За Батин и Руския път

Село Батин, остров Батин, река Дунав - прекрасна снимка на Искра Ангелова

Една от най-интересните ми експедиции беше по трасето на т. нар. Руски път. Успях да премина по този, по който са минали руските войски по време на Освободителната война.

• Снимка – началото на руския път откъм брега на Дунав

Днес той не се използва много, но местните хора могат да те преведат по него и да ти разкажат, че той датира от 1810 г., свързан е с петата Руско-турска война. През Освободителната война "руски път" се наричал пътят от понтонния мост на брега на Дунава при Батин до щаба на Русчушкия отряд в Брестовица. Той вървял през селата Батин, Горно Абланово и Брестовица. В Горно Абланово открих изключително интересни сведения. Според местните възрастни хора има една част от него, която не е естествена падина, а е прокопана  от руските войници. Целта била отсечката от пътя да се измине, без походът на войската да стане достояние на врага. Според местните преминаването било успешно. Днес този дол е обрасъл с дървета и храсталак, но аблановчани продължават да го наричат „руския път” и да разказват за невероятното му прокопаване за един ден през 1810 г.

• Снимка - Руският път при Горно Абланово

Най-много информация за руския път открих в книгата на Анка Колева и Тодор Билчев „Батин”, Велико Търново 2003 г. Открих и исторически сведения, които нямат отношение към годишнината, но сочат село Батин като място на голяма историческа битка по време на петата Руско-турска войната.

Тя станала на 26.08.1810 г. стар стил или 07.09.1810 – нов стил между руските войски под предводителството на генерал граф Николай Михайлович Каменски и турските три отряда, водени от Гушанцли Али паша, Мухтар паша и Ахмед паша. Това била петата по ред война между  двете велики за онова време сили, която макар и много успешна, отново не донесла така чаканата победа на руското оръжие над османлиите. Двете велики сили воювали дотогава през 1677-1678 г., 1683-1699 г., 1768 – 1774 г. / в тази война, 1806-1812, бойните действия обхванали и Русенския край, а батинчани за пръв път заживели с надеждата, че Русия ще ги освободи/. Войната от 1806 – 1812 г. щяла да остане паметна в историята с мощния разгром на турската армия от руснаците. И понеже това се случило точно в Батин, името на селото станало нарицателно за турския погром с названието „Батин кавгасъ”./В миналото театър на бойните действия, днес брегът на Дунава при Батин е място за риболов и почивка./

• Снимка - Място на понтонният мост на река Дунав 

В началото на март 1810 г. генерал граф Каменски предприел мащабно настъпление през Молдавия и Влашко към българските земи. На 19.05.1810 г. руските войски превзели Тутракан, на 22.05 – Хаджиоглу Пазарджик /дн. Добрич/, а на 23.05 обсадили Силистра, която на 29.05 паднала. Русите продължили устремно пътя си към силните, турски тогава крепости, Шумен и Русе. Техните най-значителни атаки срещу двата града, съответно на 22 и 23 юли 1810 г. не донесли желания успех и това логично довело до генералната им схватка с турците на 26.08.1810 г. край с. Батин.  В битката при село Батин са участвали 50 000 турски войски и 20 000 – руски. До с. Батин се придвижила и руска дунавска флотилия, която подпомагала руските войски там. Равносметката от битката била следната: от близо 50 000 турска армия успели да се спасят 5-6000 души, 14 оръдия, 178 знамена и няколко лодки, които станали притежание на руснаците. Турците загубили около 15 000 души, 20 000 били пленени или избягали по домовете си. Загубите на руснаците били само 15 офицери и 380 редови войници. По този начин сражението при с. Батин, Русенско завършило със забележителна победа на руското оръжие над турците. Така турският погром получил името си „Батин кавгасъ”. Със сигурност батинчани са взели участие в сражението в редовете на така наречената „земска войска”. Гневът на победените турци, които бягали от поражението се усетил в съседните села, макар че село Батин не било разорено, тъй като турците бягали от там.

• Снимка – гледка към Дунава от руския път

Още веднъж село Батин се превръща в сцена на важни исторически събития, това се случва през седмата Руско-турската  война, позната в българската история с името Освободителна.

Най-успешната война между Русия и Турция била обявена на 24 април 1877 г., тя донесла свободата на България. Главните руски сили от Долнодунавския отряд се прехвърлили на десния бряг на река Дунав на 14 и 15 юни при Свищов. Сега Батин нямало да бъде в центъра на военните действия, но нямало да стои и в тяхната периферия. Известно е, че след преминаването при Свищов, Руската армия разделила главните си сили на три отряда – Преден, Русчушки и Западен. Най-многоброен бил Русчушкият отряд, който трябвало да се противостои на силния крепостен четириъгълник Русе – Силистра – Варна – Шумен. Русчушкият отряд  донесъл свободата на много български селища в този край, донесъл и освобождението на Батин. Това станало на 9 срещу 10 юли 1877, вечерта, когато предните руски части на 12-та кавалерийска дивизия изпълнили линията Батин - Горно Абланово – Две могили – Батишница и дарили свободата на тези селища.

Според записаното от военният министър Д. А. Милютин в дневника му на 8 ноември 1877 г.: „Вечерта беше доста горещо за Русчушкия отряд: точно когато тържествено откривахме новопостроения мост през Дунава между Петрошан и Батин, турците от страна на Русе атакуваха левия ни фланг в Пиргово и запалиха това село, но после ги отблъснахме обратно към Лом”. Цитатът е според книгата „Батин”, Тодор Билчев, Анка Колева, Велико Търново 2003 г. Написаното показва, че мостът при Батин е бил стратегически възел за снабдяването на Руската армия със свежа сила, с боеприпаси и провизии, както и за своевременното изнасяне на ранени и убити руски войници на по-безопасни места. По моста Батин - Петрушани са били пренесени телесните останки на херцог Сергей Максимилианович, които на 10.11.1877 г. сам престолонаследникът Александър Александрович придружава през Обретеник до Батин, откъдето потеглят към близките му в Русия.

• Снимка - руският път в землището на село Батин

Не на последно място селяните от Батин участвали в историческата битка край Мечка и Пиргово на 12.12.1877 г., продоволствали са руснаците по време на престоя им по тези земи, подпомагали са със свои коне руската конница.

• Рисунка на моста от времето на Руско - турската война

Разположен североизточно от селото в местността Хумището, руския път служел, според преданието, за превеждането на руските войски и оръжие по предварително приготвени от населението „скрити подстъпи”, водещи към центъра на военните действия, а най-вероятно, според авторите на горепосочената книга, покривайки предварително оформената вече противостояща линия Батин – Горно Абланово – Две могили – Батишница. Вероятно този е пътят, за който военният министър Д. А. Милютин пише на 12.12.1877 г. в Петербург: „Прекрасен път и спускане по переправата Батин и Петрошан”. Цитирано според горепосоченото издание.

• Основите от моста, които се виждат при летните жеги, когато пада нивото на реката

 По руския път между селата Батин, Горно Абланово и Обретеник ме преведе моят приятел бай Манол Георгиев, а в Брестовица - Петко Николов. До днес мога да преведа, който поиска по него. Направихме филм по проекта. Стана хубав, Снимаха землището отгоре с дрон. Всички филми в землището на Батин станаха много внушителни. Надявам се един ден отново да имам свободата да се движа из землището на тези села и да преведа по пътя млади хора, ентусиасти в проучването на местната история.

Истории от вчера
Текстът е писан в края на 2012 г.