. Във всяка къща в селото ножиците се завързват с конци, докато траят Вълчите празници.

(Снимка 34. Със самодейци от НЧ „Самообразование 1919“ – село Екзарх Йосиф, в Каран Върбовка на Фолклорен фестивал „Жива вода“ – юни 2014 г.)

Може би най-интересният сценарий в папката на НЧ „Самообразование 1919“ е сценарият за възстановка на обредността по Игнажден.

Вечерта преди деня на светеца се яде рано и се ляга рано, за да легнат рано кокошките. От вечерта се приготвят зелеви сърми, но по-големи, за да станат пилетата по-едри. Пълнят се червени чушки, за да са червени кокошките.

От Игнажден до Сурваки не се пере, за да раждат лесно говедата и булките. А в навечерието на Игнажден не се пере и не се простира черно пране, за да няма главня по посевите.

Преди вечерята в дома се внася лемежът на ралото и една крина. На трапезата се слага по малко от всяко приготвено ястие. За празника се пече специален обреден хляб, наречен „боговица“.

Вечерята срещу Игнажден се прекадява; кади се и в оборите, като от обредния хляб се дава и на животните. Ситото се хвърля високо, за да станат едри житата. Кесията с парите се слага на трапезата. Благословията е: „Да е пълна през цялата година“. Към децата на тази кадена вечеря също има изискване да стоят мирно, за да лежат квачките и да измътят пилета. Шиенето в навечерието на Игнажден се счита препятстващо снасянето на яйца от кокошките, затова не се допуска. Трапезата, подобно на Коледа, не се раздига, за да не стават квачките от полозите. Стопанката влачи заръшник около насядалото семейство и нарича – както се влече заръшникът, така да се влекат посевите.

В крината се слагат орехи, по пет за всеки член от семейството. Крината със същите орехи се внася в дома и на Коледа, и на Сурваки, когато отново се прекадяват. Едва на Сурваки орехите се чупят, за да се гадае за късмета на всеки член на семейството. Червей в ореха е знак за болест.

По въглените на лемежа, с които е прекадена вечерята, се гадае за плодородието през годината – черни въглени – влага; здрави въглени – здраве.

Още вечерта в крината с орехите се слагат клечки и слама, децата сядат върху крината и кудкудякат, за да се измътят пиленцата.

В празничния ден не се ходи по махалата, за да не се губят там пилетата. По първия, влязъл в дома, гост се гадае дали петлите, или ярките ще преобладават сред тях. Ако е мъж, квачките ще излюпят повече петлета.

Сутринта на Игнажден влезлите гости поздравяват: „Славите ли Млада Бога!“, отговорът е: „Славим, славим!“. Гостът сяда и разбърква жарта в огнището, като нарича: „Колкото искри в огнището, толкова пиленца, теленца, агънца, свинченца, живи и здрави, мед и масло и бяла пшеница на тоз род!“. Домакините отговарят с „Дай Боже!“. В Екзарх Йосиф е битувало и вярването, че на този ден нищо не се изнася от дома, за да не се изнесат берекетът и благополучието. Гостът – полазник – се обикаля със сито, от което в кръг се сипят боб, орехи и сушенки, с благопожелания да лежат квачките, да измътят много пилета, да има голям берекет, да няма болести по хората и животните. (Снимка 35. Със самодейци от НЧ „Искра 1898“, преди заснемането на филма „Нашиванки“ по проект „Експониране на местното историческо, етнографско и природно наследство на община Борово“ – декември 2014 г.)

В Борово се гадае за берекета през следващата стопанска година и по личността на полазника – първия гост сутринта на Игнажден. Ако той е учен, добър, спестовен човек или майстор, годината ще е добра. Ако полазът му е добър и благопожеланията му са се сбъднали, той е очакван гост в семейството и на следващия Игнажден.

Статията е от книгата ми "Истории от вчера"
към "На село е най-добре"