Ропотамо ми разказа легендата за Вълчан войвода

Ако пътуваш от Созопол към Китен, Приморско, Ахтопол, още по пътя виждаш табелата за Беглик Таш, тайнствената древна обсерватория, която нарекох врата към Странджа, и пристана за разходка с лодки по Ропотамо. Дори да си тръгнал на път без маршрут, си казваш, че и двете местенца трябва да бъдат посетени.



Ропотамо е една от двете най-големи реки в Югоизточна Тракия. Около нея в настоящия момент е оформен природния комплекс със същото име, в който се включват природните дадености на реката, пясъчните дюни, лонгозните гори и невероятно привлекателните, но недостъпни за туристи блатни територии. Според справочниците и статиите в интернет  находището на морски пелин, „Змийски остров” и скалното образувание „Лъвската глава” са част от Природен парк „Ропотамо”.
Разходките по рекат с моторни лодки са обикнато забавление от туристите. Маршрутът е кратичък, започва от пристана до главния път, отива към устието и срещу течението на реката се връща на пристана. Като всяка разходка по вода и тази е отпускащо и изключително приятно занимание. Сетивата ти са заети да поемат изобилната зеленина и пернатия свят из нея. Обитателите на парка много не се впечатляват от светкавиците на фотоапаратите. Разходка е по-скоро развлекателна, отколкото образователна. Ако желаеш да се информираш повече, трябва да прочетеш преди или след пътешествието.


За начало на река Ропотамо официално се приема Церовска река (наречена така по името на село Церово или Старо Паничарево, преселено през 1878 година в Ново Паничерево). Реката извира от странджанския рид Босна, който се намира в близост до връх Босна. Смята се, че името „Ропотамо” е съкратена форма от гръцки на „Калугерска река”. Легендата разказва, че красивата река е кръстена на гръцката богиня Ро. Легендите винаги придават един много очарователен привкус на пътешествието, те са онази лъжичка „романтично минало”, която е основата на културния туризъм.

Лъвската глава от реката

Най-забележително за туристите е устието на Ропотамо, около което се образува дълъг и широк лиман, ограден от Черно море с пясъчни коси. Забележителна атракция за всевиждащите очи  на фотоапаратите са белите водни лилии, само че те не цъфтят през юли за удобство на почиващите. Изпуснах ги, но си казах като в едни стар филм: „Ще ги видя, но друг път.” Повече късмет имах с жълтите лилии по Велека.

Устието и пясъчните коси
Отблизо

Успях да заснема Лъвската глава. Разбира се, още докато фотоапаратите щракаха, някой от организаторите започна да разказва следващата легенда, документирана с останки от крепостна стена. Узнавам, че под скалното образувание се крие неизследван до момента (2013 г.) мистичен древен град от 16. в.пр.Хр., пещера-утроба, в която било скрито съкровището на Вълчан войвода.

Блатата



Ей така най-обичам, докато осъзная кога е това 16. в.пр.Хр., въображението ми прескача към Вълчан войвода. Анулирам набързо първата дата и потъвам в приятни емоции: само да се добера до компа, веднага ще видя кой ще е тоз Вълчан войвода. След това съм загубена за останалата входяща информация, въображението ми ме отнася към митологични личности от хайдушките, кърджалийските и въобще османските времена. Докато живеех в Борово, месеци наред се занимавах с поп Мартин, покорена от романтиката, витаеща около личността му.
Вълчан войвода, ще е някой полуисторически, полулегендарен местен поп Мартин. Хубаво е, че съвременният туризъм започна активно да употребява тези романтико-митологични фигури, дето седем града спорят за честта да са тяхно родно място. Така ни се връща самочувствието, че не сме робски народ. То и новините създават легенди или по-скоро псевдолегенди за „почтени бизнесмени”, които си обличат служителите в бронежилетки, за да ги предпазят от „битови свади”, обаче нещо не са ми по вкуса.
Затова и години наред не гледам новини, така протестирам срещу живеенето в настоящето – срещу бандитско – мутренско - чалгаджйската култура и ЕС-манипулациите, срещу псевдоуправленския елит на държавата, който не допуска читав човек до политиката. И понеже на почивка човек има време да мисли, защото не работи, умът ми започва да пита: защо младите не разбират колко пошло е това, което им се насажда като начин на живеене. После изпадам в мъдро самозадоволоство, че сме имали късмет да ни възпитава Комсомола – да се учим, да се трудим, да творим дръзновено, да сме полезни и обществено активни. Всяка възраст със своите си илюзии. Такива са ни ги набили тогава в главата, някой пък сме ги взели на сериозно и тръгнахме да работим дръзновено. Кой ни е крив?


Мисля си и друго, че легендите патинират с романтика миналото, или че нас така ни научиха да го четем – то е романтично, защото освен индивидуалната любов и чест, важни са били копнежите по национално освобождение и обединение. Дали пък днешните бандитски разправии един ден също няма да се превърнат в романтично минало?
За всеки случай аз ще продължа да си бягам от съвременността сред самотната природа, древните мегалити, старите легенди и традициите. Там се чувствам удобно и илюзиите ми имат още малко време за съществуване.
Все пак имало ли е или не Ранули? В някои италиански морски карти от края на ХIV в. и началото на ХV в., на юг от Созопол е нанесено пристанищно селище Ропотамо. То не било какво да е селище, а крепост, известна с името Вълчаново кале. Намирала се на 2 км от устието на Ропотамо. Покрай Вълчановото кале минавал калдъръмът на античния крайбрежен път, даже имало брод, който пресичал реката точно под крепостта.
Крепостната стена, запазена на платото доказва, че градът е съществувал. Повече информация може да бъде прочетена на различни сайтове. Хамбарлийският надпис от 812-813 г. споменава крепостта с името Ранули, заедно с Анхиало, Дебелт и Созопол - четири крепости, които били поверени на управлението на кавхан Иратаис. Дълбоката река Ропотамо, с контролиращата единствения й брод сравнително голямата крепост Вълчаново кале, вероятно е била тази граница. Тогава отъждествяването на Ранули от Хамбарлийския надпис с днешното Вълчаново кале (Ропотамска крепост) в морските карти, трябва да бъде смятано за твърде вероятно. (www.burgasnews.com).
Спирам да пиша тук, защото обещах моите Странджански разкази да са кратки, а на мен точно краткостта трудно ми се отдава.
Тракийска крепост при Лъвската глава - от Непозната земя
2016 г.

Коментари

Популярни публикации от този блог

Добре дошли в Странджа!

Билките и техните магии за любов и раздяла

Бразая в селата Батин, Горно Абланово и Екзарх Йосиф