За Боровското съкровище

Боровското тракийското сребърно съкровище носи името си като повечето "съкровища" открити в земите на север от Балкана по името на населеното място, в близост до което е открито. Макар да се намира в Националния исторически музей, Община Борово го приема за свой символ, който показва връзката между времена и събития, случили се на днешната ѝ територия. Включва в своя герб един от петте съда – ритонът с протоме на кон. Изображенията на съдовете са върху всички официални документи на общината, предназначени за тържествени случаи – покани, поздравителни адреси, грамоти и др. Голямото желание на жителите на Борово – да се изработи копие на съкровището, което да се пази в Борово, се реализира в края на 2014 г. По-надолу в текста има снимка на боровската реплика.  Каничка от първата снимка е от оригиналното съкровище. То е "анализирано" от почти всички видни траколози в България. Най-много страници му посвещава проф. Иван Маразов в книгата си "Мистериите на Кабирите в Тракия". (Снимка 2) Но всъщност най-любопитна, според мен, е информацията, която проф. Иван Венедиков дава за каничката в знаменитата си книга "Медното гумно на прабългарите". Да започнем по ред този по-дълъг разказ.

Каничка от Боровското съкровище

Тракийското сребърно съкровище от Борово е паметник на древната тракийска култура; открито е през 1974 г. по време на есенна оран в местността Сиври тепе, на 2 км от село Борово, от Трайчо Великов Стоев и Дино Йорданов Динов. Представлява царски ритуален сребърен сервиз с позлата, състои се от пет съда – три ритона с протоме на бик, кон и сфинкс, каничка и купа. Датиран е към 5. – 4. в. пр. Хр. Надписи на съдовете споменават името на тракийския цар Котис (383 – 359 пр. Хр.) (Снимка 3. Страница от ръкописа на Ради Колев. Ради Колев е местния краевед.)

Петте съда се наричат „съкровище“, защото са открити на случайно място – в нива при есенна оран. В страничка от архива на местния кравед, която предполагам, че представлява част от първоначалния ръкопис на книгата „Борово“ четем: „Могила № 2 се намира вдясно на около 20 м от „турското шосе“ (пътят на Мидхат паша, или „ветото шосе“, както и до днес го наричат боровчани – бел. моя), в началото на гората „Кадията“, в блок на ТКЗС, вляво от спускащия се път през гората. Същата (гората - бел. моя) е напълно заличена, само мястото ѝ се знае по предание от стари хора. Там през декември 1974 г. трактористът Дино Йорданов Динов, при оран на около 20 см дълбочина, изравя на повърхността сребърно съкровище от пет съда от 4. в. пр. Хр.” (Текстът е частично редактиран, за да се изчистят правописни и стилистични грешки.)

Според проф. Георги Китов (Албум „Борово. Тракийско сребърно съкровище, първо издание, автор и съставител Георги Китов, София 1976) най-интересният съд е каничката, нейната дръжка не е била открита, но подобно на ритоните и тя най-вероятно е използвана като смесителен съд. Траките размесвали виното с вода за ритуални цели. Фигуралната украса не само я прави неповторим артефакт, но носи много информация за ритуалните действия, свързани с празниците на Дионисий. До отвора на дъното са разположени три водоплаващи птици, според Китов – лебеди. В тракийската митология водоплаващата птица е медиатор между световете на живи и мъртви. Следват два фриза: първият показва сцени от култа към Дионисий, в пира взема участие митологичният герой Херакъл; във втория са разположени сподвижниците на бога – вакхани и сатири.

Ритоните пречиствали ритуалната смес от вино и вода, правили я свещена. Изображенията на ритоните също са свещени – компилация от невидимия и видим свят. Сфинксът е може би най-популярният съд от съкровището. Той възхвалява мъдростта и силата – главата е на жена, тялото на лъв с крила. Вторият ритон е с протоме на кон – свещеното животно на траките, а третият – на бик, символизиращ силата. Образът на бика в тракийската митология се поставял редом с този на Великата богиня, той символизирал мъжкото начало в природата и се свързвал с оплодителната енергия на слънцето.

Последният съд е блюдо с две дръжки, захванати посредством апликации на брадати сатири. На дъното на блюдото се открива интересна сцена – митично животно – крилат грифон с тяло на лъв и глава на орел, напада сърна. (Снимка 4. Страница от ръкописа на Ради Колев.)

В какво се състои значението на Боровското съкровище, според проф. Георги Китов? Без съмнение то е дело на тракийски майстори, вероятно работили в Северна България. Елинистичното влияние се подразбира, цялото тракийско изкуство е повлияно от културата на Древна Гърция. И тук оттласкването на Боровското съкровище от гръцките традиции и акцентирането върху особеностите на тракийското световъзприемане, самостоятелността в изображенията на герои и сцени, както и перфектността на тракийската ювелирна техника, го правят важно и значимо за националната културна съкровищница.

В свободната енциклопедия Уикипедия за Боровското тракийско сребърно съкровище четем:

„Изобразените сцени по корпуса на каничката са интерпретирани от проф. Иван Венедиков и проф. Иван Маразов.

Според проф. Венедиков, горният фриз представя шестващия тиас на Дионис, който се отправя към пируващите божества, сред които професорът идентифицира фигурите на Орфей и Евридика. В долния фриз са представени самите божества, като централна роля е отредена на Дионис и богинята (вероятно неговата майка Семела или съпругата му Ариадна). Те са заобиколени от два Ероса и силени, които са участници в пиршеството.

Друга интерпретация прави професор Иван Маразов, който предполага, че сцените са свързани с мистериите на Кабирите, като интерпретира иконографски сходства с някои вази от тиванския Кабирион. Според него горният фриз също изобразява дионисово шествие с подчертано приповдигната разпуснатост, характерна за света на „природното“. Долният фриз представя брака между богинята и владетеля, т.нар. акт на хиерогамия. Известно е, че хиерогамията е кулминационен момент в мистериите на Кабирите. Професор Маразов е на мнение, че Боровското съкровище е сервиз с култово предназначение и се е използвал при мистериални практики.“

Откриването на сребърното тракийско съкровище привлича вниманието на специалистите върху могилния некропол, разположен в близост до град Борово. Още в края на 1974 г. са разкопани и проучени могили от 1 до 5. Докато в тях работят археолозите, апетитите на иманярите са насочени към могили 6, 7 и 8. В могила № 6 те попадат на зидано съоръжение. Специалистите от Русенския исторически музей извършват спасителни проучвания, а през 1996 г. гробното съоръжение е разкопано и открито за посетители. Неудобството за посещения идва от това, че се намира в могила, която отстои на 5 км от града, в средата на нива, която земеделската кооперация обработва. Гробницата е проучена и обозначена – от „македонски“ тип, построена е от добре обработени варовикови блокове. По-късно археолозите я запръстяват на естественото ѝ място, едва през 2006 г. Община Борово търси помощта на РИМ – Русе за преместване на съоръжението в пределите на града, за да стане то обект на туристически посещения.

Според археолога Димитър Станчев: „Гробното съоръжение е построено от добре обработени в лицевите си части варовикови блокове, без спойка. Гробницата се състои от едно правоъгълно в план помещение – камера, ориентирана с дългите си страни по посока изток – запад. Вътрешните ѝ размери са както следва: дължина 2,31 м, ширина 2,09 м. Покрита е с полуцилиндричен свод с форма на пълен полукръг и вътрешен радиус 1,02 м. Лицевата фасада на гробницата е на изток. Входът има трапецовидна форма, малко стеснен в горната част. Вратата, затваряла входа, е изработена от цял варовиков блок. Вратата е за-тваряла входа посредством плъзгане в жлебове. Увенчаването с триъгълен фронтон на лицевата фасада на гробницата я прави уникална. Датирана е 4 – 3 век пр. Хр.“ (Димитър Станчев - „Работна програма за извършване демонтаж на каменна гробница от могила № 6 в тракийски могилен некропол до гр. Борово, област Русе)

Това са едни от най-популярните научни текстове, представящи тракийското наследство в град Борово. Интересни хипотези за значението на селището на мястото на днешно Борово в тракийската гетска държава се откриват в други източници. Може би никога няма да получим пълна информация за живота на нашите предци през 5. – 3. в. пр. Хр., но и малкото научни изследвания доказват, че по нашите земи е цъфтяла древна цивилизация, чиято рожба е сребърното тракийско съкровище и гробницата на гетския аристократ.

