На Симеоновден започвали заклинанията за берекета на следващата стопанска година

Питата на Фроска
В равна Мизия земеделието давало основното препитание на хората. Работните стопани в миналото отглеждали множество култури - пшеница, ечемик, ръж, овес, просо, леща, фасул, царевица, цвекло, слънчоглед, люцерна, лен, коноп, памук. За да се осигури божествено покровителство над храната и добруването на хората, т. нар. берекет, денят 1 септември бил натоварен с редица важни функции.
На този ден православната църква отбелязва деня на св. Симеон Стълпник и неговата майка Св. Марта, приет заначалото на църковната Нова година. В Русенското село Обретеник наричат този ден Симеон сърп. Не остана време да науча защо, но не е трудно да предположа. В предхристиянското минало на този ден се отбелязвал аграрен празник. Вероятно това бил денят за началото на сеитбата. След това дошло православието, то учело хората, че берекетът се измолвал с Божията благословия. Затова в навечерието на Симеоновден стопаните носели семената за посев в църквата, за да бъдат осветени от духовно лице. В зърното поставяли стрък босилек, червен конец с нанизани на него червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер. Тези предмети съвсем не били случайно подбрани, това са магическите знаци на бялата магия, осигуряваща берекет и добруване. Стопаните молели благословията на християнския бог, но не забравяли добрите стари правила, в полезността, на които се били убедили отдавна. Така православието се примирило със знаците на езичеството, а те бавно и полека започнали да губят своята магическа сила, за да стигнат до нас като народни традиции, за които продължаваме да пишем.
Симеонсърп - товарене на житото за посев
Вероятно обретенчани наричали празника Симеон СЪРП, защото влагали следния смисъл, ако стопанинът посее според ритуалните правила, наследени от предците, боговете и традициите, ще дочака да жъне спорно и обилно. Или за да се върти сърпа сред натежалите ръкойки на лято, есенно време в земята трябва да се посее зърното. Или Симеон сърп е началото на сеитбата на есенниците, както бихме казали днес – началото на берекета, добруването и спокойствието на рода.
От книгата на Кънчо Бакалов „Обретеник. Етнографски очерк“, 1992 г. може да се научи много за обредните практики, свързани със сеитбата и началото на новата стопанска година.
„Много символика и емоционалност има в подготовката и началото на сеитбата. Тя започва обикновено през септември. Отрано приготвеното семе се прехвърля в нови, чисти чували и прибавят към него шепа едри и здрави зърна от миналогодишната брада, „за да се ражда житото едро като дренки и здраво като дрян“. В един от чувалите поставят четка, „за да е гъстото житото“ и сито, „за да е сита годината“. За това време баба Гана Костова си спомня: „В ранната утрин на 1 септември, Симеоновден, баба Станка ставаше по-рано. Приготвяше пита и печена кокошка. Вземаше лопатката от пещта, поставяше върху нея жарки червени въглени и пепел и обикаляйки каруцата с впрегнатите волове сипеше от тях, „за да не хваща посевът главня“. След това разливаше вода, за да е здрав сеячът и лека работата му, а той облечен в чисти дрехи се прекръстваше и тръгваше към нивата“. (Разказ на Гина Иванова Костова - бел. моя – Цв. Г.) Пристигнал тук преди изгрев слънце, хем да е спорна сеитбата му, хем да избегне срещата с „лоши“ очи, стопанинът поздравява имота си, обръща се на изток и с кръстен знак, призовава Божията помощ за отговорното дело, което започва. Прави първата, почти ритуална бразда, след което повдига питата на високо, „за да стане голямо житото“, разчупва я, дава по залък на воловете и се нахранва. Сее докато привърши всичкото семе. Не връща вкъщи нито от него, нито остатъци от храната, „за да остане берекетът в нивата“.
Симеонсърп
През ХХ век, когато вярата в старите обредни практики вече се следва по-скоро като традиция, обретенчани не изоставят празника. Той продължава да се отбелязва все така тържествено и да се очаква от хората с нетърпение и радост. Павлинка Димитрова Костова разказва, че в началото на 40-те години са организирани тържества по случай започването на сеитбата, в които участват ученици от местното училище. В района на Пашкуновата нива, след засяването на първите семена, стопаните от околните ниви се събирали и децата изнасяли пред тях подходяща програма, в която неизменно присъствала песента „Сей, земеделецо!“ Тази информация също е събрана от Кънчо Бакалов за книгата му за родното село.