Според Тотко Стоянов, Живка Михайлова, Красимир Ников, Мария Николаева, Даниела Стоянова („Тракийският град в Сборяново“, София, 2004), може би тракийският предшественик на дн. Борово се е намирал в периферията, а може би и в „столичния район“ на мощната държава на гетите. „Съчетаването на данните за селищната мрежа, некрополите, монетните съкровища и някои случайни находки от Югоизточна Румъния и Североизточна България дават възможност да се очертае вероятното ядро на гетската държава през 4. – 3. в. пр. Хр. От басейна на Янтра при старото средище в района на Борово на запад, границата вероятно е достигала на юг крепостта при Кралево, а след това през Шуменското плато (с 2 – 3 крепости) достигала на североизток към Воеводското и Стана плато с големите укрепени селища при Лиси връх и Стана…“. Ако хипотезата на учените се окаже правилна и приемем, че в дн. Сборяново е била столицата на гетското тракийско царство Хелис, то днешно Борово се е намирало в периферията му. Най-интересно за мен обаче е предположението на авторите на сборника, че след загиване на столицата Хелис в средата на 3. в. пр. Хр., следствие на разрушително земетресение, политическият и икономически център на гетите бил преместен обратно в района на старото средище при Борово. (Снимка 5. Реплика на Тракийско сребърно съкровище от 5 – 4 в. пр. Хр., изработена по проект „Експониране на местното историческо, етнографско и природно наследство на Община Борово“.)

Според Златоживка Здравкова – „Една хипотеза за тракийски политически център в съвременния русенски хинтерланд и за произхода на името Русе“ – „Алманах за историята на Русе“, Т. 2, 1997 – „Тракийски надгробни могили се откриват също в този обособен микрорайон Бяла – Стърмен – Борово – Брестовица – Ботров“. По-нататък авторката разказва, че разглежданият регион е интересен и с откриването на едни изключително оригинални и изумителни археологически паметници, влезли вече в научно обращение през 1986 г. Става дума за подземните галерии при Брестовица, които били свързани с култа към Залмоксиз и с неговата идея за подземно жилище. Интерес, според авторката, представляват и два запазени топонима, на пръв поглед необосновани – Долна и Горна Манастирица, тъй като няма установено действително съществуване на манастири по тези места, макар че има легенди за затрупани манастири. И легендите, и топонимите обаче логично могат да се свържат със съществуването на религиозни центрове в древността, каквито биха могли да бъдат и подземните галерии при Брестовица и околните селища.

Авторката уверено твърди следното: „На базата на всичко това има основание да се предполага, че в посочения район, рамкиран от селищата Борово – Брестовица – Стърмен – Батишница – Ботров – Обретеник – Копривец – Бистренци – Бяла, може да бъде ситуиран един от гетските политически центрове в древността. Той трудно може да се локализира с изключителна точност, тъй като е известна практиката в тракийската древност царете, а вероятно и династиите, да управляват страната си в движение, обхождайки резиденциите си и доказвайки по този начин на поданиците си, че владеят четирите краища на света.

Все още между местното население в Борово и в съседното село Брестовица се носят легенди за подземни тунели в района на Брестовица. Както по-горе цитирах легендите за двата манастира, според Златоживка Здравкова, са свързани с древни центрове. Позволявам си да предположа, че те  са свързани с култа към Залмоксис. Затова особено либопитна за мен е  информацията, която открих при Венедиков. Силенът от каничката от Борово ни показва връзка с друг тракийски владетел — Залмоксис, бога на плодородието и мъртвите. Залмоксис някога бил цар на гетите. Той устройвал угощения и на тях развивал идеите си за безсмъртието на душата пред тракийската аристокрация. След смъртта му траките започнали да го почитат като бог. За него има предание, че когато се родил, бил поставен вместо върху пелени върху кожа и дори според някои автори, както ще видим по-нататък, върху меча кожа. Това се смята за много важно, защото и името му било образувано по този начин. Залмос на тракийски значело кожа. За съжаление досега нямаме изображения на този бог. И именно затова е интересно да се запитаме, дали седналата върху кожата фигура в нашата каничка не е самият Залмоксис и, ако това е така, дали изображението на силена-баща не е повлияно именно от представите за Залмоксис. Което и от тези обяснения да приемем, ясно е, че между двата култа съществува връзка. (...)
Голямото значение на каничката от Борово е, че тя за пръв път ни показва връзката между трите божества: Дионис, Персефона и Залмоксис. От друга страна, тя представлява съединително звено в религиозните представи на областта, в която е изработена, земята на одрисите, и областта, в която е живеел владетелят, на когото одриският цар Котис я е подарил — земите на гетите.