През почти тридесетте години, които работих с читалищата в Община Борово, успях да видя редица възстановки на традиционни празници и обичаи и да прочета стотици сценарии. Поводът за създаването на набор от сценарии от 1965 г.насам дава първият събор на народното творчество в Копривщица. До началото на 90-те години читалищата гледат много сериозна на тази своя дейност, пазят и използваха тези стари сценарии, които възкресяват в сценично изкуство бита на техните предци. От една страна у хората още са живи традиции от миналото, от друга страна – възкресяването на местните традиции е било нормативно регулирано с прегледи на художествената самодейност и пр. Добро или лошо е било онова време за фолклора и традициите, не смея да твърдя. Аз заварих бездуховността на 90-те години на ХХ век, която нанесе огромни вреди в българския живот, особено в културния. Хубавото беше, че читалищните деятели запазиха тези текстове, защото към началото на новото хилядолетие нещата се промениха. Българинът отново потърси себе си в старите ракли, в старите папки и оттам извади късчета жива и ценна старина. Нея започнахме да възкресяваме периодично. Когато през късната на есен на 2012 г. решихме да заснемем поредица от филми, с които за съхраним за вечността традициите, старите сценарии бяха извадени, отупани от праха и превърнати в нашата настолна книга за преоткриване на миналото.
Стопанката посипва пепел пред каруцата
В сценарий, пазен в архива на обретенското читалище, открих повече информация, отколкото в книгата на Кънчо Бакалов. Твърде вероятно е, обретенския краевед сам да го е изготвил.
Приготовленията за деня на сеитбата – Симеон сърп започват още от вечерта. Тогава се заколва кокошката, това става пред каруцата, а кръвта се събира в менче. На дървен гребен се намотава червен конец. Обичайно деятелят на всички важни ритуални действия в дома е свекървата, тя извършва точно и акуратно всичко необходимо и учи снахата да прави същото. Това е важно знание, което по-младата жена трябва да усвои. Когато тя заеме първенстващото място в семейството, ще трябва да го предаде на следващото поколение. Свекървата ежегодно повтаря правилата: на Симеоновден огън не се пали, на веригата не се слага нищо черно, жените нищо не работят. За нивата се пече кокошка и малка питка – за едно ядене, това става направо върху жарта. Всичко това е с цел – предпазване на посевите от главня. Разбира се, забраната за работа е традиционна, за да няма градушки по нивите. От дома нищо не се изнася освен храната в торбата на орача и семето, за да не се изнесе берекета. Любопитно е да се знае, че приготвената кокошка се увива в листа от репей, а храната се поставя в торбата още от вечерта. Дали това са чисто практични или ритуални елементи, запазеният текст не казва, вероятно и двете.
На нивата
Сутринта по описания от Кънчо Бакалов начин се подготвя семето и се извършват ритуалните действия около каруцата. Като за празник тя е окичена с цветя, с цветя се кичат и воловете. Ситото и четката/гребенът се поставят в първия чувал с жито, заедно с червен конец и орехи, за да е червено житото като конеца и едро като орехи.
Когато орачът отива на нивата, също извършва определените ритуали. Остатъка от питката, оглозганите кокали от кокошката и дори трохите се изтърсват от торбата в нивата, за да се въди мравунякът и да остане берекета тук, на нивата. Сеитбата също започва с благословия, шиникът първо се взема под дясната мишница, всички ритуални предмети – гребена или четката, орехите са в шиника докато орачът сее. В браздата се тръгва с десния крак и се сее с дясната ръка, като шиникът се премества под лявата мишница.
На нивата се извършва гадаене за берекета на бъдещата година. Ситото се търкулва в първата изорана бразда, ако падне на дъното – годината ще е сита, ако се захлупи с дъното нагоре, глад чака семейството. Повтарят се наричанията – житото да е „често“, както казват в Обретеник, т. е. гъсто като четката/гребена и да е червено като конеца. Орехите от шиника също се хвърлят в земята, те са дар към нивата, обредно – заклинателна храна. Когато се хвърлят в браздата, се изрича пожеланието: „Нивичке, да те нахраним сега, че и ти да ни нахраниш! Да е едро житото като тез орехи!“
Жътва
Ако пролетно време отидете в Обретеник, когато хората сеят това онова в градините и ясаците, ще научите, че те все още спазват една ритуална практика, съобразена с фазите на луната. Никога не сеят, ако месецът старее, ако е нов или пълен, да, но ако старее – изчакват да отмине тази фаза и тогава пускат семената в земята. Ако на 1 септември месецът старее, орачът изорава само ритуалната бразда и извършва обредно-заклинателните елементи, но сеитбата се отлага за благоприятна фаза на луната. Така се спазват няколко заклинателни практики, свързани със добрите знаци на числото едно, църковният празник, фазите на луната, дясното от опозицията дясно/ляво. Също и до днес се спазват практиките да се сее в добрите дни – понеделник, сряда, четвъртък и неделя. Ако Симеон сърп съвпадне с понеделник, това е отличен знак за добруване и берекет. Тази година Симеоновден е в четвъртък, това е добър знак, съгласно знаците, по които са разчитали бъдещия берекет в миналото.
"На село е най-добре"


Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф